FR US
Новини и репортажи > Репортажи от страните > Египет >

Какво очаква Египет в бъдеще?

Десетки хиляди египтяни за сетен път се събират на площада Кахрир в Кайро, след като стана известно решението на военните генерали за отлагане обявяването на резултатите от втория кръг на президентските избори, които трябваше да станат известни на 21 юни. Протестите са насочени и към промяната, която съветът на военните направи с цел отнемането на важни изпълнителни функции на президентството.

Същевременно двамата кандидати за президент – предишният министър председател Ахмед Шафик и лидерът на партията за свобода и справедливост на „Мюсюлмански братя” Мохамед Морси – твърдят, че са спечелили победа в изборите. Изглежда, че Морси (за когото християните подозират, че ще ограничи правата на малцинствата), първоначално имаше повече шансове да спечели, според както медиите съобщаваха, но други пък твърдят, че Шафик използва задкулисни игри, за да си осигури победата.

Но още докато се брояха гласовете на 17 юни, Върховният съвет на въоръжените сили (ВСВС), който управлява страната още от свалянето на президента Хосни Мубарак, обяви, че се внасят поправки във временната конституция, според които той самият си присвоява още по-голяма власт.

Поправките в конституцията предвиждат осигуряването на абсолютна власт на въоръжените сили в организирането на собствените им дела, без президентът да има право да се меси в тях. Новите моменти включват условието, че избраният глава на правителството може да обяви война само с одобрението на ВСВС. Поправките позволиха връщането на законодателната власт на генералите до провеждането на нови парламентарни избори; миналата седмица съдът разпусна парламента. Нещо повече: генералите сега ще имат повече власт при изработване на текстовете на конституцията.

Мнозина се страхуват, че победата на Морси може да усили влиянието на „Мюсюлмански братя” върху всички аспекти на държавното управление. Някои дори изпитват ужас пред перспективата ислямистите да опорочат значението на революцията – както това се случи в Иран – и считат, че ще бъде много трудно ислямистите да бъдат отстранени от властта, ако установят контрол върху всички държавни институции.

Но действията на генералите, насочени към присвояването на по-голяма власт, очевидно целят да попречат на опитите на „Мюсюлмански братя” да намалят ролята на военните в страната след идването на власт на мюсюлманската групировка. Враждебните отношения между военните (които имат огромни икономически интереси и които управляват страната от шест десетилетия насам) и „Мюсюлмански братя” датират още от началото на 50-те година на 20 век, когато офицери от армията събориха монархията по време на военен преврат.

Военните обещаха властта да бъде предадена на победителя до края на юни, но новият президент навярно ще изпълнява функциите си само няколко месеца. Възможно е изработването на новата конституция и влизането й в сила да бъде последвано от призиви за нови парламентарни избори.

Ако изборните резултати покажат победа за Шафик (особено след изземването на властта от Съвета на въоръжените сили), възможно е да последва ожесточена конфронтация между военните и поддръжниците на „Мюсюлмански братя”, а също и силите на революцията. Тази конфронтация би могла да бъде насочена и към християните поради мнението, че всички копти са гласували за Шафик – един от най-доверените хора на Мубарак, който същевременно пое обещанието да даде на християните мястото, което им се полага като равноправни граждани на страната.

Египтяните изглежда ще бъдат склонни Морси да спечели изборите, но те същевременно не си правят никакви илюзии по отношение на самите избори.

В първия кръг на президентските избори през май Морси и Шафик получиха средно по 25% от гласовете. Независимо от факта, че двамата кандидати имаха подкрепата на мощни организации, обвързани със силни политически и социални мрежи, подкрепящи единия или другия кандидат, никой не успя да премине прага от 50% гласове, за да спечели. От друга страна, светският кандидат Хамдийн Сабахи получи 21.6% от гласовете, макар да получи твърде малка подкрепа от различните организации. Той получи най-много гласове в Александрия – градът, който се счита за крепост на „Мюсюлмански братя”.

Мнението, че Шафик си осигурил второто място най-вече поради подкрепата на коптите, които съставляват около 10 процента от египетското население, до голяма степен е невярно. Макар че мнозина копти виждаха в Шафик кандидат, който има мощта да победи Морси, огромната част от гласовете за него в първия кръг на изборите дойдоха преди всичко от селските местности, където малцина копти живеят.

Резултатите от първия кръг на изборите бяха красноречиво изразени от коментатора Хани Шукралах в анализ, който се появи в местен онлайн вестник. „Изборният триумф на режима на Мубарак, от една страна, и този на неговия не по-малко властен исторически антагонист „Мюсюлмански братя”, от друга страна, ознаменува не възхода им, а техния залез”, пише той. „Резултатите показаха не ново начало за „Мюсюлмански братя”, което народът би могъл да види, нито пък възраждане на полусветската полицейска държава в стила на Мубарак, на Кадафи и тем подобни, а те по-скоро показаха залеза и на двата съперника.”

Както Шафик, така и Морси не представляват волята на революционните сили на страната, които са огромното мнозинство от народа. Хората могат само да се надяват и да се молят за мир, докато се проведат нови избори – както предстоящите парламентарни избори, така и очакваните президентски избори след обнародването на новата конституция; и това при положение, че всичко върви добре.

Време е международната общност да окаже помощ в укрепването на истинските революционни сили, та те да станат алтернатива на ислямистите и на автокрацията. Само този е начинът за осигуряване на бъдеще не само за християните, но също така за мнозинството египетски граждани, които видяха с очите си свои приятели и роднини, които загинаха в борбата за промяна.