Публикувано на: 15 май 2013
Елизабет Кендъл
ANS-ASSIST News Service. С напредването на бунтовническата армия Селека към Бангуи, столицата на Центалноафриканската република, президентът на страната Франсоа Бозизе се вижда принуден да потърси помощ от Франция (бившия колонизатор) и Съединените Щати. Но призивът му си остана като глас в пустиня, въпреки че в страната вече има френски войски. Отчаяните опити на Бозизе да намери помощ го накараха да се обърне към президента на Южноафриканската република Яков Зума, който действително изпрати свои войски. Но на 23 март, след ожесточени боеве, армията Селека нанесе поражение на южноафриканските Сили за защита, като по този начин си проправи пътя за влизане в столицата Бангуи, което тя безпрепятствено стори на 24 март. След нахлуването им в града, бунтовниците наченаха изнасилвания, убийства, грабежи и мародерство. Микопакс, финансираните от Европейския съюз Сили за поддържане на мира в Централноафриканската република, не предприе абсолютно нищо, за да попречи на бунтовниците. Групата „Международна криза” (ГМК) счита това поведение за „тревожещо” и се пита, дали Микопакс не са били инструктирани да стоят настрана от конфликта.
Както организацията „Наблюдение на човешките права” (НЧП) съобщава, „една от първите цели на нападение бе катедралата на Бангуи: бунтовниците нахлули в църквата, започнали да стрелят във въздуха и ограбили богомолците.” Но онова, което както ГМК, така и НЧП не споменават в съобщенията си, е че Централноафриканската република е френскоговоряща страна, която е предимно християнска (76 процента от населението са християни, според “Operation World”), а бунтовниците, които завзеха властта, са арабскоговорящи мюсюлмани.
Бунтовниците, които твърдят, че се борят за освобождаването на републиката от диктатора Бозизе, живеят в провинция Вакага – беден отдалечен район, разположен в североизточната част на страната по границата с Чад и Судан. Вакага е единственият регион на републиката, където главният местен език е арабският и ислямът е доминиращата религия. Макар да произхождат от беден район, бунтовниците влязоха в Бангуи с чисто нови пикапи, облечени в чисто нови военни униформи и размахвайки чисто нови оръжия. Сред тях имаше джанджауийд (арабски войници) от Дарфур, Судан, и джихадисти от Мали и Северна Нигерия. В свое новинарско съобщение FIDES посочва, че църковните водачи в Централноафриканската република осъждат „бунтовете, които се основават на религиозния екстремизъм.” Те описват положението като систематично и „планирано оскверняване и разрушение на християнски сгради, и преди всичко на католически и протестантски църкви.” Те оплакват високата цена, която Църквата плаща, разрушаването на църковно имущество и нападенията „над свещенослужители и вярващите жени.”
Архиепископ Дьодоне Нзапалаинга написа смело писмо на самообявилия се нов президент, водача на бунтовниците Мишел Джотодя, в което изброява престъпленията на Селека: „заплахи, терор, психологическо мъчение… изнасилвания на млади момичета и на жени (някои от които по-късно се самоубиват), набиране на деца за войници.” Като отбелязва, че Селека се състои „предимно от мюсюлмани-чужденци и мюсюлмани от страната,” католическият прелат посочва, че мюсюлманското население (на Бангуи) като цяло не е ограбвано по време на нападенията,” и задава въпроса: „Какви са истинските намерения на това движение, не са ли насочени към християнските институции на страната?” Както съобщава един мисионерски блог, всички болници и благотворителни организации в района са били разграбени. „Бунтовниците не пощадяват нищо и никого,” отбелязва жената-мисионер. „Но джамиите и търговците-мюсюлмани, които купуват от тях краденото, са пощадени.”
Тази нова криза поражда изключително сериозни и същевременно грозни въпроси. Кой финансира и екипира с дрехи, машини и оръжие Селека? Каква е целта на такава подкрепа? Защо Франция не се намеси в Централноафриканската република, но се намеси в Бряг на Слоновата кост (при това с цел да подпомогне ислямските бунтовници) и в Мали (където воюваше с ислямските бунтовници)? Защо Съединените Щати продължават да отказват изпращането на хуманитарна помощ? Защо финансираната от Европейския съюз Микопакс не защити цивилното население, след като тъкмо за това тази организация получава пари?
В началото на 2011 година президентът на Брега на Слоновата кост Лорен Гбагбо, който желаеше да види изпълнението на интересите на африканците, а не толкова интересите на Запада, се оказа жертва на преврат, осъществен от ислямисти с подкрепата на Запада, които преследваха западни „интереси.” Дали не се случва същото и с Централноафриканската република? Неотдавна президентът Бозизе подписа концесии за петрол с китайски и с южноафрикански компании. Скоро след самообявяването си за президент, бунтовническият водач Мишел Джотодя обеща да „поправи” контрактите, отнасящи се до минното дело и петрола. Ако тези контракти бъдат прехвърлени на западните сили, тогава повечето ни въпроси ще получат отговор. Междувременно Селека установи контрол върху диамантената индустрия на Централноафриканската република. Църквата като международно Тяло Христово трябва да се обедини и да настоява за издигане на истината (независимо колко неприятна е тя) и за постигане на справедливост. Църквата трябва да издигне глас на защита за църквата в Централноафриканската република и да се моли за нея в този кризисен за страната и за църквата момент.
