Публикувано на: 20 ноември 2012
Елизабет Кендъл
Австралия (Assist News Service). Еритрея, намираща се по крайбрежието на Червено море в т.нар. рог на Африка, се управлява от един от най-диктаторските режими в света. Населението се състои почти поравно от християни (от които 90 процента православни еритрейци), живеещи предимно в планинската част на страната, и мюсюлмани, живеещи предимно в крайбрежните райони. Еритрея получи независимостта си от Етиопия през 1991 година. Президент още от обявяването на независимостта е Исайяс Афеверки; самата независимост бе призната от международната общност през 1993 година. През 2001 година, като следствие от двегодишната война по границата между Еритрея и Етиопия (1998-2000 г.), Афеверки предприе твърда политика срещу всеки и всичко, което можеше да се сметне за заплаха за националното единство. Той отмени изборите и затвори всички независими медии. Различните опозиционни личности – политици, активисти и журналисти – бяха премахнати, като повечето от тях бяха пратени в т.нар. „тайни затвори” за „изчезналите.”
През май 2002 година правителството започна да предприема крути мерки срещу „чуждите” и „нетрадиционните” религии, както се твърди – под влияние на Еритрейската православна църква (ЕПЦ). В редиците на ЕПЦ възникна движение за библейско и духовно обновление на църквата и докато някои свещеници го възприеха и дори се включиха в него, други продължаваха да се съпротивляват срещу него, като принудиха онези, които настояваха за по-евангелски характер на християнството, да напуснат ЕПЦ и да създадат протестантски общини. Тези разногласия предизвикаха голяма тревога в църковната йерархия на ЕПЦ. Днес само санкционирания от държавата ислям, Еритрейската православна църква, Римокатолическата църква и църквата „Мекане Йезус” (евангелско-лютеранска) се считат за законни, а участието в богослуженията на протестантските общини се смята за криминално престъпление. Но докъм средата на 2005 година властите потискаха и ЕПЦ, особено онези свещеници, които подкрепяха движението за църковно обновление и които протестираха срещу преследванията на религиозна основа. Когато главата на ЕПЦ патриарх Антониос се оплака заради преследванията на неговите свещеници, Афеверки го свали от патриаршеския престол, постави го под домашен арест и го замени с правителствен администратор.
Счита се, че до края на 2010 година около три хиляди еритрейски християни, принадлежащи към всички деноминации (но предимно протестанти) са били пратени в затворите заради вярата си; днес този брой се преценява на около хиляда и петстотин. Повечето затворници са държани в корабни контейнери, разположени в лагери в пустинята, а някои са затворени в нещо като килии, изкопани в земята. Условията в тях са нечовешки: децата и възрастните са сред затворниците, които най-много страдат от кожни заболявания, дизентерия и други ужасни болести, които се разпространяват в тесните и лошо вентилирани помещения. Мъченията са нещо обикновено. Amnesty International многократно съобщава за мъченията, на които са подложени затворници-християни. Няколко християни са починали, докато са били в затворите, а други са загинали в пустинята, докато са се опитвали да избягат.
Поради факта, че в Еритрея не съществуват независими медии, много е трудно да се получат каквито и да са новини за преследванията, той като предаването им по друг начин е свързано с изключителен риск за онези, които дръзват да ги съобщят. Организацията „Отворени врати” съобщава, че на 30 октомври един християнин от град Тесенай на име Адрис Али Мохамед, на 31 години, който се е обърнал от ислям, умрял, докато бил в затвора. Адрис прекарал почти две години в задушлив зандан, разположен във военния лагер „Адерсет” в Еритрея, в който, както се твърди, са задържани около 100 християни. Източници съобщават, че Адрис с твърдост понасял ужасяващите страдания и систематическите мъчения в продължение на две години; целта на мъченията била той да бъде накаран насила да се отрече от вярата си. „Отворени врати” съобщава, че „военни служители тайно погребали Адрис някъде извън лагера.”
Тези репресии породиха криза с бежанците, сред които са и много християни. През юли The Guardian съобщи, че еритрейски военни са организирали бизнес с отвличанията на еритрейски бежанци от бежанските лагери в Судан, като тайно ги превозвали в Синай, където ги продавали на бедуински банди; бандитите „използвали гладната смърт, умъртвяването с електрически ток, изнасилванията и убийствата с цел получаването на откуп за освобождаването им, достигащ до 40 хиляди долара, искан от роднините им еритрейци, които живеят в Судан.” Както съобщава списание „Стратегическа политика” от април 2012 година, предполага се, че генерал-майор Текле Манджус Кифлай е „координаторът на операцията по нелегалния трафик на хора”, който, както се твърди, служи като „главен доходоносен източник за управляващия ”Народен фронт за демокрация и справедливост.” Този генерал-майор, който е „етнически християнин”, е доста влиятелен и слуховете говорят, че е възможно той да наследи Афеверки на президентския пост. Еритрея финансира, въоръжава и обучава антиетиопски бойци в целия район, а също така и бунтовници, които се бият срещу правителството на Южен Судан.
Въпреки всичко, забелязват се все повече и повече белези на промяната. В продължение на много години Афеверки получаваше средства и бе подкрепян от Кадафи (в Либия) и Мубарак (в Египет), но с падането на двамата главен съюзник на Еритрея стана ислямистки Катар, който е съюзник на Съединените Щати и който има твърдото намерение да оркестрира смяната на режима в Дамаск, Сирия. Нещо повече, Афеверки изглежда е толкова болен, че когато през март изчезна и не се появяваше, тръгнаха слухове, че е умрял. Накрая той опроверга тези слухове, като се появи по държавната телевизия на 29 април. Твърди се, че Афеверки има проблем с черния дроб, който бил лекуван в катарска болница. Но докато промените в Еритрея назряват все повече, разложението и упадъкът в страната се задълбочават.
Молим ви, молете се преди всичко за това, че Бог:
– да Си предвиди неотвратима и радикална промяна в Еритрея, да въздаде справедливи наказания за онези, които търгуват с хора и причиняват страдания и ужаси, а също така да прекрати войнствените настроения и репресиите. Нека Той да отвори вратите към нова епоха на справедливост, свобода и мир, за Негова слава.
– „в мъката си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух. Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог)… Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене.” (Пс. 17:7-8, 20).
– бъди милостив, Господи, към жестоко преследваната Си църква, дай покой и защита на вярващите, укрепвай ги телесно и душевно, особено затворниците и бежанците. Осигури им, Господи, всичко необходимо, като разпалваш вярата им като пламък, тъй че те да не загубят надежда и на Тебе да се уповават.
