Публикувано на: 9 май 2012
Новините на „Врата на Надеждата”
Юсеф Надархани прекара повече от 1000 дена в затвора, но все още не се предава и се държи. В общуването си с пазачите в затвора и с властите, които ще определят дали да живее или не, той се отнася със смирение и уважение. Продължава да се моли и да търси в сърцето си каква е Божията воля.
За пръв път от арестуването му през 2009 година той отпразнува на 11 април рождения си ден заедно с жена си Фатемех и двамата си сина, Даниел и Йоил. Бе му позволено също да отбележи и рождения ден на по-малкия си син на 2 април, когато властите позволиха семейството му да го посети същият ден.
Посещенията са добра новина, тъй като те дават кураж на Юсеф и ни доказват, че той все още е жив.
Юсеф получи огромна подкрепа от хора от най-различни страни по цял свят, които отправяха петиции за него. Всички знаят, че докато християните продължават да се молят за него и докато очите на света са обърнати към неговия случай, положението му се подобрява и това дава надежда, че може да бъде освободен.
На 7 април стотици протестиращи организираха демонстрация и молитвено бдение в Хамбург, Германия, с цел освобождаването на Юсеф.
За съжаление други организират протести по друг начин, например протестът на пастор Тери Джоунз от Мисионерския харизматичен център „Гълъб”, който е взел твърде погрешна посока. Самият пастор е твърде противоречива личност, а на 28 април той организира изгаряне на Корана в различни страни на света, уж в подкрепа на Юсеф. Такъв вид протест никак не помага на Юсеф и на другите християни, които живеят в мюсюлмански страни. Напротив, той още повече разпалва омраза и създава още по-големи трудности за Юсеф и за християните, които са затворени заради вярата си. Колкото и да са добри сами по себе си намеренията на пастор Джоунз, те не укрепват крехките отношения между мюсюлмани и християни.
Ето писмото на Юсеф по повод изгарянията на Корана, наредени от пастор Тери Джоунз.
Юсеф Надархани
Писмо от затвора
7 май 2012 година.Приветства ви Вашият служител и по-млад брат в Христос Юсеф Надархани.
До всички онези, които са загрижени и се тревожат за мен в настоящото ми положение.Преди всичко бих искал да кажа на всички обичани от мен братя и сестри, че съм в идеално здраве, както телесно, така и душевно. За разлика от някои други, аз имам малко по-различно отношение към събитията от днешно време, което считам като време на изпробване и изпитание на вярата ми.
Това е време, което е трудно и за вас, когато се опитвате да покажете вашата привързаност и откритост към Бога, а също и за мен, когато с всички сили се опитвам да устоя в истината, която научих от Божиите заповеди.
Искам да напомня на обичните ми, че изпитанието ми продължи толкова дълго, че разсъждавайки по плът бих искал то вече да прекрати, но въпреки това изцяло съм се отдал на Божията воля.
Нито съм някаква политическа личност, нито пък разбирам нещо от политически сговори, но зная, че макар да има много общи черти между отделните култури, същевременно има и доста различия между тях по света, а тези различия могат да породят критика, отговорът на която много често е твърде нееднозначен и може да продължи проблемите ни, вместо да ги разреши.
От време на време научавам новини за настоящото ми положение, разпространяващи се чрез медиите, например че ме подкрепят различни църкви и редица известни политици и настояват за моето освобождаване, или пък че се провеждат кампании и се осъществяват други дейности на активисти на човешките права, оспорващи обвиненията, които са ми отправени. Вярвам, че подобни действия могат да бъдат от голяма полза и да помогнат за освобождаването ми, считам също, че настояването за зачитане на човешките права по правилен начин също може да бъде от голяма полза.
Искам да кажа, че дълбоко ценя усилията на всички онези, които целят освобождаването ми. Но от друга страна искам да споделя отвращението си по повод на обидни думи или действия, които създават напрежение и увеличават проблемите още повече, и които за съжаление се осъществяват уж с оправданието, че се защитават човешки права и свободи; но аз ясно разбирам и виждам техния краен резултат. Оскърбяването на вярванията на други народи и на други хора, независимо дали те са мнозинство или малцинство, е неприемливо и това е недостойно дело, особено пък когато то се върши от онези, които са поучавани да обичат и да уважават другите повече от себе си и да се отнасят към другите така, както те искат другите да се отнасят към тях.
Може ли изгарянето на книги и обидите да са достойно поведение за един християнин, който трябва смирено да изпълнява словото Божие и със смирение да прославя Бога?
Аз се опитвам да бъда смирен и да се подчинявам на онези, които са на власт, подчинявам се на управниците, които Бог е дал на страната ми, и се моля за тях да я управляват според Божията воля, и се моля управлението им да бъде успешно. Защото съзнавам, че по този начин се подчинявам на Божието слово. Опитвам се да съм смирен, както са смирени и други като мен в подобно положение.
Те никога не са се оплаквали, а са се оставили на Божията воля тя да направлява живота им. Макар и да четем от време на време, че те използват даденото им право, за да се защитят – а те имат правото на защита – аз също не съм изключение и затова и аз използвах всички възможности до този момент, а сега очаквам окончателния отговор.
Ето защо искам да помоля всичко обичани от мен да се молят за мен, според както свещеното писание казва. В края на краищата се надявам всичко да приключи колкото се може по-скоро и виждам, че управниците в моята страна използват свободната си воля и ще вземат решение според техните закони и разпоредби, пред които те са отговорни.
Божията благодат и милост да бъдат върху вас сега и винаги! Амин.
Юсеф Надархани
