Публикувано на: 15 февруари 2012
Елизабет Кендъл
„Арабската пролет” постави началото на възход на дълго потисканите братства на мюсюлманите-сунити и на салафитите, които набраха сила и взеха властта по места, като с това се появи заплахата от нарушаване на баланса на силите в региона. Християните са изправени пред все по-засилващи се преследвания и все по-слаба защита от органите за сигурност, което вече ги кара да напуснат родините си места. Алтернативата на това е водене на съществуване като хора-дхимис: потискани граждани от втора ръка, които са принудени в условията на ислямско доминиране да живеят в непреодолимо неравенство и при пълна незащитеност. В Египет, Ирак и Сирия – родината на най-големите и най-древни християнски общности в Близкия Изток – защитата на християните става все по-малко вероятна. Нещо повече, конфликтът в Сирия заплашва да разпали напрежението между отделните религиозни групи в съседен неустойчив Ливан, който също е родина на няколко големи древни християнски общини.
Египет, който някога е подслонил детето Христос, днес е буре с барут, където враждебността срещу християните нараства и вече достига взривоопасно ниво. Онези, които преследват и тероризират християните, не само вършат това абсолютно безнаказано, но ислямските „бързи” присъди и „примирителни срещи” в действителност пречат виновните да бъдат преследвани според закона. Жертвите на преследванията са гонени от домовете им и имуществото им се отнема, без да получат каквато и да е компенсация за това, или пък биват обвинявани в обида срещу исляма или в осъществяването на дейност, която заплашва обществения ред. В Ирак, където е възникнала първата християнска община в цялото християнство – Асирийската църква на Изтока – християните днес стават жертви на насилническия ислямски джихад и на политиката на етническо прочистване. За последните няколко години християнското население на Ирак е намаляло наполовина. В Сирия, където последователите на Христос за пръв път са наречени „християни”, радикални арабски фундаменталисти-сунити се борят да установят контрол в страната и да нарушат баланса на силите в региона. Не само че сирийската църква е поставена в опасност, но и избягалите от Ирак асирийски халдейски християни, които са напуснали страната поради геноцида срещу тях и са намерили убежище в Сирия, са поставени в не по-малка опасност.
Преследванията на християни ескалират и в Иран. На 8 февруари, сряда, органите за сигурност, облечени в обикновени дрехи, нахлули в една домашна църква в южния град Шираз, където вярващите се били събрали за молитви и богослужение, и арестували и десетте християни, които били там по това време. Един от арестуваните, обърналият се от исляма в християнство Моджтаба Хосейни, е бил арестуван и преди, през май 2008 година, когато е бил само на 21 години. Ирански източници считат, че властите дълго време са държали Моджтаба под наблюдение. Местонахождението на арестуваните вярващи все още не е известно. И други няколко християни, пратени още по Коледа в затвора, също продължават да остават затворени. Всички ирански християни, пратени в затворите като предатели, шпиони или източници на фитна (всяко едно нещо, което би могло да разколебае вярата на мюсюлманина), са оставени в непоносими условия и с тях се отнасят с жестокост.
Западните държави търсят икономически и геостратегически изгоди и изглежда за тях християните в Близкия Изток са неудобни и могат да бъдат жертвани в името на „по-велики цели”, такива като петрол или власт. Без съмнение, Бог не гледа по този начин на изложените на опасност Свои чеда. Но Сам Бог страда заедно с тях: „Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”, и: „Истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили” (Мт. 25: 40, 45). Църквата трябва да се изправи и да защити християните в Близкия Изток, които са изложени на опасности.
Молбата ни е да се помолите преди всичко, та Бог:
- да използва това бедствие за християните и да ги сближи един с друг; докато конфликтът и терорът нарастват, нека Бог да направи така, че да изпрати на „мъждукащото пламъче” – на преследваните християни – свеж кислород, който не само да им позволи да живеят и да възстановят в себе си сили и надежда, но и да ги възроди (срв. Ис. 42:3).
- да се намеси, за да защити своите преследвани чеда (срв. Ис. 59:14-19), тъй че те да видят и да познаят Неговата ръка, която мъдро ги води и която с любов им предлага всичко необходимо, включително и защита (срв. Ис. 40:10-11).
Усилете също така молитвите си за нубийците в Судан, където почти половин милион се очаква да измрат в резултат от изкуствено създадения от суданското правителство масов глад, който може да стане за населението „оръжие за масово унищожение” и да доведе до геноцид за нубийците – народ, който не е мюсюлмански, нито арабски, а предимно християнски.
