Публикувано на: 13 юни 2013
Елен Фишер
Жените-християнки могат да бъдат подлагани на насилия поради абсолютната липса на равенство между половете, се твърди в излязъл наскоро доклад.
Заключенията на новия доклад, направен от изследователката Лийла Гилбърт от американския Институт Хъдсън, са ясни и недвусмислени: насилията, основани на различията по пол, играят ключова и стратегическа роля в плановете на онези, които желаят да унищожат от корен християнската вяра и християните от земите на мюсюлманите.
Насилията, основани на различията по пол, като израз на преследването на християните в ислямските страни, са описани в доклада, предназначен за списъка от страни, наблюдавани от организацията „Наблюдаване на човешките права в света.” В него се посочва изключителната липса на равенство между мъжете и жените в мюсюлманските страни, което означава, че всички жени в тези общества в техния всекидневен живот са подложени на систематични насилия и дискриминация като част от структурата на даденото общество.
Същевременно е направен паралелен преглед на статистиката на насилия срещу християните в тези страни с цел получаването на истинската картина на тежкото положение на жените-християнки в мюсюлманските държави.
Резултатът от тези изследвания поразява със своята неумолимост: да бъдеш християнин и да си жена значително повишава вероятността от агресия и репресии срещу теб както в обществото като цяло, така и в домашната обстановка.
Резултатите от своите разкрития относно ужасяващото положение на жените от гледна точка на законите и на нормите на обществото в основаните на шариата държави Гилбърт е получила преди всичко от изследванията си за Иран, Саудитска Арабия, Пакистан и Египет.
Нейните поучителни и интересни свидетелства са подкрепени и от цитати от доклади на американския държавен департамент за четирите страни. В тях е обърнато внимание върху изнасилванията, насилието вкъщи, осъждането от страна на обществото, правилата за облеклото на жените, които са репресивни по своя характер, липсата на юридическа защита за жените, практиката на увреждане на женските полови органи, насилията над децата и бракът в детска възраст.
Изходното положение на проучванията на Гилбърт се състои в това, че насилията, на които жените-християнки в мюсюлманските страни са подложени, могат да бъдат правилно осъзнати само ако се види по-широкият контекст на дълбоко вкоренените в съзнанието на обществото предразсъдъци и агресия срещу жените.
Тези предразсъдъци се основават върху вярата на исляма, че женската сексуалност може да бъде опасно нещо. Коренът и последиците от подобни вярвания накратко са посочени в проучванията на Гилбърт.
Трябва да се отбележи и продължаващото в тези общества мнение, че жените са отговорни за каквото и да е сексуално посегателство върху тях. Резултатът от сексуалните прояви е печатът на срама, който се полага върху жертвата на сексуалното нападение, а някои от тези жертви дори биват убивани с камъни.
Гилбърт твърди, че не трябва да се учудваме, че в обществата, където жените малко се ценят и са изключително уязвими, жените-християнки са обект дори на още по-големи насилия в своето общество с цел изкореняване или неутрализиране на християнските общности.
В този доклад, който има стратегическо значение, са посочени девет най-често срещани форми на насилие срещу жените-християнки.
В него се описват няколко конкретни случая от Пакистан и Египет, които илюстрират основаното на различието по пол насилие с цел съзнателно унищожаване на християнските семейства.
В доклада се отбелязва и разочарованието от факта, че липсват по-пълни данни, които по-широко да разкрият обсега на проблема; в него също така се обяснява защо е толкова трудно да се получат надеждни статистически данни.
Липсата на пълна информация по тези въпроси изглежда е причината Гилбърт да влага толкова усилия, за да обърне внимание върху твърденията, опитващи се да омаловажат случаите на преследвания на християните в ислямските страни.
Немалко дискусии предизвика публичното и доста непопулярно изявление на германския канцлер Ангела Меркел от ноември 2012 година, че християнството е „най-преследваната религия в света.”
Макар че всичко, което Гилбърт описва, без съмнение е вярно, аргументите й не винаги са логически добре изложени. Например, във втората си глава на доклада, озаглавена „Как схващанията на исляма за различията по пол засягат жените от малцинствените християнски групи,” тя прави общи бележки на повече от две страници – нещо, което повече пасва на характера на нейната първа глава, озаглавена „Какво е общото схващане на ислямските общества за отношенията между половете.”
С поставянето на тези важни, но твърде общи данни във втора глава, без да ги свърже конкретно с християнството, Гилбърт като че ли отслабва значението на последващите три страници с конкретни свидетелства за насилия, които тя е използвала за доказване на тезата си.
Очевидно е твърдението, че преследванията винаги се отнасят до конкретни личности, и тонът на доклада на Гилбърт отразява тъкмо това гледище.
Добре документираният й доклад е изпълнен с чувства и същевременно е категоричен: насилието, основано на отношението към половете, е често използвано оръжие, което безжалостно се употребява срещу най-уязвимите в ислямските общества и чиято най-близка цел е унищожаване решимостта на християните да отстояват вярата си.
