Публикувано на: 11 август 2014
„Загриженост за човешките права” – Еритрея
Еритрейското правителство дотолкова се е изолирало и е изпаднало в отчаяние, че дори се опитва да продава безценното си злато на Русия, при това на каквато и да е цена. Наложените на страната санкции навреждат на финансовата сигурност на правителството дотолкова, че за него единственият начин да получи някаква помощ е тайно и безгласно да изпрати в края на 2012 г. свои представители в Москва с цел предлагането на руското правителство на богатите на злато и метал залежи в Могорибе.
Могорибе се намира в района на Гаш-Барка в западната част на Еритрея, на около 200 км. от столицата Асмара и на около 60 км. от град Баренту. Според достоверна информация, получена от организацията „Загриженост за човешките права” в Еритрея, идеята била Русия да се застъпи за страната пред Съвета за сигурност на ООН, който наложи санкции още през 2009 г., с цел премахването на тези санкции.
Може ли да е съвпадение фактът, че Русия блокира издаването на доклада на групата за наблюдение на ООН за Еритрея през юли 2013 г.? Може ли да е съвпадение фактът, че руснаци копаят в търсене на злато в областта на Могорибе, която вече бе заградена след като бяха извършени съответни геологически проучвания, показващи неустойчивостта на пластовете там? Защо Еритрея прави този огромен подарък, разкошно обвързан със златна лента и поднесен с поклон? Какво стана с населението, което живее в този регион? Бяха ли извършени съответни консултации? Изплатена ли бе някаква компенсация?
Кое е онова в доклада на наблюдаващата група на ООН за Еритрея, което руснаците, уж от името на еритрейското правителство, се стремят да задържат да не бъде публикувано – на това правителство, което има някаква финансова изгода от цялата тази работа? Нима тези тъмни сделки не са причината Русия категорично да се противопоставя и да настоява да се избягват всякакви детайли в препоръките, които комитетът по санкциите отправя относно наблюдаването на доходите на Еритрея от минната промишленост, което включва обявяване на минните райони и тяхното очертаване, съвместен надзор и по-нататъшно задължително сътрудничество в оповестяването на минните инициативи?
През февруари 2014 г. външният министър на Еритрея Осман Салех и руският външен министър Сергей Лавров се срещнаха по време на съвместна пресконференция в Русия, където обявиха „пробив в търговията” между двете страни (подробности тук). Каква търговия Русия може да осъществява с Еритрея – страна, която не може да изхрани собственото си население? Страна, която дори няма собствен бюджет? Страна, в която се упражнява насилствен труд? Страна, която напълно парализира частния сектор и в която всяка една компания бива притежавана от единствената в страната партия?
Какво още, освен златните си залежи, се опитва режимът в Еритрея да продаде или просто да раздаде в отчаянието си да оцелее някак си? Еритрейският външен министър и съветникът на президента дори посетиха Република Крим – едно от най-опасните места на земята към момента (новината тук)? Колко ли отчаяни трябва да са тези лидери, че да се сприятеляват с такива странни съюзници и да поемат огромен риск в личен план, та да покажат, че поддържат руснаците в замяна на подкрепата им срещу санкциите на ООН за Еритрея? Нима са намерили някакъв тих залив в бурята?
През последните четири седмици електричеството в Еритрея бе почти напълно спряно, инфлацията е толкова висока, че повечето хора не могат да нахранят децата си или да платят наема си. Това се случва в страна, която е богата на злато, мед, цинк, калий, мрамор, гранит и други природни ресурси. Лошото управление на страната и алчността доведоха до рекордно нарушаване на човешките права, което може да се сравни само с положението в Северна Корея. Къде е приходът от златните мини? За него няма никакви сведения, никаква прозрачност, нищо, което обикновеният еритреец може да види и разбере. Нито пък нещо, което руснаците биха искали вие да видите.
