Публикувано на: 9 март 2013
Собствени новини на „Врата на Надеждата”
Шокиращи действия на насилие в Пакистан от 9 март доведоха до изгарянето до основи на над 150 християнски домове.
Разгневена тълпа от над 3 хиляди мюсюлмани, въоръжени със запалителни бомби и други експлозиви нападнали една християнска колония в Лахор, Пакистан. Използваните от тълпата химикали били толкова силно запалителни, че хвърлените по къщите и други сгради запалителни вещества предизвикали изгарянето им до основи.
„Тази случка, която е проява на нечувано насилие в името на религията, започна в 9.30 ч. сутринта и продължи чак до следобеда. На мястото присъстваха много полицаи, но те не пожелаха да попречат на тълпата да продължи с насилията и нанасянето на щети,” разказва Сохаил Джонсън.
„В продължение на пет часа полицията не пожела да се намеси и така разгневената тълпа можеше безпрепятствено да вилнее,” продължава Сохаил.
„Нямам думи, с които да опиша гледката на нечовешко насилие…”
Двама пияни „най-добри приятели”
Всичко започнало с пияния чистач Саван Масих, баща на три деца, който живее в дома на баща си в християнската общност на колонията Джоузеф, Лахор, Пакистан, и с неговия най-добър приятел Шахид Имран, който също бил пияница.
Саван и мюсюлманският му приятел Шахид Имран, който държи бръснарница, са приятели, но най-вече приятели по пийването. В края на всеки ден хората често ги виждали вечерно време да седят в бръснарницата с часове и да пият. Често хората ги чували да сквернословят и да се ругаят един друг, макар че са приятели от осем години. След солидно напиване и многобройни ругатни, те си отивали в къщи и като се наспели хубаво, на другия ден отново били най-добри приятели.
Но на 7 март 2013 година тази обичайна случка протекла по-различно. Саван и Шахид започнали кавга за нещо незначително, но скоро кавгата прераснала в бой. Християни, които по това време се случили наблизо, се намесили с намерение да ги разтърват. Но Шахид, който принадлежи към низшата каста „чура” (принадлежащите към нея обикновено са чистачи – бел. прев.), се възпротивил, че наоколо има християни и злобно се заканил, че ще даде на Саван да се разбере.
Когато на другия ден Саван тръгнал за работа, той разбрал, че приятелят му Шахид и друг негов приятел-мюсюлманин на име Чеко (който наскоро се обърнал от християнство в исляма), били повдигнали срещу него обвинение за богохулство. Това накарало Саван да се паникьоса и да избяга.
На другия ден, 8 март, водачът на местната мюсюлманска общност оповестил за обвинението в богохулство срещу Саван по високоговорителя на местната джамия, като подтикнал мюсюлманите да убият Саван Масих и неговото семейство. Хиляди мюсюлмани от околните квартали се разгневили и започнали да се стичат към колонията Джоузеф, като пеели ислямски възгласи и хвърляли камъни по къщите на християните с настояването за незабавно арестуване на Саван. Разгневените протестиращи започнали да грабят къщите на християните и да им нанасят различни щети.
Докато дошла полицията, размирниците вече се разпръснали, а полицаите предупредили християните незабавно да напуснат къщите си и да заминат другаде. Християните се паникьосали, защото си спомнили изгарянето на 147 къщи и на седмина християни, живи изгорени по време на размириците в Годжра през 2009 година. Мъже, жени и деца напуснали къщите си само с дрехите на гърба си, като оставили всичко останало по домовете си.
На следващата сутрин, 9 март, към 9.30 часа сутринта тълпа от около 4 хиляди ревностни мюсюлмани, която била въоръжена с подръчни оръжия и която била предвождана от Шахид, се завърнала в колонията Джоузеф, където започнала да търси Саван Масих. Към мястото бил изпратен полицейски наряд, но тълпата не обръщала внимание на полицаите и започнала да граби къщите, като подпалила около 200 домове, църкви и магазини, както и имуществото, намиращо се в тях.
Местен социален работник, който се грижел за християнската общност, дал подслон на Саван и семейството му, чийто живот бил в опасност в тази деликатна ситуация. Към един часа по обяд той ги откарал в „Центъра за правна помощ на Пакистан”, а служителите му пък безпрепятствено ги предали на полицията.
Може би бруталният акт на насилие щеше да бъде предотвратен, ако полицията бе съобщила на мюсюлманите, че обвиненият от тях Саван Масих вече е арестуван и пратен зад решетките. Но тя стори тъкмо обратното: не се намеси и стана мълчалив свидетел на насилието, при което мюсюлманите нанесоха големи щети на християнската общност.
