Публикувано на: 21 май 2014
Един от четиримата християни, обърнали се от исляма в християнство, които лежат в затвора Адел Абад, на име Курош, който бе осъден на три години и осем месеца затвор, бе освободен условно. В друго съобщение се казва, че един друг затворник, Вахид Хакани, който начена гладна стачка в знак на протест срещу присъдата, която съдът присъди както на него, така и на неговите събратя по вяра, е прекратил гладната си стачка.
Както съобщава „Мохабат Нюз,” Мохамед Реза Партоей, известен още като Курош, обърнал се от исляма в християнство затворник-християнин, бил освободен от затвора условно. След това друг затворник-християнин, Вахид Хакани, прекъснал гладната си стачка. Той бе наченал гладната стачка в знак на протест срещу присъдите, които съдът издал срещу него и другите християнски затворници.
Иранските закони позволяват „условно освобождаване,” ако затворникът е излежал поне половината от дадения му в присъдата срок. Условното освобождаване не трябва да се счита за някакъв акт на прошка или милост от страна на съдебната система, то по-скоро се упоменава в законите като право на затворника, стига той да е изпълнил определени условия.
Съобщенията, получени от „Мохабат Нюз,” посочват, че през последните четири месеца роднините на Курош активно търсели справедливост в съдилищата в Шираз и усилията им днес са увенчани с успех чрез неговото освобождаване. Революционният съд бе осъдил Курош и трима други християни на по три години и осем месеца затвор заради християнската им вяра и поради участието им в сбирките на домашна църква.
Първото дело на християните било гледано на 15 октомври 2012 г. – осем месеца след арестуването им. Съдията Рашиди председателствал заседанията на Революционния съд в Шираз. Второто дело бе гледано в същия съд на 28 декември 2012 г.
По-късно отделение 15 на апелативния съд на провинция Фарс потвърдил, че Курош и още други петима обърнали се от исляма християни се осъждат общо на 20 години затвор. Съдът потвърдил обвиненията като участие в богослужебни сбирки в домашна църква, евангелизация, връзки с чуждестранни християнски организации, пропаганда срещу ислямския режим и създаване на опасност за националната сигурност.
Съдът осъдил и г-жа Фариба Наземиан и 17 годишния й син, Нима Шокухи, на по две години затвор за всеки от тях. Г-жа Наземиан, съпруга на друг затворник-християнин, Хумаюн Шокухи, била освободена условно на 18 октомври 2012 г., след като заложила имота си като откуп.
След издаването на присъдите затворниците-християни били прехвърлени в отделение Ебрат (изправителното отделение), където се помещават затворници с присъди за общи престъпления; отделението е най-слабо оборудваното отделение на затвора Адел Абад.
Затворник-християнин прекъсва гладната си стачка
След освобождаването на Курош друг затворник-християнин, Вахид Хакани, прекъснал гладната си стачка. Г-н Хакани начена гладната си стачка в знак на протест срещу присъдите на съда, издадени за него и за другите затворници-християни. Неотдавна г-н Хакани трябвало да бъде откаран в затворническата клиника поради критично влошаване на здравето му.
Роднините на затворници-християни в затвора Адел Абад многократно се опитват да получат условно освобождаване за своите любими хора. Макар че затворниците, които са излежали половината от присъдения им затворнически срок, могат да бъдат освободени условно, Революционният съд на Шираз и съдиите му отказват да издадат подобни присъди, единствено с изключение на Курош.
Нарушаване на правата на религиозните малцинства в Иран
Член 13 на конституцията на Ислямска република Иран постановява, че иранските християни, юдеите и изповядващите зороастризма са единствените признати от държавата религиозни малцинства, които в рамките на закона имат свободата да изповядват вярата си и да извършват съответните ритуали, но нямат право да я проповядват. Макар официално признатите религиозни малцинства да имат свободата да изповядват и практикуват вярата си, те нямат същите права в обществото, каквито имат мюсюлманите. На тях не им се позволява и да участват в различни обществени и икономически инициативи, имащи по-голяма значимост и обем. Например, едва ли някой ще открие сред правителствените служители човек, който да принадлежи към някоя от трите официално признати религиозни малцинствени групи.
