Публикувано на: 3 септември 2013
Лахор. Пакистанската организация LEAD съобщава, че адвокат Сардар Муштак Гил е известен пакистански мисионер и активист за човешките права, който наченал международна кампания с цел разгласяване на истината за злоупотребата с ислямските закони за богохулството и тяхното използване срещу християните. Адвокатът настоява законите за богохулството да бъдат отменени в родната му страна, защото заради тях насилията се увеличиха изключително много, усили се дискриминацията срещу религиозните малцинства и особено срещу християните, което породи страхове поради несигурността им и създаде опасност за живота им в Пакистан.
Ислямските религиозни закони и ислямските закони за богохулството не трябва да се прилагат за християните, а също и за вярващите от други религии, казва адвокат Сардар Муштак Гил, националният директор на LEAD и президент на евангелските църкви в Пенджаб.
Пакистанските закони за богохулството
Секция 295-А на пакистанския закон посочва: „Ако някой се отнесе обидно към религиозните чувства на която и да е част на пакистанския народ чрез съзнателно намерение или злоумишлено, с думи, било устно или писмено, или който чрез визуално изображение засегне религиозната вяра на хората, ще бъде наказан със затвор, който може да бъде до десет години, или пък с глоба, или пък с двете едновременно.”
Само тази секция на закона трябва да се прилага към всички религии в Пакистан, тъй като този закон е светски и се отнася до всички религии.
През 1982 година пакистанският президент Зияу Хак издаде заповед, в съответствие с която към закона бе добавена нова секция. Тази секция, а именно секция 295-Б, носи заглавието „Оскърбления, и други осквернения, на светия коран.” В него се казва: „Който съзнателно се отнася с оскърбление, поврежда или осквернява някоя книга на светия коран, или който и да е откъс от него, или който използва корана по оскърбителен начин или не по предназначението му, ще бъде наказан с доживотен затвор.”
През 1986 година, по време на управлението на премиер-министъра Мохамад Хан Джонеджо, бе направено ново допълнение към закона за богохулството. Секция 295-В носи названието „Използването на оскърбителни забележки, и други оскърбления към светия пророк.” В нея се казва: „Ако някой осквернява святото име на светия пророк Мохамед (мир на праха му!) с думи, било устно или писмено, чрез видимо изображение, чрез виновно действие, косвено или чрез инсинуация, пряко или непряко, ще бъде наказан със смърт или доживотен затвор, а също така ще бъде глобен.”
Твърде трудно може да се различи какъв нов оттенък внася този закон към предишния, секция 295-А, но е ясно, че той е закон, който защитава ислямската вяра и чувствителност, като увеличава наказанието на доживотен затвор или смърт.
Думичката „и други,” упомената в тези закони, е поставена, за да обезкуражи онези, които изповядват друга вяра, а не исляма. Човек, който не вярва в ислямския пророк Мохамед и в неговия свещен коран, се счита за богохулец. С една дума, според закона и в очите на мюсюлманите всички християни и всички, изповядващи друга религия, са богохулци. Тъкмо поради тази причина казваме „избавете християните и Пакистан от законите за богохулството,” „християните в Пакистан се намират в опасност,” „ислямските закони за богохулството и дискриминацията на религиозна основа са заплаха за бъдещето на християните,” „законите за богохулството са насочени срещу малцинствата и целта им е Пакистан да бъде ислямизиран.”
Имаме един закон и два различни начина на разследване на даден случай при завеждане на дело в съда в зависимост от това дали обвиняемият е мюсюлманин, дали той е християнин или пък принадлежи към друга религия, освен исляма.
Ето извадка от един от случаите на богохулство, при който страници от корана били изгорени; случаят станал във Фул Нагар (известен още като Бхай Феро), той бил датиран, 13 август 2013 година. В превода се казва: доклад за разследването и постигане на споразумение.
Предмет на доклада: случай на оскверняване на страници от корана, които били изгорени от обвиняемите – ученици и ръководители на мюсюлманското училище Талимат Але-Мохамад от ислямското течение Ахл Е Таши; училището се намира на улица Шер Пур във Фул Нагар, района Тексил Патоки на Касур, Пенджаб, Пакистан. Дата: 13 август 2013 година, около 12.30 часа следобед.
