Публикувано на: 4 декември 2012
Обвинителите, които твърдели, че алжирецът-християнин се отнасял обидно към исляма, не подкрепили твърденията си с никакви доказателства пред съдията, който изслушвал апела на християнина по първоначалната му присъда.
Карим Сиаги, обърнал се от исляма християнин, бе осъден през май 2011 година на пет години затвор и бе глобен двеста хиляди алжирски динара (около две хиляди и петстотин американски долара), въпреки че обвинителите не представили на съда никакви доказателства или свидетели.
Повече от година след това, около средата на ноември 2012 година, в крайбрежния град Оран в северозападен Алжир се състояли слушанията по апела на Сиаги. На слушанията той за пръв път видял в залата на съда своя обвинител.
Властите арестували Сиаги през април 2011 година, след като той, както се твърди, дал на един мюсюлмани компютърен диск с информация за християнството. Сиаги отишъл в магазин на един от мобилните оператори, за да добави пари на сметката на мобифона си, където продавачът завързал с него разговор за религията. Като не получил задоволителни отговори от него, продавачът се опитал да го накара да позкаже колко много почита пророка Мохамед и да изрецитира ислямската шахада: „Няма друг Бог освен Аллах и неговия пророк Мохамед.”
Когато Сиаги отказал и потвърдил, че е християнин, продавачът подал жалба срещу него, в която се казвало, че християнинът унижил пророка Мохамед; тъй като нямало други свидетели, срещу Сиаги било повдигнато обвинение.
Твърди се, че продавачът настоявал, че видял Сиаги да дава някакво CD на някого, но този човек тъй и не се явил в съда, за да свидетелства. Адвокатът на християнина казал, че обвиненията срещу Сиаги не са подкрепени от нито едно доказателство.
Местни алжирци, а също така международни наблюдатели, изразили силното си безпокойство от факта, че съдията издал такава присъда. Първоначално се твърдяло, че целта на обвинителя била на Сиаги да се даде двегодишна затворническа присъда и глоба от 50 хиляди алжирски динара (около 690 щатски долара).
Експерти, които наблюдават отношението на алжирските власти към християните, твърдят, че алжирските съдилища обикновено предпочитат да не бързат да вземат решения в полза на християните, уж с цел да не наранят чувствата на мюсюлманите. Експертите заявяват също така, че алжирските власти не бързат да произнасят и окончателни присъди, за да не провокират критики от страна на международната общност относно нарушаването на религиозните свободи в страната.
Според новинарския онлайн източник „Свободата на Алжир”, съдията поискал слушанията от ноември да включат и информацията, която засега липсва по делото, и така съдът да може да потвърди дали обвиненията съответстват на дадената присъда.
Адвокатът-защитник на Сиаги е доволен от съобщението, предадено от „Свободата на Алжир” относно Сиаги, който „за сетен път категорично отрече да е произнасял каквато и да е обида срещу пророка.” В съда Сиаги бил придружен от съпругата си и малката им дъщеря.
Съдията все още не е определил дата за следващите слушания, на които се очаква да бъде издадено и постановление. Както съобщава алжирският всекидневник „Право на глас”, в деня на слушанията през ноември протестиращи се събрали пред криминалния съд в Оран и изразили загрижеността си, че Сиаги може да стане жертва на продължителен съдебен тормоз.
Мустафа Крим, президент на Протестантската църква на Алжир, казал, че се надява да събере протестиращи по време на следващите слушания в съда.
„Планираме да мобилизираме колкото се може повече хора, както християни, така и други, които да протестират срещу произволното тълкуване на закон 06-03 от 2006 година, който на практика позволява човек, не споделящ ценностите на „някои ислямисти”, да бъде осъден само по устно обвинение,” казал Крим.
Закон 06-03 определя като нелегална дейността по прозелитизъм сред мюсюлманите, а също така разпространението, публикуването и съхраняването на материали с цел прозелитизъм. Той често е цитиран в съдилищата, когато се провеждат дела срещу християни. Същият закон забранява на църквите да осъществяват дейност, ако не са държавно регистрирани.
През 2010 година четирима християнски лидери в Тизи Узу получили присъди от по няколко месеца затвор заради извършването на служби без да имат разрешение за това; затворническите присъди по-късно били отложени. През 2008 година християнският лидер Рашид Есагир от град Тиарет получил присъди по две отделни дела, в които бил обвиняван, че споделял вярата си с другите; изпълнението на присъдите му било също отложено. Макар християните винаги да апелират подобни дела, твърде рядко техният апел бива удовлетворен.
Много алжирци през последните няколко години са се обърнали към християнството, частично поради едно редовно християнско телевизионно предаване в Алжир. Обикновено предаванията са съпроводени и от обратна реакция.
Миналият месец един мъж е пребит от братовчед си заради това, че гледал християнска телевизионна програма; от побоя мъжът изпаднал в кома. Името и местонахождението му не били обявени с цел осигуряване на безопасността му. Протестантска църква в Уаргла, южен Алжир, била нападната през февруари и външната й фасада била повредена. През октомври четирима мъже заплашили, че ще подпалят и изгорят църковната сграда.
През лятото на 2011 година алжирското правителства направи историческа крачка, като призна Протестантската църква на Алжир и дори й даде властта да поеме функциите на Съвет на всички протестантски църкви в страната. Протестантската църква е основана през 1972 година, но до 2011 година само католическата църква била призната от правителството. Макар че Протестантската църква на Алжир е призната, всяка отделна църква трябва да получи своя собствена регистрация.
В списъка на World Watch Алжир е поставен на 23-то място сред 50-те страни, в които е най-трудно да бъдеш християнин. Документът цитира случаи на оказване на все по-голям натиск върху християните, включително дискриминация от страна на държавата и на отделни членове на семейството. Документът твърди още, че ислямистките групировки стават все по-активни в стремежите си да оказват влияние върху правителството и да наблюдават по-зорко дейността на християните в страната.
