Публикувано на: 15 януари 2012
Майкъл Айърлънд
Занзибар, Танзания (ANS-ASSIST News Service). Далеч от погледа на световните медии в отдалечени острови, намиращи се в океана откъм източния бряг на Африка, църковни сгради са сринати със земята и християни са преследвани и затваряни заради вярата си; един от тях получава дори кожно заболяване.
„Преките новини на Компас” предава думите на християнски лидери, които твърдят, че в продължение на цяла седмица мюсюлмански екстремисти са унищожили две църковни сгради на танзанийския остров Занзибар.
„Компас” цитира пастор Юлий Макохо, който твърди, че на 3 декември около 7 часа вечерта екстремистите са подпалили сградата на евангелската петдесятническа църква на Африка в селището Мтуфани Мвера, намиращо се на около 12 километра от град Занзибар.
„Компас” докладва също така, че предишната седмица в селището Кианга, намиращо се на около 10 километра от град Занзибар, тълпа ислямски екстремисти разрушили сградата на църквата „Силоам”.
Според доклада на „Компас”, пастор Бонифаций Калиабукама потвърдил, че на 26 ноември повече от 100 мюсюлмански екстремисти нахлули в църковния двор на църквата с възгласите „Аллаху акбар!” („Бог е велик!”).
Още по на юг, в Коморос (това са три дребни островчета между Мозамбик и Мадагаскар, които през 1975 година обявиха независимост от Франция), един местен жител, обърнал се от исляма в християнство, получил кожно заболяване, което станало докато бил в затвора; той попаднал там, след като семейството му се отказало от него заради вярата му.
„Компас” разказва, че мъките на Муста Ким започват през март 2010 година, когато се връщал от вечерна молитва вкъщи и открил, че някой е нахлул в къщата му, намираща се в село Миджуайези.
В описанието на „Компас” се казва: „Отначало той докладвал в полицията за нахлуване с грабеж, но сетне тези му действия обърнали нещата така, че той бил изхвърлен от вкъщи. Докато разследвали грабежа, полицаите открили християнски материали – една библия и един филм, което съвършено преобърнало насоката на разследване: от полагане на усилия за преследване на крадците до разпит защо Ким практикува забранена вяра.”
Здравето на Ким силно се влошава и той апелира към Върховния съд за това, че в продължение на осем месеца е държан в затвор без никакъв съдебен процес. На 29 февруари 2011 година е освободен, но семейството му се отказало от него и Ким се оказал в положение, че нямало към кого да се обърне за подслон, лекарства и храна.
Той казва: „Не мога да спя нощем, цялото ми тяло ме сърби и ме боли. Трябва ми лекарска помощ, а семейството ми ме изостави.”
