Публикувано на: 12 март 2014
Собствени новини на „Врата на Надеждата”
Глендейл, Калифорния – Киев, Украйна. С голяма тревога и същевременно с надежда и упование на Бога един християнин пише на президента на „Свобода на Надеждата” Пол Попов от разтърсената от революцията страна.
Продължаваме да провеждаме сбирките на нашия „Мъжки клуб,” веднъж на всеки две седмици; този клуб е група за изучаване на Библията. Между двете последни събрания настъпиха огромни промени в страната. Само преди две седмици украинците се бореха против корупцията, а сега те се борят за свободата си, като се противопоставят на агресията на Русия и нейните войски.
Не зная какво ще се случи след още две седмици, но с радост ви съобщавам, че цяла Украйна е единна в молитвите си и в отправяните към Бога призиви за помощ. Виждам това дори и в нашите събрания, където нашите членове са напълно открити. Те разказват как при приключване на сбирката те всички стават на крака и се молят и как всички единогласно извикват „амин!” Всеки от тях съзнава, че утре може да се окаже на истинското бойно поле…
През последните няколко месеца се случиха много нови неща и различни случки.
Мнозина идваха на сбирките ни направо от майдан (площада), както са си облечени в пълна военна униформа, шлемове, щитове и т.н. В края на събранието се молят и отново се връщат на барикадите. Никой не може да знае какво ще се случи с тях минути след това.
Ситуацията се промени изключително много, след като бе въведено извънредно положение в Киев, градският транспорт бе спрян, училищата и други правителствени учреждения бяха затворени и т.н. Немалко бяха и ония, които напуснаха столицата. За пръв път в живота си виждам Киев толкова пуст, макар самият аз да съм от столицата и я познавам добре.
Един ден с един приятел отидохме в болницата, за да помагаме на ранените демонстранти. Да помагаш на ранените в болницата е опасно дело, тъй като във всеки момент полицаите или платените убийци могат да дойдат и да те отведат. В цялата болница бяхме само седмина доброволци. Първоначално се поглеждахме недоверчиво и с подозрение, тъй като всеки си мислеше, че другият може да е полицай или провокатор. Но ти трябват само пет минути, за да премахнеш страха и да започнеш да помагаш на ранените.
Слава Богу, че Господ ни закриляше този ден, в който наистина всичко изглеждаше опасно.
Още много разкази и мисли бих могъл да споделя, но най-важното е, че ние всички жадуваме за мир. Искаме да свидетелстваме за Иисус на здрави хора, а не на ранени.!
Молбата ми е да продължите да се молите за Украйна. Молете се и за мен, тъй че Бог да използва дарбите ми, та да помагам на хората на Украйна в това трудно време.
Благодаря ви!
Бог да ви благослови!
Тьома.
Нека и ние и да се включим към призива на Тьома и да се молим за Украйна и за християните, които се борят за свободата си и за свободно изповядване на вярата си.
