Публикувано на: 13 юли 2012
Елизабет Кендъл
Сирия (ANS–ASSIST News Service). Няма съмнение, че най-голямата лъжа, която се разнася относно конфликта в Сирия е, че той се разпалва от президента Асад и е насочен срещу „сирийския народ”. Това е чиста проба пропаганда. През декември 2011 година, само три месеца след началото на кризата, „Катарската фондация” проведе масово допитване в Сирия, с което се целеше да се установи доколко народът подкрепя Асад (трябва да се отбележи, че това бе осъществено преди джихадистите на Ал Кайда и на несирийските салафити масово да нахлуят в страната и да влошат положението). Катар се стремеше към смяна на режима в Сирия и резултатите от допитването дотолкова ги изненада, че те ги покриха. Но все пак след време изтече информация относно резултатите от допитването, които показаха, че 55 процента от сирийците подкрепят президента Асад, а 68 процента от народа на Сирия не одобряват наложените от Арабската лига санкции. Това изглежда съвсем резонно, като се има предвид, че религиозните малцинства са 25 процента от сирийското население (християните съставляват 10 процента), а най-малко една трета от всички мюсюлмани-сунити са номинални мюсюлмани или светски ориентирани мюсюлмани от големите градове, които също не желаят да живеят в ислямистка държава. По такъв начин се разбира, че разделението в Сирия не е между Асад и останалите, а между сунитите-фундаменталисти (включително чуждестранните салафити) и останалите, т.е. мнозинството от сирийския народ.
Това е неравностойна борба: това е битка между две различни по големина части. Стремящите се към джихад бързо иззеха инициативата на първоначалното движение на протест, но те не могат да се сравняват по сила със сирийската армия. Следствието от този факт би било такова, че битката отдавна би се прекратила, ако силите, които се противопоставят на усилването на иранските шиити в Сирия, не се стремяха към смяна на режима в страната чрез обучението и финансирането на джихадистите. Тези сили са представлявани от оста САЩ – Саудитска Арабия – арабските страни от Залива, като към тях се добавя и ново-отоманска Турция. Както отбелязват Робърт Д. Каплън и Камран Бухари от разузнавателната организация „Стратегическа прогноза”, премахването на режима на Асад без съмнение ще тласне Сирия (а също Ливан) към усилване на хаоса, а няма да го намали. Независимо от твърденията на оста САЩ – Саудитска Арабия – арабските страни от Залива, чрез стремежите за уязвяване или поне ограничаване на иранските съюзници – сирийската армия и Хизбула – тъкмо това се цели: хаос в Сирия и опити за удар срещу Иран. Съединените Щати изглежда нямат никакви дългосрочни планове, пък и никой не го е грижа за участта на милионите християни от Близкия Изток.
В тази връзка пропагандата има голямо значение в тази неравностойна борба. По-слабата част (т.е. джихадистите) не може да спечели сама по себе си и затова има нужда в борбата да се намеси на тяхна страна друга сила, която е по-мощна от сирийската. За да си осигури „хуманитарна намеса”, тези по-слаби сили ще продължават да фалшифицират и да надуват цифрите на мирните жертви на конфликта, а дори биха увеличили броя на цивилните жертви чрез използването на човешки щит от граждани и използването на т.нар. операции „фалшиво знаме” (това са военни действия на терористите, при които те са дегизирани като бойци на сирийската армия). Бе доказано, че масовото убийство в Хула също бе резултат от операция „фалшив флаг”, осъществена от силите на Свободната сирийска армия, която твърди, че е проправителствена военна сила. Жертвите подкрепяха правителството, като повечето от тях бяха граждани, непринадлежащи към сунитите. САЩ, респективно НАТО, няма да се намеси с военна сила, както те сториха при бомбардирането на Белград през 1999 година и на Триполи през 2011 година – два града с милиони граждани, живеещи в тях – освен ако не се решат на интервенция, която да се понрави на собствените им гласоподаватели. Ето откъде идва пренебрегването от страна на американската администрация на пропагандата, раздухвана от джихадистите! Американската администрация обаче е длъжна да намери друг начин за справяне с Иран, тъй като сегашната им политика и стратегия води до абсолютно неприемливата жертва на милиони християни от Близкия Изток.
Според църковни източници в Сирия, все повече и повече християните са обект на нападения и са заставяни да напуснат домовете си, градовете и селата си. Около 138 хиляди християни вече са напуснали Хомс, където вярващите са тероризирани и църквите са разграбвани и завземани от силите на бунтовниците. Най-малко 9 хиляди християни са избягали от съседния западен град Кусаир, след като водачите на една бунтовническа фракция издали ултиматум, сетне многократно повтарян от минаретата на джамиите. В местата, контролирани от бунтовниците, нетолерантните и твърдолинейни фундаменталисти-сунити правят мюсюлманско-християнското съвместно съществуване невъзможно. За джихадистите неутралитетът не е опция, а християните (а също мюсюлманите), които отказват да подкрепят джихада, са мъчени, гонени и убивани. Сунитският мюфтия Аднан Арур издал фатва (решение на местния мюфтия), в която се предупреждават всички лоялни на режима: „Ще ви накълцаме и с вас ще нахраним псетата.”
