Публикувано на: 12 декември 2013
Нури Кино
Сьодертелие, в Швеция, е известен и като „Месопотелие” – Малкият Багдад.” Един на всеки четирима в Сьодертелие е християнин, пристигнал от Турция, Ливан, Сирия, Ирак или Египет. Повечето от тях са асирийски християни от Сирия. Някога този град бе домът на бежанци от Ирак, чийто брой е по-голям от този на иракските бежанци в САЩ и Канада, взети заедно. Всяка седмица пристигат по 30 нови имигранти, повечето от тях от Сирия, въпреки предупрежденията, че няма достатъчно жилища и работа за тях. Нури Кино, който е асириец, живеещ в Сьодертелие, пише:
Тихо е. Само чирикането на птиците може да се чуе в тишината. Седмина или осмина рибари, имигранти от Ирак и Сирия, се припичат на слънцето и примижават от лъчите му. Съдейки по облеклото им, изглежда те са новопристигнали имигранти.
Неделя е, около 10.30 часа. С племенничките ми отидохме в Марен, където е заливчето, разположено в самото сърце на града; обикновено отиваме там да храним птиците. Още докато се опитваме да раздробим хляба на трохи, гълъбите, патиците и чайките вече са се събрали около нас. Към 20 патици решават да се изкатерят по стълбите, но осъзнават, че момичетата не могат да хвърлят трохите толкова надалеч. Рибарите ни поглеждат малко сърдито, мислейки си, че плашим рибата, която обикновено идва и кълве по въдиците им. Появяват се още към двадесетина други мъже с нешведски произход, трима правят снимки на птиците и на нас, докато ги храним. Те работят в Аржентина за „Скания,” шведската компания за тирове, и са дошли да навестят главния офис на фирмата. „Градът ви е красив,” ми казва единият, докато зумва обектива си върху нас и птиците.
Скоро хлябът ни свършва, а аржентинците отиват да посетят друга туристическа атракция, и тук отново настъпва тишина. Племенничките ми, едното момиче на четири и другото на две години, вече седят на пейките до рибарите.
Чувам някой да хлипа. Младеж на около двадесет години, който седи зад нас, изважда мобифона си, поглежда го и изплаква. Сетне го връща обратно в джоба си, опитвайки се да потисне сълзите си. После пак го изважда, поглежда го и отново започва да плаче. Прави това вече няколко пъти.
Незабелязано се измъквам от погледа на рибарите и на момичетата и се обръщам към младежа на шведски и го питам дали има нужда от някаква помощ. Но той не разбира какво му казвам, говори ми на арабски (благодарен съм на Сьодертелие, че жителите му знаят поне по няколко езика).Повтарям въпроса си на неговия сирийски диалект на арабския и той отначало дори не ме поглежда, но след малко бавно повдига очи.
„Знаеш ли нещо за сбирката в „Св. Яков” днес?” пита ме той.
Църковната администрация бе поканила сирийски бежанци да дойдат на събранието. Целта им е да се обсъди въпросът за тяхното бъдеще в този малък шведски град. Хората от църквата искат да разберат също така дали те имат нужда от жилище, храна, дрехи или други неща.
Младежът, чието име е Габи, е християнин и той избягал от армейското си поделение на армията на Башар ал Асад, намиращо се в югозападна Сирия. Цели пет месеца се е придвижвал до Швеция, но това е още една разкъсваща сърцето история на бежанец, която е твърде дълга, за да я разказвам тук. Три месеца той съжителствал с други трима младежи от Сирия в нает от тях двустаен апартамент. Но роднините на хазяина, които също са от Сирия, са пристигнали обратно в Швеция и той кара младежите да освободят жилището.
А сега Габи разбира и новината, че най-добрият му приятел е намерен мъртъв в къща в сирийската столица.
Тъкмо снимката на приятеля си той поглеждаше на мобилния си телефон. А той, който можа да се спаси от войната, успя да достигне до Швеция и сега седи тук, без да има къде да отседне и да намери работа, пък и парите, които бил успял да спести в Сирия, също свършили. Повечето от тях похарчил за да плати на контрабандистите на хора: трябвало да плати 18 хиляди щатски долара (около 118 хиляди шведски крони), за да достигне до Сьодертелие. Всеки, който е дошъл тук, е трябвало да плати тези пари. Всеки без изключение.
Давам му телефонен номер и му казвам, че човекът, който ще се обади, би могъл да му намери покрив, където да се подслони.
