Публикувано на: 12 февруари 2014
ANS-ASSIST News Service. Най-насилствените погроми на 21 век срещу християни идват не от ислямските екстремисти, а от индуистките националисти в Индия, казва експерт по време на слушания, на които на президента Барак Обама бе поставен въпросът за незабавно номиниране на кандидат за длъжността „Свобода на религията.”
Както съобщава новинарската агенция „Утринна звезда,” Джон Алън младши, автор на книгата „Глобалната война срещу християните,” казал днес пред представителите на подкомисията за Африка, за световното здраве и правата на човека в света на американската камара, че една от причините за все по-засилващото се преследване на християните е фактът на разпространение на християнството в страни, където религиозната свобода не се спазва. Някои щати на Индия са показателен пример за това.
Макар според повечето оценки жертвите на нападенията от 2008 година в индийския щат Ориса (днес – Одиша) да са около 100 човека, Алън твърди, че броят им по-скоро отива към 500 човека.
„Североизточният индийски щат Ориса бе сцена на най-насилствените погроми срещу християни от началото на 21 век,” предава думите му „Утринна звезда.” „През 2008 година бяха осъществени редица нападения, при които бяха убити почти 500 християни, при това мнозина от тях бяха посечени от индуистки радикали с мачете, хиляди бяха ранени и най-малко 50 хиляди останаха бездомни.”
Погромът е насилствено нападение с цел убийство или преследване на хора на етническа или религиозна основа.
Техмина Арора, адвокат в индийския Алианс за защита на свободите, казала пред подкомисията, че главен фактор за антихристиянските преследвания в Индия е безнаказаността на разярените тълпи.
„Полицията отказва да заведе криминални дела в съда, а в някои случаи, както се твърди, тя дори заплашила жертвите, че ще отправи фалшиви обвинения срещу тях,” предава думите й „Утринна звезда.” „Враждебността на държавната машина срещу жертвите на насилие и на местни разпри се прояви най-очебийно като последствие от насилията в Ориса.”
Тя добавила също така, че „в свое частно разследване, озаглавено „В очакване на правосъдие,” народният трибунал на Кандамал ясно се подчертава нежеланието на държавната администрация да се занимава с жертвите и техните семейства.”
В доклада се подчертава и страхът, пред който са изправени жертвите и оцелелите от нападенията, а също така отказа на полицията да заведе дела.
В много от случаите едва след заповеди, издадени от областния съд в Ориса, полицията се съгласила да отправи първоначални обвинения срещу насилниците, казва Арора. В друг случай християнин, чиято къща била изгорена до основи, подал жалба, но по нея не било предприето нищо и срещу посочените в жалбата злосторници не било заведено дело.
„По време на безредиците от 2008 година бях нападнат и къщата ми бе изгорена,” казва пред представител на Алианса Гаджана Дигал. „Подадох жалба в местния полицейски участък, Тикабали, но тя не бе заведена и не бе отправено обвинение срещу лицата, които посочвах. На няколко пъти се обръщах за помощ към местната полиция, за да ме защити, но никой не предприе нищо. Това става въпреки молбата ми от 19 май 2010 година, в която посочих престъпниците, сред които са Дахиа Малик, Судхира Прадхан, Аджибан Малик, Манту Гауда и Биранчи Бехера. Жалбата ми не бе заведена и срещу обвинените лица не бе предприето нищо.”
Както и в други индийски щати, така и правителството на Ориса не желае ефективно да обвини и осъди онези, които осъществяват насилствени нападения срещу християнските общности, казва Арора.
Макар правителството на Ориса да твърди, че то взело твърди мерки срещу обвинените, статистиката показва, че от подадените 827 жалби обвинения били отправени само във връзка с 512 жалби. Едва 75 случая завършили с обвинение, при което са осъдени само 477 човека, предимно за незначителни или дребни нарушения, например подпалването и изгарянето до основи на домове и повреда на имущество, казва тя.
„Едва девет човека били осъдени за участието им в убийствата на християни,” „Утринна звезда” предава думите на Арора, казани пред подкомисията. „Активисти на човешките права твърдят, че в подадените в полицейските участъци над 2500 жалби почти 84 хиляди насилници били обвинени от жертвите. Насилниците били освободени от отговорност поради неефективното разследване и липсата на съдебен надзор.”
В някои случаи на убийства полицията дори не събрала нужните за разследването веществени доказателства, например части от кости, след като тълпата запалила телата. Полицията не осигурила и ключови свидетели по време на делата, казва Арора.
