Публикувано на: 6 декември 2013
Еритрейски младежи и деца, които били нелегално доведени в Судан, са били отвлечени от висши военни офицери и са държани с цел искането на откуп, както се съобщава в изследване на холандски и шведски изследователи. Жертвите били заплашвани, че ще бъдат продадени на трафиканти на хора, ако не бъдат събрани няколко десетки хиляди долара откуп. Някои от тях, които обещали да платят откупа, били освободени, за да могат да съберат парите. А други, макар да платили откупа си, все пак били продадени на трафиканти-бедуини в Синай, които отново ги измъчвали с цел да получат още пари от роднините им.
Еритрейското правителство задължава всеки ученик да завърши последната си година на средното образование, като служи във военния лагер Сауа, разположен в отдалечен и полупустинен район на Източна Еритрея. Това означава, че повечето от 16 и 17 годишните деца отиват в този лагер, за да завършат образованието си.
В изследването се посочва интервю, взето от жена-еритрейка, живееща в Швеция, която разказва как синът й бил отвлечен от този лагер. Синът й, както и други шест деца, били натикани насила в една кола от високопоставен военен от лагера Сауа и били откарани в Судан.
След пристигането си децата били накарани да се обадят на родителите си, като им дали три дена, за да платят 7500 долара, в противен случай децата им ще бъдат продадени на трафиканти.
Еритрейците знаят какво означава подобна съдба: затворничество в килии под земята и систематични мъчения, като същевременно писъците на жертвите били изпращани на роднините им по мобилни телефони. Момичетата биват редовно изнасилвани, при това понякога са изнасилвани по няколко пъти и на публично място. Малка е надеждата им да избягат и те трябва да платят откупа.
Като основават изследванията си върху интервюта, проведени с 230 еритрейци, които имали подобна съдба, изследователите правят заключението, че между 2007 и 2012 година около 25 хиляди до 30 хиляди хора били предадени на трафикантите. В доклада, изготвен от Мерон Естефанос, активист на човешките права от Швеция, професор Мириям ван Рейзен и д-р Кони Рийкиен от университета Тилбург в Холандия, се посочва, че по този начин престъпниците спечелили около 600 милиона долара.
В публикувания в сряда доклад, озаглавен „Кръгът на трафика на хора: Синай и отвъд него,” изследователите обвиняват еритрейския отдел за наблюдение на границата, намиращ се под командването на генерал Теклай Кифл (Алиас Манджус), че той стои в основата на тези действия. ООН бе вече споменавала генерала и няколко висши офицери от неговото командване, като ги обвиняваше, че те имат връзка с отвличанията на хора, но сега за пръв път се публикуват сведения, идващи от първа ръка.
Децата, за които конкретно се разказва, са измежду щастливците: когато парите били платени, те били освободени в суданската столица Хартум. Изследователите считат, че това не е изолиран случай. Те цитират няколко доклада, направени през октомври 2013 година, в които се посочва, че 211 деца били отвлечени от лагера и за освобождаването на всяко от тях бил поискан откуп от 10 хиляди долара.
„Някои еритрейци с желание се оставят да бъдат нелегално изведени от страната,” казва пред „Гардиън” ван Рейзен, „но някои от отвлечените нямат никакво намерение да напуснат Еритрея.” Изследователката привежда пример с една жена, майка на три деца, която разказала как била отвлечена в еритрейската столица Асмара.
Жената, чието име не се споменава, казала, че заедно с човек от нейната работа тя заминала за столицата за едно събрание. След това спомените й се губят и тя единствено си спомня, как се събужда в граничния със Судан град Касала. Било й казано, както и на трима други задържани, че ако до няколко дена не плати 10 хиляди долара, тя ще бъде продадена на трафикантите-бедуини в Синай.
Роднините на жената и на другите трима задържани платили искания откуп, но вместо жертвите да бъдат освободени, те били отведени в Синай, където поискали още 35 хиляди долара. Накрая някои от заложниците били освободени, но те пък били арестувани от войници на египетската войска. Съобщава се, че жената в момента се намира в къща в Синай в очакване да отпътува за Кайро.
Ван Рейзен и колегите й посочват, че мнозина еритрейци не успяват да оживеят след мъченията и предаването им на трафикантите. Според тях между 5 хиляди и 10 хиляди заложници са умрели или са били убити по време на задържането им. В някои от случаите умирали дори до 50 процента от броя на дадена група заложници. Сред жертвите могат да се срещнат двегодишни и тригодишни деца.
Дори и да се освободят от хватката на трафикантите на хора, еритрейците продължават да са в опасност. През 2012 година израелското правителство прие т.нар. „закон против инфилтрацията,” което е термин, под който обикновено се подразбират палестинците, които се опитват да влязат в Израел. Терминът бе разширен и вече включва и африканските имигранти, като след юли 2012 година бежанците и търсещите убежище в Израел биват задържани. По израелско-египетската граница в Синай бе построена нова ограда, край която еритрейци, оцелели след мъченията, се събират, но не могат да я преминат.
