Публикувано на: 9 май 2013
Елизабет Кендъл
ANS-ASSIST News Service. Ислямският режим в Хартум, Судан, който цели арабизация на страната, все повече усилва кампанията си на систематически преследвания на Църквата; тези насилия наченаха през април 2012 година, ако не и по-рано. Насилията са насочени предимно към „южняците” (това са предимно африканските християни от Южен Судан) и „чернилките” (това са предимно африканските християни, живеещи по планините на Нуба в Судан). Изглежда, че преследванията имат за цел да изгонят от Судан християните и населението от неарабски произход, или поне да ги изгонят от Хартум и неговия град-близнак Омдурман. Християнските мисии (включително училища) бяха затворени и служителите им депортирани. През февруари тази година служители на Националната служба за разузнаване и сигурност арестува служители на една християнска мисия, действаща на територията на един от университетите. След като ги разпитваха в продължение на една седмица, конфискуваха всичко, което бе ценно, и депортираха трима от християните в Южен Судан, служителите на това ведомство освободиха другите вярващи, но им наредиха всяка седмица да се явяват в полицията на отчет. Те също така заплашиха християните, че „ще ги погребат живи,” ако не им предоставят информация за хората и организациите, които оказват подкрепа за християнските дейности в Судан. На 17 април 2013 година суданският министър на министерството за „Насоки и помощи” Ал-Фатих Тадж Ел-Сир обяви, че повече няма да се издават лицензи за строежи на нови църкви, като за основание посочи, че няма необходимост от нови църковни сгради, тъй като християните и тъй напускат тези райони и църквите се затварят.
Ескалацията на преследванията идва в момент, когато самият режим усеща, че натискът върху него се усилва. Той се дължи на икономическата ситуация и на общонародното недоволство, а също така се свързва и с успехите, които силите на бунтовниците имат. Северносуданското народноосвободително движение (СНОД) жъне големи успехи в Южен Кордофан и в момента под негов контрол се намира по-голямата част от района на Нубийските планини. Същевременно бунтовниците в провинция Дарфур имат успехи при нападенията си в южната част на провинцията. Суданският революционен фронт (СРФ), който се ръководи от СНОД, е бунтовнически съюзник, който се бори за приемането на нова конституция и за правителство на националното единство, което да управлява една открита, секуларна и демократична държава – тези цели до голяма степен съвпадат с визията за „Нов Судан” на южносуданския лидер д-р Джон Гаранг, който на времето пръв ги формулира по този начин. СФР бе сформирана през ноември 2011 година и оттогава насам набира все повече сили. Неотдавна и Движението за справедливост и равенство (ДСР), действащо в Дарфур, се отказа от исканията си за въвеждане на шариата в тази провинция и възприе идеята за национално единство, като се присъедини и към съюза на бунтовниците. На 27 април 2013 година обединените сили на СРФ поведоха борба като единен фронт и под единно командване с цел завземането на територии в Южен Кордофан, намиращи се само на 480 километра от Хартум и на 100 километра от една правителствена въздушна база, като успя да задържи територията в продължение на няколко часа. Генералният секретар на СНОД Ясър Арман (близък сътрудник на починалия д-р Джон Гаранг) твърди, че тази борба вече е „пълномащабна война.”
Бунтовниците съобщават, че се готвят да влязат и в Хартум, но това е твърде малко вероятно да се случи. Дори и да влязат в града, те почти със сигурност няма да могат да го удържат за дълго. Но не е и необходимо да превземат Хартум, за да парализират дейността на правителството: достатъчно е да държат в ръцете си Южен Кордофан, където са разположени последните резерви от петрол на Судан. Суданският революционен фронт набира сила, тъй като номадските араби и африканците-мюсюлмани бягат от Хартум и се присъединяват към Фронта, но същевременно трябва да се отбележи, че и правителствените Судански въоръжени сили удвоиха броя на подразделенията си, усилиха въздушната си мощ и имат силната политическа подкрепа на правителството. Затова най-вероятният сценарий на противопоставянето е достигането до безизходна мъртва точка. Междувременно режимът използва изпитаната си стратегия на нападения срещу цивилното население, за което той подозира, че подкрепя бунтовниците. Около 700 хиляди човека са прогонени от домовете си поради въздушните бомбардировки, които Хартум провежда, а около 436 хиляди от тях, намиращи се на територии, контролирани от бунтовниците, са изложени на гладна смърт поради блокадата, която режимът е устроил в тези райони. Колкото и ужасяваща да е тази безизходна патова ситуация, особено фактът, че Хартум няма как да спечели битката, тя би могла да доведе до провеждането на преговори, по време на които враждуващите страни отново да обсъдят Всеобщото мирно споразумение. Преговорите могат да станат реалност, ако върху правителството се окаже натиск и отвън – нещо, което за наш срам Западът не желае да стори.
Молбата ни е да усилите молитвите си, тъй че:
– Бог да „съкруши” силите на режима (срв. Пс. 9:31);
– суданските араби да осъзнаят, че е време войната да се прекрати;
– подкрепата за режима да бъде прекратена;
– напускането на армията и на контролираните от правителството територии да стане по-интензивно;
– режимът да бъде заставен да седне на масата на преговорите;
– визията за „Нов Судан,” който да е обединен, разнокултурен, открит към света и свободен, да бъде възприета, дори и от самия Хартум (което би било чудо).
Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска. (Притч. 21:1)
Нека Църквата да усети мощната подкрепа и покоя на Божия Свети Дух;
Нека Църквата да бъде твърда и да възраства във вяра и по брой на вярващите, въпреки съпротивата срещу нея;
Нека праведния и благодатен живот на Църквата да бъде като свидетелство за истината на Евангелието.
На ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро (Римл. 8:28).
