Публикувано на: 26 декември 2011
Майкъл Айърлънд
Исламабад, Пакистан (ANS-ASSIST News Service). Законът в Пакистан често се използва за потискане на недоволството, преследване на малцинствата и разпалване яростта на ислямските фанатици.
Памела Гелер, издател от www.AtlasShrugs.com и автор на книгата „Спрете ислямизацията на Америка: практическо ръководство за съпротива”, публикувана от издателство WND Books, казва, че същата практика започва да се използва и в САЩ.
В Рождественското издание на American Thinker (www.AmericanThinker.com) тя пише: „Отмяната неотдавна на едно събитие, организирано от мен в един от хотелите в Хюстън, а също последващата отмяна на конференция в Нашвил, посветена на борбата срещу шариата, представляват първи стъпки на прилагане на ислямския закон за богохулството тук в Америка.”
Там, където шариатът се използва неограничено, „богохуците” получават смъртни присъди, а тук в Америка те биват показно застрелвани.”
Ажа Биби е християнка, която, обвинена по небезизвестния пакистански закон за богохулството, очаква смъртна присъда за обида срещу исляма. Тя прекарва вече трето Рождество в затвора.
Гелер казва: „Моята работа е свързана с оказване на помощ на онези, чиито живот е заплашен поради това, че са се отказали от исляма, и във връзка с работата си влязох във връзка с Ажа чрез пакистанския журналист и активист по правата на човека Ксавие Уилям.”
„Уилям е регионален директор на организацията „Живот за всеки” в Исламабад, която се занимава с въпросите на правата на човека и на образованието на пакистанските християни. Той посети наскоро Ажа Биби в затвора и й зададе въпроси, които предварително му бях дала.”
Ето интервюто, което той проведе.
Памела Гелер: Какво се случи, когато те арестуваха?
Ажа Биби: При арестуването ми бях нападната от полицаите словесно и физически и бях постоянно обиждана. В продължение на много дни бях в шок и същевременно постех и се молех. Семейството ми също имаше големи неприятности и се местеха да живеят от едно място на друго. Но аз простих на мюсюлманите, които направиха толкова трудно положението на семейството ми и на самата мен.
Памела Гелер: Как се отнасяха с теб?
Ажа Биби: Настаниха ме в изолирана килия. Разрешават ми да излизам извън нея само за половин час дневно, а семейството си мога да виждам само за един час седмично, всеки вторник. Дават ми продукти, които сама трябва да си сготвя, тъй като администрацията на затвора се страхува, че мога да бъда отровена; и други християни, обвинени в богохулство, са тровени или убивани в затвора.
Охраната на килията ми е любезна и вежлива. Но миналата седмица с една служителка от охраната си разменихме няколко остри думи за дреболия и тя се опита да ме удуши. Администрацията я отстрани от работа.
Памела Гелер: Какво може да се очаква в бъдеще?
Ажа Биби: Моля се и постя. Искам да бъда със семейството си, да прегърна дъщерите си, да ги разцелувам. Очаквам да се насрочи дата на апела ми по смъртната присъда, отправен към Районния съд в Лахор. Организацията „Живот за всеки” подкрепя семейството ми и дори е наела адвокат по моя случай. Отправена е петиция към Районния съд в Лахор с молба съдиите да се съгласят на изслушване по делото ми. Надявам се да бъда освободена, макар че ислямски религиозни дейци са обещали щедра награда от около 8 хиляди долара на всеки, който ме убие. Всецяло разчитам на Бога и ще приема Неговата воля.
Памела Гелер: Имаш ли нещо да кажеш на християните в САЩ?
Ажа Биби: Бих ги помолила да се молят и да направят каквото могат за християните в Пакистан, които страдат и които са преследвани. Толкова много християни са в затворите и имат нужда от помощ! Християните в САЩ биха могли да помогнат на организациите по правата на човека, които се борят за преследваните, и биха могли да бъдат глас-призив за онези, чийто глас не може да бъде чут.
Памела Гелер: Биха ли могли американците да ти помогнат по някакъв начин?
Ажа Биби: Могат да се помолят и да поискат от правителството си и от своите представители да направят каквото могат за преследваните християни.
Памела Гелер: Какво мислиш за пакистанския закон за богохулството?
Ажа Биби: Законът за богохулството е закон, измислен от човеци. С него се злоупотребява в Пакистан, той се използва за уреждане на лично отмъщение. Законът трябва да се анулира или поне да се поправи. Толкова много невинни живота са отнети заради него. И аз бях обвинена по лъжливи показания.
Памела Гелер: Какво е положението на християните в Пакистан като цяло?
Ажа Биби: Не е много добро. Особено в селата християните наистина водят живот, пълен с опасности. С тях се отнасят много лошо, оскърбяват ги и им отправят лъжливи обвинения, тъй като те не могат да си позволят да се борят за правата си. Неправителствените организации имат нужда от помощ, за да могат да им помогнат. На тези християни се отказват държавни работни места и се отнасят към тях без всякакво уважение. Едва 10% от християните получават добра работа и то преди всичко поради факта, че са високо образовани. Нередовните работни места в страната са запазени само за християните.
По-нататък Гелер казва, че Уилям е разговарял и с дъщерите на Ажа. Дъщеря й Алишба казва: „ Молим се и постим заради майка си, като се надяваме, че тя ще бъде отново с нас. С баща ми ходим на свиждане и винаги, когато се срещаме, не мога да се сдържа и сълзите ми продължават да текат. Майка ми се опитва да хване ръката ми през решетките на прозореца й, като ми казва: ‘Имай вяра в Господа и Той някой ден ще ме върне обратно вкъщи.’ Всеки път, когато чуя тези думи, аз се обръщам с вопъл към Господа да върне майка ми и отново да бъдем всички заедно.”
По-малката дъщеря на Ажа казва: „От няколко месеца вече не съм виждала майка си. Страхувам се. Гледам снимката й и не мога да престана да плача. Боя се че няма да мога да видя майка си в какво положение се намира в момента. Спомням си хубавите дни, които имахме с нея, когато тя бе с нас, а сега не мога да си представя по никакъв начин какво тя изпитва и какво е изпитала досега. Понякога губя всякаква надежда, че отново ще я видя и затова пазя спомените си от времето, когато тя ни се усмихваше и играеше заедно с нас. Ако се върне пак при нас, ще забравя всичко случващо се като някакъв лош сън.”
