Публикувано на: 5 август 2012
В различни офиси на службите по сигурността в Ал-Баб, разграбени и опожарени по време на безредиците, се крият редица следи, сочещи способите, които правителството на Башар ал-Асад използвало, за да остане на власт, а също така разкриващи причините за факта, че животът на гражданите под гнета на режима все повече и повече става несигурен.
Шкафовете в мразената от всички щабквартира на службата за военна сигурност, които по-рано били заключени, съдържали папки с данни за „подозрителни” граждани на града и с инструкции как да се действа по отношение на тях. Но днес тези шкафове са изпразнени: един от служителите, който се грижел за съдържанието им (той работел в пощата и в телефонната централа, разположена на партера, откъдето навярно се провеждали рутинни подслушвания на телефони), разказва, че бойци на Свободната сирийска армия взели папките и ги изгорили.
Но положението в щабквартирата на службата за политическа сигурност е различно: там шкафовете все още са пълни с жълто-кафявите папки и тъмнокафявите пликове, съдържащи данни за организираното от правителството шпиониране в продължение на много години.
Повечето от тях са писани на ръка и са създавани по образец на източногерманската система за шпиониране. Предполага се, че една трета от мъжете в Сирия по един или друг начин са работели за правителството като помощници на разузнавателните служби. Информаторите били подлагани на щателна проверка дали са лоялни към режима – било като членове на партията Баас, било като осъществявали действия в полза на службите за сигурност, показвайки по този начин колко „полезни” са за режима.
Много документи имат един и същи стил: този и този човек „е добър гражданин, защото ни каза това и това”, на този и този „може да се разчита, когато ни дава информация.”
Най-големият шок за жителите на Ал Баб бил фактът, че в действителност положението е далеч по-сериозно, отколкото те мислели. Мнозина искали да бъдат „добри граждани” и вярвали, че са такива, а сега жителите на града разбират, че те от дълго време са били сътрудници на органите за сигурност на режима.
Целият този процес е дълбоко разяждащ: в продължение на десетилетия доверието на хората било продавано за пари или за влияние.
Един от първите заподозрени
В сирийската икономическа ситуация, където няма справедливо разпределение на благата или еднакъв достъп до услугите в държавата, всяка възможност за придвижване напред в статуса на граждани се превръщала в нормално явление. Управляващите на върха, считани за „елитна мафия”, подклаждали убеждението, че богатството на богатите е богатство и за по-бедните, което на практика водело до упадък на морала и където корупцията преобладавала до такава степен, че се премахвала всякаква социална преграда пред изискването гражданите да имат порядъчно поведение – дори хората в рамките на своето семейство били социално аморални.
Осман Алосман е местен бизнесмен от Ал Баб: има две аптеки и води успешен бизнес. Той е един от уважаваните граждани на града и макар да имал възможност да получи повече права и власт, той, според думите му, отказал, тъй като не знаел, как управляващите биха използвали факта, че той прогресира в бизнеса си и в обществото. Властите му казали, че за да поеме нова „лидерска” роля, той трябвало да стане член на партията Баас. Той бил предложен за член, но не отишъл на събранието, на което трябвало да бъде избран.
Въпреки това бизнесът му върви добре. „Аз принадлежа към едно от големите племена и имам много приятели в провинция Алепо. Осъществявах благотворителна дейност и бях щедър, затова властите не можеха да спрат бизнеса ми, но без да си член на партията Баас никога не можеш да имаш пълен успех.”
Осман никога не е бил поддръжник на режима. Исторически семейството му е свързано с „Мюсюлмански братя” още от времето на неговия прадядо. През 1982 година, когато бил на 17 години, Осман заминал за две години за Либия, за да избегне политическо преследване.
Той самият не е обвързан от политиката на „Мюсюлмански братя”: той отдавна се бори за свобода и за парламентарна демокрация, но историята на семейството му, както и фактът, че той има две жени – една сирийка и една рускиня – са достатъчно основание сирийските органи за сигурност да гледат на него с подозрение.
Още с начеването на въстанието на опозицията той станал един от първите заподозрени в Ал Баб.
Бил арестуван два пъти: първият път, на 24 юли 2011 година, политическият отдел по сигурността го арестува по подозрение в участие във въстанието, но след еднодневно задържане бил освободен, тъй като членове на племето му се събрали в Ал Баб и настоявали за освобождаването му. Вторият път, на 8 ноември 2011 година, военният отдел по сигурността го арестува, отвежда го в Алепо и го държи там в карцера в продължение на осем дена, при това със завързани очи. Те го заплашвали, че ще се разправят с него, като го обвинявали (и то не без основание), че подклаждал революционни настроения в Ал Баб. И този път той бил освободен под натиска на членове на племето му.
От този момент нататък той никога не прекарва две нощи под един и същи покрив. Напуска Сирия през април 2012 година, след като разбира, че ако бъде арестуван отново, едва ли вече ще бъде освободен. Връща се в страната едва през юли, след като властите вече отслабват преследванията в провинция Алепо.