1. Имена на лицата, пред чиито очи се случил инцидентът, или лицата, които имат информация за нарушаване на закона за богохулството: Абас Ал Догар, д-р Рехмат Али, Абид Али, Наим Уахид Алиас Роби, Фейхам Идиаз Алиас Хумаюн, Мулана Акбар Али, Ансар Абас (дете на 8-9 години), хаджи Мохамед Хасан Моман, Сайед Фида Хасан Шау, Саед Наки Бухари Алиас-Багхай Шау, Баба Аманат Али (готвач)
2. Съдържание на богохулното действие: на горепосочената дата и час положението в града се влоши, когато се разбра, че се случила случка, при която от горепосочените лица бил нарушен законът за богохулството в мюсюлманското училище, което принадлежи към ислямската школа Ахл Е Таши и където били изгорени няколко страници от корана; това станало известно, след като били намерени половината от изгорените страници.
3. Случаят е от деликатен характер и разгневена тълпа мюсюлмани се канеше да протестира, което би било твърде опасно, но служители на градската управа и преди всичко заместник началникът на полицията и служители от местния полицейски участък, заедно с голям брой полицаи, се опитваха да успокоят разгневената тълпа. Поради ситуацията бе свикан съвет на ислямските богослови от всички течения на исляма, а от полицейското управление бяха избрани уважавани лица и представители на тълпата, които точно и истинно да свидетелстват за фактите.
Ето имената на разследващата комисия:
1. Мюфтия Мохамед Зия Ул Хуснаин Назам Али Джомия Ахийя Ул Алом
2. Мюфтия Абдул Азиз Фаруки Назам Али Джамия Музафар Ул Алом
3. Аламът Мохамед Джами Саиди Халийб Джамия Масджид Усмания Развия
4. Муланът Мохамед Мохсин Халид Хатийб Джамия Масджид Мухамади Ахл Е Хадис
5. г-н Мунир Ахмад Зия Ахдедар Маркази Джамайят Ахл Е Хадис
6. Д-р Нара Джафар Али
7. Суфията Мохамед Аюб Накеби, председател на комисията Масахилат
8. Саид Натак Хусейн Бухари от аптеката
9. Кан Акрам Раза Хайдри, помощник в мадраса Телемат Е Але Мохамед.
10. Саид Мохамад Мутки Джафари, член на районната комисия Аман
4. Първото събрание бе проведено в сряда на 14 август 2013 година около 10 часа сутринта в тръста Джамия Ахийя Ул Алам. В присъствието на членовете на събранието лицата, които бяха свидетели на случая с богохулството, бяха разпитвани по процедурата въпрос-отговор. Въпросът с богохулството бе разрешен с пълно съгласие и докладът бе подписан от членовете на комисията; докладът е поместен по-долу.
5. Това е доказателството на свидетелите, че действително бе извършен богохулен акт и че половината от изгорените страници от корана са били спасени от изгаряне. От горепосочените лица бе направена проверка на страниците и бе установено, че това са тъкмо страниците от корана, които са събрани от мястото на случая. Бе доказано също така, че името на лицето, което разказало на членовете на комисията за инцидента, е Фахим Иджаз Алиас Хумаюн – той потвърди истинността на богохулния акт; страницата, която той показал на членовете на комисията, той бил подложил на течащата вода край Мадиана.
6. Разследващата комисия проведе няколко заседания и последното бе проведено на 16 август 2013 година; на това заседание бяха записани изявленията на свидетелите и очевидците и заключението на комисията е следното:
От обстоятелствата и доказателствата, събрани от ислямските богослови и другите уважавани лица не можа да се докаже, че целият коран бил изгорен или че страниците от корана, за които се твърди че са изгорени, не са запалени нарочно. В действителност, едно момче на около 8 или 9 години на име Ансар Абас, ученик в мадраса, запалил няколко хартии, сред които се намирали и страници от корана, които също изгорели, но момчето не знаело за тези страници и по погрешка запалило всички страници; а хартиите то събрало докато чистело стаята; тези хартии се намерили в стаята поради вятъра, който ги довял. Членовете доказаха, че не е имало никакъв мотив за изгарянето на страниците и че никой от управата на училището не е помагал на момчето. Но се заяви, че ръководството на училището е проявило безотговорност и невежество, тъй като никой не е научил момчето какво да прави с намерени страници от корана според изискванията на ислямския шариат. Събранието записа също така, че управата на Ахл Е Таши отправила към другите ислямски училища няколко свои мнения поради безотговорното поведение на служителите на тези училища-мадраси, като тези мнения трябва да бъдат разгледани и да се постигне споразумение по тях.
