Публикувано на: 12 септември 2012
Елизабет Кендъл
Австралия (ANS-ASSIST News Service). В края на тази седмица, 8 и 9 септември, двама християни, които бяха преследвани и затворени зад решетките и за които толкова много хора по света се молеха, излязоха от затворническите си килии и се отправиха към топлите прегръдки на своите семейства. Ние славим Бога и сме Му толкова благодарни за благодеянията Му към тях и същевременно трябва да знаем, че битката все още не е свършила. Трябва да продължаваме да упорстваме в молитвите си.
Пастор Юсеф Надархани (Иран)
На 8 септември, след повече от хиляда дена затвор, Юсеф Надархани, жестоко преследваният пастор, който многократно оказваше да се откаже от вярата си в Господа, стана свободен човек, когото властите не можаха да сломят. Съдът го оправда по обвинението в отричане от вярата, за което той бе осъден на смърт. Според Мохамад-Али Дадхах, адвокатът на Надархани, съдът „накрая прие нашите аргументи”, че наказателното право на Иран не може да „приравнява отстъплението от вярата с престъпление” (публикувано във „Файненшъл таймз” на 9 септември). Но съдът призна Надархани за виновен в това, че „евангелизирал мюсюлманите.” За това „престъпление” той получи присъда от три години затвор, но времето, прекарано досега зад решетките, му бе признато за отлежаване на присъдата и той бе освободен.
Същевременно, макар и да се радваме за освобождаването на пастор Юсеф от затвора, за свободното му общуване с другите вярващи и за нежната топлина, които неговата съпруга и синовете му дават, трябва да помним, че животът на Надархани може да бъде изложен на опасност повече от когато и да било. Иранското наказателно право може и да не приравнява апостасията с престъпление, но законът на шариата признава отстъплението от вярата тъкмо за престъпление. Нещо повече: нашите усилия (включително молитвени) отправиха ясно послание към съда, че „предприемат нов процес при недоказуеми обвинения [в изнудване и бандитизъм], и сега режимът може би се опитва публично да „си измие ръцете” и уж да оневини Надархани и да го пусне на свобода, а в действителност го дава в ръцете на ислямистите и на тайната полиция и по този начин властите се опитват да се оневинят и да заявят, че „не са виновни за кръвта на този невинен човек” (както Понтий Пилат направи, за което четем в Мт. 27:24); подобно нещо вече се е случвало в Иран. Пък и за второто обвинение, че Надархани евангелизирал мюсюлманите, той без съмнение може да бъде наказан още по-строго, отколкото за първото обвинение. А трябва да помним също така, че немалко иранци-християни все още се намират в затвора, включително пастор Бехнам Ирани на 41 години, женен с две деца, който същевременно е тежко болен.
Римша Масих (Пакистан)
Римша Масих, на 14 години, бе освободена под гаранция на 7 септември, но напусна затвора едва след като й бе обезпечена сигурна защита. В неделя на 9 септември тя бе откарана с бронирана кола до хеликоптер, който сетне я откара на неизвестно засега място, където тя може да бъде в безопасност, тъй като радикализираната мюсюлманска тълпа все още желае смъртта й. Римша я очаква ново дело в съда в неделя на 16 септември, на което се очаква тя да бъде оправдана. Обвинението в богохулство на практика означава, че Римша не може да бъде в безопасност където и да е в Пакистан, поради това невинността й в действителност се приема за относителна! Ако семейството й не бъде откарано някъде на безопасно място в някоя западна страна, тя в края на краищата ще бъде убита, и то най-вероятно съвсем скоро, а не някога в бъдещето.
Положението на Римша е ужасно, но то същевременно говори за пакистанското общество, в което християните се намират в още по-ужасяващо положение. Поради факта, че властите успяха да дадат такава насока на делото, че обвиняемата бе призната за малолетна и за умствено недоразвита (Римша действително е малолетна, която има умствен недостатък), и макар че един местен имам бе обвинен в скалъпване на доказателствата, в действителност те успяха убедително да представят случая в „добра” светлина, като го показаха, че той вече не се отнася до закона за богохулството и до повсеместната омраза на пакистанското общество срещу другите религии. Съществува опасност, че с появата на нов подобен случай, който не е далеч зад хоризонта, истинските причини за подобно отношение няма да бъдат правилно посочени. Малцина бяха тези, които издигнаха глас на протест и проявиха отвращението си от подобно отношение, като предупредиха, че Пакистан ще се разпадне на части, ако обществото не се противопостави на идеологията на саудитците-уахабити и на сунитите-фундаменталисти. Но изглежда не съществува политическа смелост за решаването на този проблем.
Макар че се радваме за освобождаването на Римша от затвора и нейното завръщане в топлите прегръдки на обичните й родители, същевременно трябва да устоим на изкушението да завикаме „мир, мир” в общество, където няма мир! Засега нищо не се е променило в Пакистан.