Секретните папки
След превземането на офисите на държавна сигурност на 19 юли, Осман незабавно отива в сградите и успява да спаси колкото се може повече папки. Той съзнавал, че записаното в тях разкрива историята не само на неговото политическо преследване, но също така начините, които режимът използвал за поддържане на властта си и всяване на страх сред сирийския народ.
„Исках да разбера как апаратът по сигурността е работел в тази страна”, казва той. „Как са се правили доносите и как те са били използвани, кой е осъществявал тази подривна дейност. Това са все разкази за историята на моята страна.”
В един от апартаментите му в Аб Баб една от стаите се използва за складиране на документите, където по целия под лежат купища папки. Досега той е прегледал около десет процента от тях, а продължава да събира и натрупва още папки.
Папка по папка
Сега Осман се опитва да разбере кой е предавал информация за него и какво се казва в тази информация.
Документите, които досега е открил, са писани от различни агенти на органите по сигурността, включително такива от военната служба за сигурност и службата за сигурност в Дамаск, а също така политическия отдел по сигурността в Алепо и Тартус.
Служба за политическа сигурност, Тартус, 3 януари 2012 година
„Получихме информация, че редица граждани в провинция Алепо са членове на терористични въоръжени банди, вземащи участие в безредици, които в момента се случват в Сирия… Един от тях е Осман от Алепо, който използва този мобилен телефон… Той е пласьор на наркотици и подстрекава хората да излизат на демонстрации и да създават хаос…”
Служба за сигурност, отдел 322, 14 март 2012 година
„Днес имаше сбирка в един магазин в Ал Баб, принадлежащ на… Осман Аросман е един от хората, които вземат участие в сбирката. Той е член на мрежата от активисти и е един от най-известните координатори на опозицията; той е също така брат на криещия се от властите терорист Абдул Осман [това е един от лидерите на Свободната сирийска армия].”
Документът по-нататък описва разговорите по време на сбирката и по-конкретно думите на присъстващите. На нея присъствали петима, но е ясно, че авторът на информацията (името му не се спомена в доклада на службите по разузнаването) е присъствал там и е могъл да предаде цялата информация. Осман все още не може да повярва, че това е могъл да бъде един от петимата участници в сбирката, тъй като те всички били много близки приятели.
В друг документ, писан на 10 септември 2011 година от органите на военната служба по сигурността, Осман е описан като „неуловим, хитър и умен човек, който има неясни мотиви и е изпълнен със злоба, тъй като загубил братовчедите си и чичовците си докато били в „Мюсюлмански братя”; многократно е описвано, как той закупува лекарства, внасяни контрабандно.”
Осман бил действително шокиран, когато видял името на главния информатор: това бил Мохамед, един от неговите далечни роднини.
„Той бе един от приятелите ми преди започването на демонстрациите. Той имаше различно мнение от моето и ние вървяхме по различни пътища с него. Но нямах никаква представа, че той е помагал на службите по разузнаването, докато не прочетох този документ.”
Осман се вижда с Мохамед след прочитането на досието. „Можех да кажа да го арестуват”, казва той. „Можех само две думи да кажа на един от батальоните [на Свободната сирийска армия] и те щяха да го арестуват на момента. Но аз реших да му простя.”
Без изключение
Изглежда, че в Ал Баб никой не е могъл да избегне шпионирането. В едно досие например се разкриват „изявените граждани” на града. Едно свръх секретно писмо, писано от главната служба по политическа сигурност в Дамаск и адресирано до местната служба по сигурността, дава инструкции как главните водачи на областта – партийни лидери, членове на парламента, военни офицери, религиозни водачи и т.н. – да бъдат поставени под наблюдение, като четири пъти годишно се изпраща доклад за тяхната дейност.
В писмото се казва: „В доклада трябва да се съдържа информация за това, как тези лица осъществяват своите дейности с оглед на тяхната привързаност към принципите на партията Баас и на нейната дисциплина, както и данни за каквито и да са отрицателни аспекти на дейността им, такива като участие в събрания, проява на пристрастие, незаконни подкупи и корупция, помагане на своите роднини да се издигат в службата, злоупотреба с властта, задоволяване на лични интереси, осъществяване на тайни посещения, откритост към съгражданите си… реакцията им към отделните телевизионни канали, например такива като Ал Джазира.”
Дори бе открито писмо с инструкции за шпиониране на началника на партията Баас в Ал Баб, който същевременно е началник на разузнавателната служба в града.
Независимо от всички тези открития, Осман се опитва да бъде положително настроен. „В действителност бях изненадан колко изискани са били разузнавателните служби, когато са ни наблюдавали. В много документи те ме описват като „човек с добра репутация” или като „интелигентен мъж”. С усмивка Осман добавя: „Поне не са писали лъжи за мен.”
Когато го попитах как вижда едно общество, в което съсед дава информация против съседа си, той отговори: „Нямам отговор на този въпрос. Във всяка страна съществува както зло, така и добро. Какво да се прави!”
