Публикувано на: 9 декември 2011
Дан Удинг
Иракски Кюрдистан (ANS-ASSIST News Service). Този месец е ознаменуван от окончателното изтегляне на американските войски от Ирак, но според Джак Харис, основател на международната фондация „Ръце на надеждата”, в сътрудничество с международната църковна организация „Параклиси за славословие” на мисията „Глобална жътва”, „това е също така период, който дава възможност на ислямистите да покажат мускули в Северен Ирак.”
Джак Харис, представителят на „Ръце на надеждата” разказа на новинарската агенция АССИСТ, че миналият петък „е имало произшествие в Захо, където се намира една от нашите църкви.”
Сетне той продължава: „Местните имами провокираха гняв сред посещаващите джамията и в резултат на това тълпа от разярени млади мъже подпалиха няколко магазина на християни.”
Той оповести един имейл от местен пастор, в който се казва: „Драги пастор Джак, искам да споделя какво е положението в Кюрдистан в момента. Животът на християните е в опасност. Те (ислямистите) подпалиха имоти на християни в Захо и сетне се отправиха към Духок. Църквите поискаха от правителството охрана, която да ги пази.Помоли се за нас! Те атакуваха един дневен център за помощ, същият като нашия в Духок. Затова сега се налага немалка част от времето си да използваме за защита на нашия център.”
По-нататък Харис каза: „Реакцията срещу това нападение в Духок се изрази в протест на други кюрдски мюсюлмани, които от своя страна атакуваха и подпалиха ислямския център за помощ. Това още веднъж ясно показва, че съществува разделение между радикалните и умерените мюсюлмани, които не желаят радикалите да контролират този район.”
„Силите за безопасност на Кюрдистан предупредиха християните да охраняват църквите си и да не излизат от домовете си този петък. Пасторът бе особено загрижен за техния дневен център за помощ, тъй като подобен на него бе вече нападнат и изгорен.”
„Това е време, в което нашите хора в Ирак се страхуват за живота си, а също време на тест за демокрацията в автономен Кюрдистан… 2012 година ще бъде изключително важна за Близкия Изток, а чрез него – и за целия свят. Нашите действия или бездействие днес ще имат последици за поколения напред, ако Господ все още отлага своето Второ пришествие.”
