Публикувано на: 10 юни 2013
„Наблюдение на човешките права в света“
Предвижда се идването на нова вълна от радикализъм в днешния преходен период, в който този регион се намира
Ислямският екстремизъм в Централна Азия и Кавказ ще се усилва и по-нататък през следващите няколко години, предвижда един нов доклад на Ана Мюнстер; Мюнстер е сътрудник на Chatham House по програмата за Русия и Евразия.
Изтеглянето на Съединените Щати от Афганистан през 2014 година и очакваната смяна на режимите в Казахстан и Узбекистан заплашват стабилността на региона, тъй като радикалите ще получат повече пространство и възможности за действие, твърди се в доклада „Нарастване на ислямския екстремизъм в Централна Азия и Кавказ.”
Положението допълнително се усложнява, пише Мюнстер, от „новата голяма игра,” разиграваща се в Централна Азия, която се смята за част втора на „Голямата игра” от 19 и 20 век, когато Великобритания и Русия се надпреварваха кой да упражнява по-голяма власт в този регион.
Докладът, който е написан с цел включването му в Списъка на организацията „Наблюдаване на човешките права в света,” проследява корените на исляма в Централна Азия, Кавказ и Дагестан (република в Северен Кавказ под руско управление) през седми век, макар оттогава насам обществата на този край на света да претърпяха най-разнообразни промени. Ислямът тук е най-разпространен в неговия сунитски вариант, но Мюнстер настоява, че в действителност състоянието на нещата в региона се определят преди всичко от реакцията на отделни лица или на цели групи от хора и общества, която те проявяват по отношение на една или друга ислямска фракция.
Твърдолинейните групировки, такива като Хизб Ут-Тахрир и „Мюсюлмански братя,” а също така разпространеният „култ към мъченичество,” се превърнаха в „обединителен и мобилизиращ фактор” за младите мюсюлмани, които често са разочаровани от политическото и социално-икономическото положение на народа си, пише Мюнстер.
На няколко места в доклада се отбелязва фактът на усилване на исляма като реакция на разочарованието от действителността; отбелязва се и съществуването на известна солидарност между отделните мюсюлмански фракции и движения в Централна Азия и Кавказ, които се чувстват жертва на Запада и считат, че са обект на „велика конспирация срещу ислямския свят.”
Това чувство на солидарност се усилва все повече, пише Мюнстер, преди всичко чрез военните действия, които се водят – без значение, дали това е войната в Афганистан и Ирак или конфликтите в Чечения и Босна. „Усилването на политизирания ислям през последната четвърт на века в този регион често е причинено от реакцията на мюсюлманите срещу разочарованието и недоволството и срещу предизвикателствата и конфликтите,” пише тя.
Мюнстер предвижда, че оттеглянето на американските войски от Афганистан ще има дестабилизиращ ефект за целия регион, така както разпадането на Съветския Съюз изигра огромна роля за надигането на исляма и на ислямския екстремизъм на тези територии.
Репресиите срещу мюсюлманите, които режимът на Съветския Съюз осъществяваше, като „джамиите бяха затваряни и свещенослужители биваха пращани в лагери или убивани,” а също така появата на нови независими държави, такива като Армения, Грузия и Азърбайджан, доведе до „местна изява на мюсюлманите под влияние на чужди сили,” пише тя.
Установяването в този регион на редица международни организации породи и съответно влияние, което те оказват на обществата и което може да бъде както мирно, така и политическо. Различните страни реагират по различен начин, твърди Мюнстер, което, наред с други причини, зависи от тяхната интерпретация на исляма и от степента на секуларизация на даденото общество по времето на съветската епоха.
Различни световни сили се борят за влияние и достъп до богатството на природни ресурси на Централна Азия и Кавказ и същевременно се отчита съществуването на корупция и практиката на даване на подкупи; Мюнстер цитира няколко такива случаи.
Но тя отбелязва особено отчетливо факта на съзнателно „затваряне на очите” на тези сили за нарушенията на човешките права в Узбекистан, където западните правителства имат своите интереси в тази страна. Тук, пише Мюнстер, ислямистите са подлагани на брутално отношение и на мъчения в затворите, „дори и онези мюсюлмани, които никога не са предприемали насилнически действия и са били пращани в затвора само поради това, че имали в себе си брошури на Хизб Ут-Тахрир.”
Мъченията често са „систематични” и „твърде обезпокоителни,” пише тя, и „поемането на контрол от страна на правителството върху всички аспекти на живота на хората, включително на религиозния им живот, е последица от мислене, наследено от съветско време; същевременно използването на новите технологии и промените в някои ислямски общества като последица от Арабската пролет могат да се окажат сериозно предупреждение за днешните репресивни правителства в някои от страните на този регион.”
