Публикувано на: 26 септември 2013
Шестото съпътстващо събрание за нарушенията на човешките права в Иран бе проведено в рамките на 24-та сесия на Съвета по човешките права на ООН в Женева. Акцентът на това събрание бе върху религиозните малцинства в Иран.
„Мохабат Нюз”. Двадесет и четвъртата сесия на Съвета по човешките права на ООН започна на 9 септември и продължи до 27 септември в Женева.
На 24 септември г-ца Атиех Фард изнесе доклад за преследванията на християните в Иран. В него тя разкритикува иранската съдебна система и отношението й към правата на иранските християни. Тя потвърди, че през последните няколко години ислямският режим е нарушавал човешките права на християните в страната и че е нарушавал техните национални и международни права.
Докладът й пред Съвета по човешките права се отнася повече до проблема с т.нар. домашни църкви и до отношенията с официално регистрираните църкви.
Преглед на влиянието, което традиционните ценности оказват върху християните в Ислямска република Иран
Докладът представя провала на Ислямска република Иран в опитите й да спазва човешките права на религиозните малцинства, включително тези на иранските християни, които живеят в Иран, като поддържа традиционния ислямски закон и шариата чрез законодателството си, съдебната система и действията на управляващите и на местната администрация.
– конституция и законодателство
Конституцията на Иран осигурява относителна свобода на религиозните малцинства, включително на християните, но на практика тези права не се спазват по причини, които са изяснени по-нататък в доклада. Чрез своите членове 13, 14, 23, 26, 28, 32 и 38 конституцията дава свобода на иранските християни, независимо от техния етнически произход или езика, на който те практикуват вярата си в рамките на закона, като тази свобода се отнася и към личните или религиозните учения в съответствие с християнската доктрина. Конституцията изисква от мюсюлманите да се отнасят към християните и към другите немюсюлмани в съответствие с моралните норми и да се уважават човешките им права, да се уважават частните им възгледи и убеждения, като се забранява провеждането на разследвания относно вярата и убежденията им; дава им се свободата да организират общности и да вземат участие в събрания на тези общности според общите им интереси. Конституцията изисква още от правителството да осигурява възможности за работа на всички свои граждани, включително тези от християнското малцинство, и да създава равни условия на наемане на работа.
Следователно, конституцията осигурява свобода на иранските християни да организират свои общности, които днес неправилно се определят от правителството като „домашни църкви”, а също така да посещават събранията на тези общности. Подобни събрания се организират от мюсюлманите, те ги наричат „джаласейе коран”, което означава „курсове върху корана”.
Но върховният духовен водач Аятола Хаменей, другите религиозни водачи и правителствените служители още от 2008 година публично обявиха събиранията на християните за заплаха за ислямската традиция, идентичност и вяра и оттогава насам предприеха наказателни мерки срещу християните, особено срещу новообърнатите християни. Тези мерки се прилагат, като сбирките на християните и техните религиозни дейности се обявяват за престъпна дейност чрез съдебната система, която получи правомощия и власт чрез член 4 на конституцията, в който се казва, че „всички граждански, наказателни, финансови, икономически, административни, културни, военни и политически закони и нормативи, а също така и всеки друг закон или норматив, трябва да се основават на принципите на исляма. Тези принципи като цяло трябва да имат по-голяма сила от принципите на конституцията и от принципите на другите закони и нормативи”.
– съдебната система
Според член 4 на конституцията и съдебната система се основава на принципите на исляма, а в случаите, които не влизат в обсега на законодателството от времето след Ислямската революция, съдиите трябва да се ръководят от собствените си познания на ислямския закон. С това се цели разпространението и разширяване на ислямската традиция и ценности в обществото. Но по този начин съдебната система на практика ограничава човешките права на религиозните малцинства, включително членовете на родените като християни и на обърналите се от исляма християни, както и правата на сунитите, дервишите, привържениците на зороастризма и бахайството. Съдиите имат практиката да постановяват, че обърналите се от исляма в други религии, например в християнството или бахаизма, са отстъпници от вярата. Иран прави това, въпреки че е ратифицирал Международната конвенция за гражданските и политическите права и е длъжен да спазва правата на онези, които са избрали да сменят религията си от ислям в друга вяра. Ето примери на осъдителни присъди, направени на основата на „отстъпничество от вярата”:
- смъртно наказание: преподобният Хусейн Соудманд бе екзекутиран в Машхад през декември 1990 г. по няколко обвинения, включително апостасия;
- получаване на затворническа присъда с различен срок: мнозина са новообърнатите християни, които бяха арестувани и задържани през последните шест години. Обвиненията включват (но не се изчерпват само с тези) придържане към християнската вяра, организиране на християнски ритуали в дома си, евангелизиране, членуване в „нелегални” групи, осъществяване на действия, насочени срещу обществената сигурност и на действия, насочени срещу исляма, сътрудничество с антиправителствени движения. Присъдите също са различни и включват (но не се изчерпват със) забрана за получаване на образование и/или затвор от 1 до 10 години;
- регулиране на семейния живот: патриархалната съдебна система дава право на майките, при развод, автоматично да получат попечителски права върху децата си едва след като децата навършат 7 годишна възраст. Тази дискриминация е още по-неблагоприятна за жените, принадлежащи към религиозните малцинства, включително християните. В няколко случая (включително този на Магда Монтазами) съдиите издадоха присъди на майки-християнки, че са отстъпнички от вярата и следователно не могат да възпитават децата си. Монтазами бе лишена от правото да отгледа двегодишната си дъщеря тъкмо на това основание.