Тръгваме си от Марен. Градът вече е оживял, магазините са отворени и цели семейства излизат на пазаруване. Семейства на бели етнически шведи, каквито през седмицата трудно могат да се видят по магазините. По това време на неделята повечето асирийци и другите имигранти са на църква.
„Чичо, чичо, те се бият,” четиригодишната ми племенничка обръща погледа ми към едно сбиване. Двама мъже на около тридесет години се бият насред едно кръстовище, като се ритат и удрят с юмруци. На единия носът започва да кърви. Сбиването приключва едва когато колите едва ли не ги прегазват. Една жена дърпа сакото на единия от тях. След малко нещата са се успокоили и ние отминаваме нататък.
Сядаме в „Тидерманс,” любимото ми кафене. Момичетата се наслаждават на сладкишите и безалкохолните, които им купувам. Поглеждам ги и се чувствам щастлив. Те не живеят в Сьодертелие, те не изпитват ужасите на войната в Сирия. Почти всички мои познати тук имат роднини, които все още са в Сирия или пък са избягали в друга съседна страна, или пък са на път за Швеция, преминавайки през други страни, водени от контрабандистите на хора по най-безопасните пътища за бягство от Сирия. Всеки познава поне един човек, който е бил заплашван, отвлечен, изнасилен или убит. Ние сме част от войната, независимо дали това ни харесва или не.
Радвам се за момичетата и заради това, че те не чуват възрастните да говорят за войни между гангстери или за корупция сред шведите. Но най-много съм щастлив, че те живеят сред етнически шведи. Те трябва да се интегрират, твърди грубият популярен език днес. От това щастието ми помътнява и се появява чувството на поражение, на предаване, на измяна.
Сьодертелие има своето очарование, лесно е човек да разсъждава за многокултурността в романтични краски, но понякога тези разсъждения звучат толкова глупаво. Лъжа би било да се каже, че нямаме проблеми в този град. Погрешно би било, ако той би бил описван само от гледна точка на шведската култура. Със сигурност този град е Швеция, но той не е шведски. Той има друга култура, в него живеят хора с най-различни култури. Но градът постигна нещо много важно: той успява да даде достатъчно сведения на новопристигналите бежанци за това, какво представлява шведската бюрокрация, шведските закони и взаимоотношенията с работодателите. Или поне им дава сведения за най-главните от тях. А бежанците се разхождат из страната, без да знаят кое е правилно и кое е неправилно. Те гледат на някои от етническите шведи като на „големите босове,” като на някаква власт или сила – нещо, което в Ирак и Сирия се възприема като „врагът.”
Съзнавам, че това са обобщения, но такива са моите мисли. В Швеция съм възпитан, а Сьодертелие го напуснах преди 23 години и сега, като се връщам, намирам един съвършено нов и възбуден град. Интересен, вълнуващ, полудял град, в който цари насилие и отчаяние, престъпления и убийства. Град, в който също така цари обичта. Ние тук се борим със стиснати зъби, борим се за оцеляването на роднините ни, живеещи в други далечни страни, борим се също така за спокойствието на нашите шведски родни градове.
С момичетата тъкмо си тръгваме от „Тидерманс,” когато един от рибарите ме спира. Той бе уловил една риба и искаше да ми разкаже за улова си. Живее в Швеция от две години. Питам го дали познава някой, който е етнически швед, като се шегувам, че етническите шведи знаят най-добрите рецепти за приготвяне на риба.
„Да, познавам жената от социалните грижи, всеки месец тя ми дава помощите. Мислиш ли, че тя ще ми даде някоя рецепта за рибата?” смее се той.
Казваме се „хейдо,” което означава довиждане на шведски, и той се кани да си тръгне. Но изведнъж се обръща и лицето му е съвсем сериозно: „Щом не ни позволят дори тоалетните им да ползваме, мислиш ли, че ще искат да ни отделят повече време или пък да ни напишат рецепти за рибата?”
Той е прав, бях забравил – един приятел преди седмица ми каза същото нещо: тоалетните на „Социални грижи” в Сьодертелие, намиращи се в квартала Нигатан, са затворени вече шести месец.
Нури Кино е независим разследващ репортер, филмов продуцент, автор, анализатор на събитията от Близкия Изток и на въпросите на човешките права в този регион. Статията е преведена от шведски на английски от Изла Рауи.