Ето какви са изказаните мнения:
1. Въздържане от извършването на богохулни действия (или дори да се намеква за такива) срещу пророците и особено срещу пророка Мохамед.
2. Избягване оскверняването на корана.
3. Въздържане от оскърбления срещу Сахаба Карам, особено срещу четиримата пророци, по време на мухара ул-харам и по друго време на събирания на мюсюлманите.
4. Въздържане от изказването на каквито и да са оскърбителни думи срещу жените на Мохамед, особено що се отнася до Айша, жената на Мохамед.
5. Въздържане от всякакви действия, които биха наранили чувствата на представителите на другите ислямски школи.
6. Местната власт и полицията да направят всичко по силите си да не допускат безредици в Зилжинах и Шиби Тазия и за всяка проява да се получава разрешение.
7. Следователно, в светлината на разгледаните обстоятелства и на разследването и във връзка с горепосочения случай на богохулство комисията заявява, че ръководството на мадраса и самите ученици са длъжни да признаят вината си пред Аллах и да поискат прошка от него. Комисията на ислямската общност посочва също така, че обществото трябва да бъде успокоено и да не се нарушава общественият ред. Тя препоръчва на полицията да освободи от ареста задържаните лица. Следват подписите на членовете на комисията.
На дата 29 май 2005 година, събота, около 9 или 10 часа сутринта, бе осъществен богохулен акт на улица Мухала Патваниан Уала Кот Раджа, в град Фул Нагар, район Касур. По-долу е копие от решението на мюсюлманската общност, в което бе обвинен директорът на училището, Ахмад Саид Минхас.
И този случай на богохулство бе разрешен по същия начин, без да бъде подадена първоначална жалба в полицията и без да се извършват никакви насилия или да се разруши обществена собственост.
Законът предвижда вина според секция 295-В на закона за богохулството, дори и без наличието на много свидетели, когато се използва обиден език и думи срещу пророка на исляма, независимо дали това се извършва на публично място или по време на събрание или на което и да е място. Само един свидетел е достатъчен, който да докаже, че някой е използвал презрителни изрази по отношение на пророка на исляма, дори това да е станало в дома на извършителя, и това е достатъчно основание да бъде присъдена смъртна присъда за такъв виновник (решение YLR 985 от 2005 година).
Ако обвиняемият е мюсюлманин, според закона свидетелствата, представени на съда от обвинителя, не могат да се считат за нарушение на закона за богохулството според губернатора на Пенджаб, тъй като вярата на извършителя е мюсюлманска, затова срещу него не се подава жалба за криминално дело (решение PCrLJ 973 от 2011 година).
Защо подобни разследвания и подобни комисии не се свикват, когато става въпрос за случаи на богохулство, извършено от християни?
Ажа Биби, майка на пет деца, продължава да лежи в затвора, след като бе осъдена на смърт през 2010 година: тя бе обвинена от няколко жени, че направила оскърбителни бележки за пророка Мохамед.
Сауан Масих, 35 годишен пакистанец, метач на улици, бе несправедливо обвинен в богохулство от свой близък приятел. Сега той очаква справедливост, за да бъде освободен. Много са домовете на християни, които бяха подпалени и изгорени. Това са само два примера, но съществуват и други случаи на богохулство, при които полицията направи прибързани разследвания и бяха подадени първоначални жалби срещу християните.
От дълго време настояваме за отмяната на тези закони, тъй като те се използват от екстремистите като средство; използват се дори и от „умерени” мюсюлмани с цел уреждането на лични сметки или завземането собствеността на християните. Всички малцинствени групи са засегнати и продължават да бъдат обект на нападки и обвинения. Християни биват убивани посред бял ден, а някои са запалвани живи. Църкви са нападани и села на християни са изгаряни до основи.
Изглежда че не съществува никаква възможност държавата да отмени пакистанския закон за богохулството. Мюсюлманите искат да видят Пакистан, който 100 процента е мюсюлмански, те желаят да направят от страната си крепост на исляма, в която няма място за християните.
