FR US
Новини и репортажи > Репортажи от страните >

Християните в Близкия Изток са изправени пред опасността от изчезване, предупреждава министър от Великобритания

World Watch Monitor

Баронеса Уорси казва, че положението на християните се превръща в глобална криза

Министър във външното министерство на Великобритания предупреди, че християните в някои части на света са заплашени от изчезване поради насилията, извършвани срещу тях.

Преди речта си в университета Джордтаун във Вашингтон, която баронеса Варси предстои да държи, тя сподели пред ВВС, че „преследванията” са се превърнали в световна криза.

„Аз съм загрижена, както са загрижени и много граждани, чиято кореспонденция получаваме, че родното място на християнството, земите, от които християнството започна да се разпространява, в момента се напускат от голям брой християнски общности, а оставащите християни се страхуват, защото са преследвани,” казва тя.

„Наличието на плуралистично общество е голямо предимство за една страна, като се почне от икономиката и се стигне до образователните възможности, поради това всички ние сме заинтересувани християнските общини да продължават да се развиват на своите места и да не бъдат преследвани в земите, в които тази религия бе родена.”

Баронеса Уорси казва също така, че за много религиозни малцинства положението е твърде нерадостно, а особено тежко то е за християните.

„Да, така е [положението на християните наистина е тежко],” казва тя. „Всеки десети християнин живее в общество, където християнството е малцинство, а огромна част от християните по света, живеещи в такива общества, са преследвани. И трагедията тук е в това, мисля аз, че на християните се гледа като на новодошли по тези земи, те се определят от членовете на мнозинството като „другите”, въпреки че те живеят в тези райони от много векове насам.”

„За съжаление днес виждаме наличието на колективно наказание, организирано от местни групи, понякога от държавата, понякога от екстремисти. Преследванията [на християните] се схващат като законни, като се изхожда от религията на мнозинството, и това колективно наказание трябва да бъде преустановено. Някои виждат в християните агенти, може би на Запада или на други страни по света, или пък агенти на определени режими. Но това е невярно и затова трябва да издигаме глас на защита, когато се случат такъв род преследвания, ние трябва да установим стандарти, в съответствие с които мнозинството да съзре в каква насока трябва да се развива обществото.”

„Политиците са тези, които трябва да установят стандартите. Едно интересно изследване, направено в Съединените Щати, посочва, че начинът, по който една общност се третира след случването на някакъв инцидент, например когато една малцинствена група се третира по определен начин след, да речем, някакъв екстремистки инцидент, зависи изключително много от тона, който политиците задават в страната.”

„Политиците, следователно, са отговорни да зададат правилния тон. Те са отговорни за установяването на законовите параметри, определящи кое може да бъде толерирано и кое не. Трагично е да видим факта, че 83 процента от страните имат конституции, в които свободата на религията е ясно постановена, но в които тези постановления не се спазват.”

Баронеса Уорси допълва, че освен издигането на глас за защита съществуват и други механизми и тя подтиква политиците да спазват думата си и да направят така, че определенията на националните конституции да се спазват и страните да се придържат към международните закони за човешките права.

„Много неща могат да се направят [освен издигането на гласа ни],” казва тя. „Съществува международен консенсус относно човешките права под формата на резолюция на обществото на народите, която определя как да бъдат третирани малцинствата и каква трябва да бъде толерантността към другите религии; но освен тези определения, ние сме длъжни да формираме и определена политическа воля.”

„Съществуват членове в международните документи, отнасящи се до свободата на религията, и тези членове са най-достъпните на който и да е език, но те трябва също така да бъдат прилагани в практиката. Въпросът не е само в наличието на закони, а в наличието на политическа воля, която да прилага тези закони.”