Публикувано на: 7 август 2012
Марк Елис
Южна Калифорния (ANS-ASSIST News Service). Когато един млад мавритански мюсюлманин приел Христос, докато бил в Съединените Щати, той си нямал и представа, как Бог ще използва предстоящото му посещение в родината.
„Съпругът ми покани Ахмад на вечеря”, спомня си Самийя Джонсън, съосновател на служението „Призив на любовта”. По време на приятната вечер на Самийя и съпруга й Майк с Ахмад в дома им в Цинцинати младият мъж отказал да яде каквато и да е храна, която те му предлагали. „Той се страхуваше, че може да сме поставили отрова в храната”, казва Самийя. „Той бе шокиран и от факта, че аз, бидейки жена, разговарям с него.”
Запознанството им по-късно прераства в дружба и Ахмад отправя молитви към Христос да му даде да Го познае, след като вече са приятели с Майк. Ахмад споделя, че огромно бреме „се стоварило от гърба му” и че чувството на покой и радост изцяло го обзело. Обхванат от любовта, която усетил от Бога, той дори плакал пред самите Самийя и Майк.
Ахмад поискал да посети семейството си в Мавритания, но се изправил пред дилемата: той напуснал страната си с клеймото на „революционер” и знаел, че ако направи опит да лети направо за Мавритания със самолет, ще му бъде отказано влизане в страната. Вместо това той решил да лети до друга съседна страна и сетне да ходи пеша към границата.
Подготвяйки се за полета, той сложил един джобен формат на Новия Завет в джоба си. „Той знаеше, че ако някой разбереше за това, животът му щеше да бъде заплашен”, казва Самийя.
След трудно пътуване в продължение на няколко дена Ахмад накрая пристига в селото си малко след падането на нощта; през това време все още никой не е открил Новия Завет в джоба му.
Най-напред той посетил баща си, който е мюсюлманин: Ахмад не посмял да му каже, че се е обърнал в християнство.
Баща му споделил с него една важна новина: един от най-добрите приятели на тяхното семейство – съсед по име Йакоуб – бил сериозно болен; в действителност Йакоуб бил болен от почти 16 години. Но напоследък положението му се влошило и дъщерите му казали на семейството на Ахмад, че Йакоуб вероятно няма да изкара да края на другата седмица.
В продължение почти на един месец Йакоуб казвал на дъщерите си: „Няма да умра преди да видя книгата”. А три дена преди пристигането на Ахмад той вече казвал: „Книгата пристига! Книгата пристига!”
Дъщерите му се чудели дали не страда от деменция или от някаква халюцинация или пък умът му отслабвал заедно с отслабването на умореното му тяло. Все пак те казали на Ахмад да намине към тях и да окуражи баща им, знаейки че му остава твърде малко време.
Когато Ахмад влязъл в стаята на болния, Йакоуб се изправил и седнал на леглото си: за пръв път от много месеци насам той се изправил и заел седящо положение, без никаква странична помощ.
Когато двамата мъже се прегърнали, Йакоуб прошепнал в ухото на Ахмад: „Ти носиш книгата, нали?”
Ахмад се отдръпнал леко назад, сетне предпазливо попитал: „Коранът ли имаш предвид?”
„Не! Не! Свещената книга! Свещената книга”, отговорил той.
