Публикувано на: 27 юли 2013
Шераз Хан
(ANS-ASSIST News Service). Продължаващото затворничество на Ажа Биби, пакистанската християнка, майка на пет деца, която през 2009 година бе обвинена в богохулство, изглежда не тревожи мнозинството от мюсюлманите, които за съжаление считат, че трябва да бъде обесена – нещо, което напълно отговаряло на тежестта на „наказанието” й; Ажа Биби обаче продължава да отхвърля обвинението.
Пакистанското правителство казва, че Върховният съд трябва да реши дали да има нов апел или не, но самият съд изглежда нарочно бави всякакво разглеждане на делото й, докато в същото време настроенията срещу Ажа Биби в страната си остават враждебни, така както те бяха и при отправянето на обвинението в богохулство срещу бедното селско семейство.
Тъжната истина обаче е тази, че вече четири години Ажа Биби продължава да чезне в затвора, далеч от съпруга и децата си. Парадоксално е, че хората на Пакистан много бързо реагират, при това чрез насилие, на всякакъв инцидент, който те считат за несправедлив за мюсюлманите, независимо къде се случва този инцидент.
През септември 2010 година д-р Аафия Сидики, пакистанска мюсюлманка, специалист по невропсихология, бе осъдена от федералния съд на Манхатън (Ню Йорк) на 86 години затвор за опит за убийство и нападение срещу граждани на САЩ и американски офицери и служители в Афганистан.
Оттогава насам ислямистите организират митинги в Пакистан в подкрепа на Аафия Сидики, а Фузия Сидики, нейната сестра, начена кампания в пакистанските електронни медии и в публичното пространство за освобождаването й.
През 2010 година Пакистан настояваше пред САЩ да екстрадират Аафия Сидики. Напоследък в медиите се появиха слухове, че предстои екстрадиция или предаване на Аафия на Пакистан като размяна срещу д-р Шакил Африди, но в четвъртък, 25 юли, представителят на външното министерство на САЩ разсея всякакви намеци за подобно нещо.
Д-р Африди е пакистански лекар, който помогна на ЦРУ да организира фалшива програма за ваксинации в Аботабат, Пакистан, която трябваше да спомогне да се установи дали Осама бин Ладен се намира в града чрез използването на ДНК образци. Информацията за дейността на лекаря бе разкрита по време на разследването от страна на Пакистан на убийственото нападение срещу резиденцията на бин Ладен. Той бе арестуван в град Торкхам на границата докато се опитвал да избяга от страната няколко дена след нападението. На 23 май 2012 година Шакил Африди бе осъден на 33 година затвор за държавна измяна, тъй като се смяташе, че по някакъв начин бил свързан с нападението над бин Ладен, но сетне бе установено, че поддържал връзки с местния ислямистки военен ръководител Мангал Багх. На 1 юни 2012 адвокатите на лекаря апелираха срещу тази присъда.
През ноември 2010 година папа Бенедикт ХVІ отправи апел за смекчаване на наказанието на Ажа Биби, което породи рязка критика от страна на пакистанските политици и на ислямистите по цял свят, които в папския призив за милост видяха намеса във вътрешните работи на Пакистан. Някои дори се усъмниха в честността и справедливостта на папата, като посочиха мълчанието му относно призивите за освобождаване на г-жа Сидики. Абсурдно е да се иска от папата да се намесва в случая на д-р Сидики, като се твърди, че той вече се „намесвал” поради настояването му за освобождаване на Ажа Биби – тези обвинения са абсолютно несъстоятелни и се основават върху пълното непознаване на фактите.
През 2011 година Шабхах Бхати, пакистанският министър за малцинствата, който бе християнин, и губернаторът на провинция Пенджаб Салман Тазийр, умерен мюсюлманин, бяха убити заради призивите им за освобождаване на Ажа Биби; светът все още преживяваше новината за тези убийства, когато убиецът на губернатора бе приветстван и обкичван с гирлянди по улиците на Исламабад.
Това, което ме тревожи, е пристрастието на пакистанското правителство и на повечето мюсюлмани в Пакистан (както и навсякъде из мюсюлманския свят) спрямо г-жа Аафия Сидики, което се проявява на фона на потока от омраза срещу Ажа Биби.
Животът на Ажа Биби виси на косъм и същевременно фокусът на международната общност, която се бори за освобождаването й, се премести от отиващия си пакистански президент Асиф Али Зардари, чийто петгодишен срок изтича през септември 2013 година, към г-н Науаз Шариф, който направи историческа стъпка с избирането му за трети път за премиер по време на изборите от май 2013 година.
Някои политически наблюдатели в Пакистан считат, че политическите възгледи на Науаз Шариф и брат му Шабхаз Шариф, министърът на провинция Пенджаб, са придобили по-зрял характер след годините на изгнаничество в Саудитска Арабия. Остава да се види, дали тази зрялост на политическите възгледи се отнася и до политиката спрямо малцинствата и дали „по-умъдрелият” Шариф и неговият брат ще предприемат някакви мерки за участието на малцинствата в социалния, политическия и културния живот на пакистанското общество.
Не бяха много пакистанските християни, както и представителите на другите малцинства, които получиха лаптопи, раздавани от Шабхаз Шариф по време на дарителска кампания, начената в края на януари 2012 година.
Г-н Шабхаз Шариф не се появи и в Годжра, малкото градче в провинция Пенджаб, което през 2009 година се появи в заглавията на международната преса с новината за обвинението срещу осмина християни в богохулство и последващото им запалване живи; той не се появи и при последните два инцидента в същия град.
На 20 юли 2013 година сакат християнин и неговата жена бяха арестувани поради обвинението, че изпратили „богохулни” текстови съобщения от мобилен телефон, а на 13 юли съдът в Годжра издаде затворническа присъда и глоба от 200 хиляди пакистански рупии (около 1980 щатски долара) на Саджад Масих – християнина, който също бе обвинен в богохулство. Дали г-н Шарих изчакваше нарастващото напрежение да премине в насилие между враждуващите общности или пък се боеше, че присъствието му в Годжра ще разгневи ислямистите?
Каквато и да е причината за отсъствието му от Годжра, очевидният равнодушен жест към малцинствата подсказва, че г-н Шариф счита за най-подходящо да посещава районите на малцинствата само по време на избори; пък и номинирането му за президент от страна на неговата партия не изисква задължително да бъдат получени гласовете и на малцинствата, ето защо е малко вероятно той да се отправи към районите, в които живеят предимно малцинствени групи.
Двамата Шариф с нетърпение очакват да бъдат номинирани за президентските избори и да победят в тях, а лидерите на християните и на другите малцинства се опасяват от избухване на насилия в Годжра, подобни на насилията от 2009 година.