„Полицията не осигурила и необходимата защита на свидетелите, мнозина от които се отказали от показанията си, които първоначално дали в полицията, тъй като се страхували, а също така били и заплашвани,” казва Арора. „Вече няколко години след насилията в Ориса християните в Кандамал продължават да живеят в страх, а немалко от тях все още не могат да се върнат по домовете си и на полята, където работели по-рано. Те били заплашвани и принуждавани да се обърнат в индуизма.”
Вакантна длъжност
Както съобщава „Утринна звезда,” Елиът Абрамс, комисар на американската Комисия за международните религиозни свободи, казал пред подкомисията, че липсата на посланик на международните религиозни свободи окуражава страните, в които редовно се преследват религиозните малцинства, да продължат с преследванията.
„По време на националната „молитвена закуска” от миналата седмица президентът каза, че съвсем скоро ще обяви номинациите за новата длъжност. И аз се надявам това да стане бързо, защото тази длъжност е ключова позиция в изпълнителния отдел на американското правителство, чрез която ще бъде координирана и разработвана политическата линия на САЩ относно международните религиозни свободи,” казва Абрамс.
Той добавил също така: „Ако назначаването се протака твърде дълго, това ще отслаби вниманието на изпълнителния отдел върху този проблем, ще отслаби усилията му и ще покаже на света, че той не обръща достатъчно внимание върху проблемите от подобен характер и че не е достатъчно загрижен.”
Президентът Обама остави длъжността овакантена още от средата на втория си мандат, като накрая на 15 юни 2009 година номинира Сюзън Джонсън Кук за новия пост. Но американският сенат не одобри номинацията, чийто срок приключи по време на 111-та сесия на конгреса на 3 януари 2011 година. Тя бе отново номинирана и този път одобрена през април 2011 година, но през октомври 2013 година тя си подаде оставката.
Администрацията на Обама все още не е посочила дата за определяне на нова номинация за посланик на международните религиозни свободи. Обама, чиято администрация бе критикувана за твърде тесногръдото определяне на религиозните свободи и за вялото й отношение към тях, защити позицията си пред 3500 човека, които присъстваха на „молитвената закуска” на 6 февруари.
С потвърждаването на позицията си, че религиозните свободи са ключова цел на американската външна политика, Обама изглежда е склонен да се съгласи с дългогодишните настоявания на защитници на човешките права, които твърдят, че Белият Дом трябва да счита международните религиозни свободи за интегрална част на американската национална сигурност.
„Историята показва, че народите, които спазват правата на своите граждани, включително религиозните им права, в крайна сметка са по-справедливи, по-мирни и постигат по-големи успехи,” предава думите на президента „Утринна звезда.” „Народите, които не уважават тези права, жънат горчиви плодове на нестабилност, насилие и екстремизъм. Ето защо свободата на религията е от значение за нашата национална сигурност.”
Обама също така призова Иран да освободи пратения в затвора пастор Саид Абедини и Северна Корея да освободи мисионера Кенет Бей.
По време на слушанията в подкомисията председателят й Крис Смит попитал комисаря на Комисията за международните религиозни свободи Абрамс защо администрацията на президента се бави толкова време и не определи страните, в които се извършват насилия срещу религиозните свободи, като страни, предизвикващи особена загриженост, според както това е определено в Акта за международните религиозни свободи от 1998 година.
„Системата не работи по начина, който това бе определено в Акта, тя не работеше и при последните няколко администрации, не само тази на Обама,” „Утринна звезда” предава думите на Абрамс. „През първите четири години на управление администрацията на Обама състави само едно такова определение за това, кои страни предизвикват особена загриженост, докато Актът изисква това да бъде правено всяка година.”
Подобно нежелание е знак за другите правителства, че САЩ не се интересува много от насилията срещу религиозните свободи, казва Адамс. Актът за религиозните свободи дава властта на САЩ да наложи санкции върху страните, които са определени като страни, предизвикващи загриженост.
„Още много други неща могат да се направят,” казва Абрамс пред подкомисията. „Що се отнася до налагането на санкции, често такива въобще не се налагат, или пък вече наложените санкции получават двусмислено тълкуване: за дадена страна вече съществува някаква санкция и хората си казват „е, значи тя е и заради липсата на религиозна свобода в нея.”
Той добавя също така: „Съществуват много възможности да бъдем гъвкави. Опасявам се, че ние не използваме тези възможности и поради това се шири мнението, че ние не сме заинтересовани. Струва ми се, че системата на определяне на страните, предизвикващи загриженост, вече не работи.”