- бракът: християните, които имат мюсюлмански произход, нямат право да сключват брак в църква, те се принуждават да спазват ислямския ритуал на женитба. Мъжът и жената, чиито брак се счита от съдилищата за невалиден, могат да бъдат осъдени на смърт чрез камъни, или „раждм”, както полага ислямският наказателен кодекс за извършителите на прелюбодеяние.
Управителните органи
Управителните органи, такива като министерството на разузнаването, министерството на образованието, министерството за ислямска култура и духовно ръководство, кметовете и полицията защитават ислямската култура и традициите, но с това те ограничават основни човешки права на религиозните малцинства, ето някои сфери на тези ограничения.
- образованието и правото за изучаване на библията: уроци по библията в училищата не се преподават на онези, които не са арменски християни или асирийски християни. Дори и в арменските училища библията се преподава предимно от учители-мюсюлмани. Повече от две десетилетия министерството на културата и духовното ръководство не позволява на християнски издателства да публикуват библията на фарси и да я разпространяват и продават в книжарниците. Властите конфискуваха и изгориха хиляди библии, преведени на персийски, особено през 2010 и 2011, когато имаше движение за разпространението на библията в страната. Служителите на министерството на разузнаването и полицията затвориха библейските училища, организирани от църквата „Келисайе Марказ”. Според подкрепяни от правителството уебсайтове, тези действия били предприети с цел да се защити ислямската идеология и култура от по-нататъшното разпространение на християнството.
- строителство и ремонт на църкви: правителството не само не дава разрешение за строителство или ремонт на църквите на говорещите фарси (макар всичко да е съобразено с необходимите държавни норми), но, както се съобщава, то дори отказало да даде лиценз за ремонт на църква в Техеран, който тя била получила от властите преди революцията, когато се разбрало, че повечето нейни членове принадлежали към говорещите фарси. На църквите, които още преди революцията получили лицензи, било забранено да купуват каквато и да е земя на името на църквата. През 2011 година бил отказан ремонтът на стара църква в Керман, която бе регистрирана като национално наследство, и тя била съборена. Властите затвориха църкви и в други градове, в които службите протичаха на фарси или на асирийски – било поради нареждане на съда или чрез отправяне на заплахи към църковните ръководители на тези църкви, такива като църквата „Божие събрание” в Техеран, а църквата „Келисайе Марказ” е пример за затваряне поради заплахи.
- частният живот: наскоро министерството на разузнаването поиска от църквите в Техеран да им предоставят единните граждански номера, пълните имена и адресите по местоживеене на техните членове, а някои от църквите да поставят и видеокамери за наблюдение. Срещу мюсюлманите в джамиите не се предприемат подобни мерки. Нещо повече, служителите от министерството на разузнаването и от полицията изискват от работодателите да им предоставят данни за наетите от тях работници от религиозните малцинства. През последните няколко години, когато властите нахлуваха в християнски домове, те конфискуваха парите на християните, техни книги, албуми, филми, християнски предмети, например кръстове. Тези действия се провеждат в нарушение на член 12 на универсалната декларация за правата на човека. На мнозина християни е забранено да напуснат Иран, което пък е в нарушение на член 13 на тази декларация.
- речи на омраза: няколко религиозни водачи и правителствени служители, в нарушение на конституцията, публично произнасят речи на омразата, целящи да уязвят християните. Това с особена сила се отнася към християните, които те наричат „евангелски християни” и тъкмо те са най-засегнати от подобни речи, като биват определяни като „отклонение” от истинското християнство, врагове на исляма и врагове на Иран.
- липса на справедливи процеси: освен правителството, също и членове на религиозни семейства и дори приятели на християните многократно осъществяват насилие срещу християните, а понякога извършват и т.нар. „убийства на честта”. Но полицията вече много пъти отказва да проведе необходимото разследване и да изправи пред съда престъпниците.
- правосъдие: религиозните малцинства имат по-малко права от техните съграждани-мюсюлмани, особено когато става въпрос за случаи на убийство или за дела за наследство. Обърналите се от исляма, особено онези, които са считани за вероотстъпници, нямат право да получат наследство от мюсюлмани, докато мюсюлманите могат да наследяват имотите на немюсюлмани, които са считани за вероотстъпници.
- дискриминация в обществото: няколко са традиционните възгледи в Иран, които нанасят вреда на членовете на малцинствата. Например, християните, евреите, зароастрийците, бахаите и други, принадлежащи към религиозните общности на малцинствата, се считат за „наджес”, т.е. за нечисти, затова религиозният човек не може да се здрависва с тях, да ги докосва или пък да яде тяхната храна. От продавачите на немюсюлманска храна, например арменците, се изисква да поставят бележки на магазините си, в които се казва, че те са от религиозните малцинства, та по този начин мюсюлманите да знаят и да не купуват нищо от тях. Подобно разделяне на обществото на едни или други, което се подклажда от правилата и нормите на ислямското общество, кара мнозина мюсюлмани да гледат на християните като на не-иранци и като на аутсайдери.
В заключение трябва да се каже, че е повече от очевидно, че защитата на ислямските традиционни ценности и закони чрез законодателната, съдебната и управляващата система в Иран стои над правото да се защитават човешките права на отделните граждани, включително тези от малцинствените религиозни групи, такива като християните, особено на онези, които нямат православен арменски или асирийски произход, тъй като те са смятани за заплаха за ислямските ценности и ислямската идентичност. В доклада се предлага Ислямска република Иран да въведе в практиката си съответна политика и законодателство, които да защитават човешките права на малцинствата, а не да ги считат за заплаха.
