Публикувано на: 13 юни 2013
Елизабет Кендъл
Сирия (ANS-ASSIST News Service). Подкрепяната от Иран ливанска терористична шиитска организация Хизбулах официално се включи в сирийския конфликт. В разпространената по телевизията реч на лидера на Хизбулах Хасан Насралах от 25 май той се постара да спечели арабите-сунити, като по провокативен, добре целенасочен и обичаен за мюсюлманите начин описа конфликта като битка между „западните ционисти и техните планове” и сирийската „съпротива,” която отказва да приеме диктата на Запада. Според очертаната от него рамка, подчертаваща преди всичко геополитизма, а не толкова сектантските противоборства, Саудитска Арабия и Катар са въвлечени в заговора на оста САЩ – НАТО – Израел, вместо да се твърди, че САЩ и НАТО са въвлечени в заговора на оста Саудитска Арабия – Катар – арабите-сунити. Разликата между тях изглежда незабележима, но тя е изключително важна и цели да накара арабите-сунити да се откажат от сектантските противоборства и да се присъединят към „съпротивата.”
На 5 юни Сирийската арабска армия (САА), подкрепяна от Хизбулах, освободи стратегическия град Кюсер, намираш се недалеч от границата с Ливан в централната сирийска провинция Хомс. Градът се намираше под контрола на бунтовниците повече от година време и в него живееха около 30 хиляди жители, включително около 3 хиляди християни. Днес Кюсер вече е град-призрак, който изцяло лежи в развалини. Домовете са разрушени до основи, а църкви и манастири са осквернени, нападани и ограбвани и са целите обезобразени с надписи и призиви на сектантските групировки. Кюсер е изключително важен за осигуряването на припаси. „Успяхме да прекъснем пъпната връв на опозицията,” хвали се губернаторът на Хомс Ахмад Мунир Мохамад, сунит и лоялен към правителството управник. Според генерал Яхия Сулейман (от САА), „който контролира Кюсер, той контролира центъра на страната, а който контролира централната част на страната, той контролира цяла Сирия.”
Битката сега се движи към Алепо – град с население от почти три милиона човека, включително немалка по численост християнска малцинствена група и големи групи арменци и гърци. Битката за Алепо се намираше в мъртва точка почти дванадесет месеца. Християните страдаха най-много, тъй като бунтовниците бяха блокирали контролираните от правителството райони около него и храната, лекарствата и горивата недостигат и цените им са изключително високи. Да излезеш от къщата си означава да се изложиш на опасност. В събота на 9 юни чуждестранни джихадисти в Алепо екзекутираха едно момче, когото те обвиниха в богохулство. Мохамад Ката, на 15 години, който продаваше кафе, отказал да даде на един „клиент” кафе без пари, като казал (според както очевидци твърдят): „Дори Мохамед сега да слезеше тук, и на него ни бих му дал кафе в дълг.” След като удряли и бичували момчето в продължение на няколко часа, бунтовниците се върнали с него на улицата и там пред очите на тълпата го екзекутирали, сред която били и обезумелите от мъка негови родители.
От началото на май около три хиляди бойци на Свободната сирийска армия избягаха от частите си и се присъединиха към бунтовническия фронт Ал-Нусрах, който е свързан с Ал-Кайда; този бунтовнически фронт оглавява един съюз на местни и чуждестранни джихадистки групировки и бе издигнал черното си знаме в квартала Тарик Ал-Баб в Алепо. Нови данни, събрани от поддържани от Запада активисти и организации, имащи отношение към НАТО, показват, че усилването на ролята на джихадистите в конфликта е причината немалко сунити да се откажат от бунтовническата си революция. Тези данни сочат, че 70 процента от сирийците в момента подкрепят режима на Асад, 20 процента считат себе си за неутрални, а едва 10 процента все още изразяват подкрепата си за бунтовниците.
Счита се, че повече от 4 хиляди бойци на Хизбулах се намират в Алепо с цел подкрепа на САА. Първата им задача ще бъде да вдигнат наложената от бунтовниците обсада. Битката за Алепо ще бъде битка за всеки дом, която ще продължи дълго време и ще даде много жертви. Най-голямата християнска групировка в Ливан (Свободното патриотично движение) формално е в съюз с Хизбулах. Затова теоретически би било в интерес на Хизбулах да зачита живота и правата на сирийските християни. Но реалността показва, че прагматичната Хизбулах не е водена от любов към християните, а само ги използва като електорат и като жив човешки щит. Участието на Хизбулах в конфликта би могло да помогне той да бъде изваден от безизходното положение, в което се намира, като наклони везните на властта в полза на сирийското правителство. Но винаги, когато победата дойде чрез посредничеството на чуждестранни военни сили, суверенитетът на страната страда.
В по-близка и по-далечна перспектива за християните не може да се очаква „добър” изход от конфликта. Това, което може да се очаква, е ужасен изход – геноцид от страна на джихадистите-сунити, или пък по-малко ужасен изход – гнет под контрола на клерикалния режим в Техеран и на терористичната Хизбулах. Но както отбелязва твърдият и устойчив на всякакви изпитания мисионер-първооткривател Уилиям Кери, „бъдещето е светло както светли са Божиите обещания.”
