Публикувано на: 12 май 2012
Джеръми Рейнълдс
Банкгок (ANS-ASSIST News Service). Виетнамското правителство усили репресиите срещу местно християнско малцинство, което живее в централните планински райони на страната и което се бори религиозна свобода и за правото на земя.
Според новинарското издание на организацията „Наблюдаване на човешките права” (НЧП), докладът „Християните-планинци във Виетнам: един случай на репресии на религиозна основа”, който е от 46 страници, описва последните правителствени насилия срещу тези местни хора, които са известни с общото название „планинци”.
Докладът документира действията на полицията, която претърсва района в опитите си да открие криещите се планинци и да ги прогони. В него се описва подробно как властите разтурят сбирки на домашни църкви, принуждават вярващите да се откажат от вярата си и затваря границата с Камбоджа поради опасения, че гонените могат да потърсят убежище в тази страна.
НЧП разкрива, че специален отряд на „политическата полиция” провежда операции съвместно с местните подразделения на полицията с цел залавяне, задържане под стража и разпит на онези, които са смятани за политически активисти или за лидери на нерегистрирани домашни църкви. Повече от 70 планинци са задържани или арестувани само през 2010 година, а повече от 250 са затворените по обвинения в заплаха за националната сигурност.
„Планинците във Виетнам са изправени пред ожесточени преследвания, особено онези, които се събират на богослужение в независимите домашни църкви, тъй като властите не търпят религиозна дейност извън онази, която е под техен контрол”, казва по време на новинарското предаване Фил Робъртсън, заместник директор на „Наблюдаване на човешките права” за Азия.
Робъртсън добавя: „Виетнамското правителство непрекъснато и неотклонно затяга обръча около независимите религиозни групи на планинците, като твърди, че те използват религията за разпалване на вълнения в страната.”
Като интервюира избягали от Виетнам планинци и съставя доклади за контролираните от правителството медии, НЧП документира насилията в централната планинска област на Виетнам, която е затворена за посещения на независими международни групи по правата на човека.
В интервю, дадено на НЧП, един планинец описва какво било положението му в Т-20, окръжния затвор в Гия Лай, след като бил арестуван за участие в протест за религиозна свобода и правото на земя.
„Разпитваха ме по всяко време на денонощието, дори и през нощта. Като се напиеха, полицаите ме събуждаха, разпитваха ме и ме биеха. Когато ме извеждаха за разпит, винаги ми поставяха белезници. Те бяха толкова стегнати, че имах чувството, че са като жица, увита около ръцете ми. И винаги, когато ме разпитваха, пускаха електричество по тялото ми. Биеха ме по коленете и казваха, че с тези крака съм отишъл на демонстрацията.”
НЧП казва, че планинецът е осъден на пет години затвор поради „заплаха за националната солидарност”; в момента той е полуглух, тъй като бил многократно удрян по двете уши.
„Те заставаха срещу мен и викаха: ‘Едно, две, три!’, след което с двете си ръце ме удряха по двете уши едновременно. Удряха ме три пъти, като на третия път притискаха ушите ми колкото имаха сила. Кръв потичаше от ушите и носа ми. Направо полудявах от това, тъй като изпитвах ужасна болка, а постоянното течение от ушите и носа ми ме плашеха и бях постоянно напрегнат.”
Според НЧП, правителството счита планинците, които са членове на нерегистрирани домашни църкви, намиращи се извън контрола на официално регистрираната Евангелска църква на виетнамския Юг, за „свободни протестанти.”
Както НЧП твърди, властите настояват, че планинците не представляват някаква легитимна религиозна група, а скрита форма на движението за независимост на тази етническа група. Виетнамският закон изисква всички религиозни групи да се регистрират в правителствените регистри и да осъществяват дейност само в рамките на одобрените от властите религиозни организации.
НЧП призова виетнамското правителство незабавно да прекрати систематичните репресии срещу планинците, да позволи на независимите религиозни организации свободно да осъществяват своята религиозна дейност и да освободи всички планинци, които са затворени поради мирните си религиозни или политически действия.
Организацията за човешките права призовава американското правителство да определи Виетнам отново като „страна, пораждаща загриженост” заради нарушенията на религиозните свободи, като това определение да остане валидно, докато тя не промени политиката си относно правата на човека.
Основавайки се на официални източници на виетнамските медии, НЧП ясно документира систематичната практика на насилствено принуждаване на вярващите да се отрекат от вярата си.
Правителствени служители принуждават стотици планинци, които са католици и протестанти, да се откажат от религията си по време на специално организирани публични критични дебати, като по този начин те нарушават международно защитените права на свобода на религията и на съвестта. Онези, които се съпротивляват и настояват за спазване на правото им на независимо от правителството организиране на богослужения, са изправени пред опасността да бъдат бити, арестувани и пратени в затвора.
Според НЧП, окръжните съдилища често провеждат в присъствието на стотици хора т.нар. „мобилни съдебни процеси” срещу граждани, обвинени в престъпления срещу националната сигурност, като по този начин още повече усилват натиска си към хората да не стават членове на несанкционираните от режима религиозни групи.
„Свобода на религията не означава свобода само за държавно санкционираните религии”, казва Робъртсън. „Виетнам трябва незабавно да признае независимите религиозни общества и да им позволи да изповядват вярата си.”
Робъртсън продължава по-нататък: „Хората от централната планинска част на страната, които желаят да изповядват вярата си в независимите домашни църкви, са изправени пред унижения, големи оскърбления, арест и дори затвор.”
Повече от 250 планинци са в затвора или очакват съдебни процеси по обвинения в престъпления срещу националната сигурност, например такива като „подкопаване на националната солидарност”. Мнозина от по-рано държаните в затворите политически планинци-затворници потвърдиха, че са били жестоко бити или измъчвани, докато се намирали под стража и по време на задържането им преди съдебните процеси.
От 2001 година насам най-малко 25 планинци са починали в затворите, полицейските управления или карцерите, след като били бити, а болните оставени без лечение по време на задържането им и след преждевременното им освобождаване от властите в затворите те умирали или в болниците или вкъщи.
