Публикувано на: 14 март 2012
Елизабет Кендъл
Австралия (ANS-ASSIST News Service). Лаос е управлявана от комунистите южноазиатска страна, която е известна като „рекордьор” в ужасните нарушения на човешките права, особено що се отнася до непоносимите условия в затворите и до систематичното използване на мъчения. Християните в тази бедна и изолирана от света страна са изправени пред големи преследвания. Преследванията на религиозна основа като цяло се извършват не в големите градове, а преди всичко сред отхвърлените от обществото и сред малцинствените етнически групи. Преследвачи са преди всичко местните войнолюбиви и корумпирани органи на властта. Свободата на религията съществува в Лаос само на теория, но не и на практика. Член 30 на лаоската конституция гласи: „Гражданите на Лаос имат правото на свобода да вярват или да не вярват в дадена религия”. Но „Декретът за религиите”, утвърден от премиера през 2002 година (Декрет 92), в действителност поставя под съмнение всякаква свобода на религията, тъй като той постановява, че всяка религиозна дейност преди начеването й трябва да бъде одобрена от местните органи на властта в селата, градовете, районите и областите.
Нещо повече, Декрет 92 и член 9 на конституцията забраняват провеждането на дейности, които биха могли да създадат „хаос” или „социални противоречия”. Комунистите в Лаос се противопоставят на ръста на християните-протестанти сред етническите малцинства, като гледат на това като част от конспирацията, която Съединените Щати провеждат с цел разрушаването на социалния сговор в страната и евентуалното сваляне на комунистическата власт. Същевременно етническите малцинства, които се придържат към традиционната религия на своите предци, се противопоставят на християнството поради страх от духовете на предците, които могат да си отмъстят заради тяхното нерадение към традиционните вярвания. Комунистическата власт е решена да поддържа и контролира „хармонично общество” и поради това предприема редица репресивни мерки срещу християните, такива като отказ на социални услуги (образование, медицина, хигиена), затвор, насилствено принуждаване към отказ от вярата и експулсиране от местата на тяхното жителство. През януари 2010 година единадесет християнски семейства, съставляващи общо 48 вярващи, бяха изселени под дулата на оръжията от село Катин, област Та-Оих на провинция Сараван в южен Лаос, само поради факта, че са християни. През същата година още няколко други семейства се готвят да приемат християнството и накрая решават да последват Христос, но също биват изселени от домовете си. Това са вярващи, които са подложени на големи страдания и загубват всичко, което притежават, а някои дори умират в пустеещите земи, където са изхвърлени от властите. В момента те постепенно се връщат към нормални условия на живот, но трудностите продължават да ги съпътстват. (За повече подробности вж. RLPB blog label: Laos).
На 2 март 2012 година Хамиа – единственият християнин в целия окръг Виенгфука на провинция Луанг Намта – е получил призовка да се яви в местната полиция. Хамиа наскоро се обърнал в християнство след чудесно излекуване от продължителна болест с помощта на молитвите на вярващи, живеещи в друг лаоски окръг. След като го разпитвали и ругаели за вярата му, органите на властта поставили ултиматум на Хамиа: да се отрече от вярата си или да напусне село Донгвиенг до 7 март. Изглежда, че местната власт е решена да не допуска християнството в окръг Виенгфука. Засега не е известно нищо повече за Хамиа.
На 18 февруари органите на властта в окръг Паку на провинция Луангпрабанг издали заповед за експулсиране на десет християнски семейства. Десетте семейства съставляват около 65 вярващи, които получили разпореждането до 18 март да се отрекат от вярата си или да напуснат село Хюейгонг. Осем от десетте семейства станали християни само преди три месеца, но без разрешението на главата на окръга Паку, на отговорника за религиозните дела в окръга и на областния секретар на комунистическата партия. Съобщава се, че началникът на религиозните дела на провинция Луангпрабанг г-н Бусе Чантума се намесил в това дело и поискал преразглеждане на заповедта за експулсиране, като се обосновал, че тя била незаконна, тъй като не била одобрена от отдела за религиозни дела на областта, който именно той завеждал. Не е ясно дали протестът му е наистина глас за справедливост или е само уточняване на процедурно нарушение. Не всички държавни служители са съгласни да се използва сила срещу християните, които настояват за правата си да останат да живеят в домовете си. В средата на януари местните власти на окръг Нгои на същата провинция Луангпрабанг заплашили 14 християнски семейства (съставляващи над 80 вярващи) с изселване от село Хюисел, ако не се отрекат от вярата си. Вярващите твърдо отстояват убежденията си и не напускат селото, макар властите да използват заплахи и предупреждения, но все още не са използвали сила за експулсирането им.
