FR US
Новини и репортажи > Репортажи от страните > Сирия >

Сирия: християните от Алепо нямат електричество, вода и отопление

Джанел Пауърз: Отворени врати, Близкият Изток

„Нямаме гориво да отопляваме домовете си. Времето е студено, вече настъпи зимата. Как да се отопляваме? Децата ни плачат, защото им е студено, а ние не сме в състояние да направим нищо, освен да ги завием с одеяла и да ги накараме да спят. Но нощите са дълги, навсякъде е тъмно, студено, черно. Струва ни се, че живеем в студено гробище.”

Ето това разказва един християнин, който живее в Алепо, Сирия, на пастор Самуил, който прислужва на страдащите вярващи, някои от които са напуснали домовете си и живеят тук.

Около 40 процента от християните, които живееха в Сирия преди началото на гражданската война, начената през март 2011 година – а това бяха около 1.8 милиона вярващи – напуснаха страната поради ужасяващото положение в тази държава. А сега с настъпването на зимата положението е още по-лошо.

И други християни споделят отчаянието си с пастор Самуил. „Електричеството ни се спира за 23 часа и 39 минути всеки ден. Това означава, че виждаме светлина само за 21 минути на ден, които са разделени на два периода, сутрин и вечер. Такова беше положението миналата седмица, а от три дена въобще нямаме електричество. Нима това е живот? Детето ми не може да заспи, защото се страхува от тъмнината. Нима живеем в 21 век?”

„Нямаме почти никаква вода. А от няколко дена насам тя съвсем спря. Смятахме електричеството за разкош, но водата? Нима и тя е разкош? Как да се мием или къпем? Нима трябва да си стоим и да живеем в мръсотията? А как да перем? А какво да правим с децата? Как да ги учим да бъдат чисти, като няма вода? Нямаме и най-елементарните неща, за да можем да живеем нормално. Това живот ли е? Защо ли живеем въобще? Щом като нямаме и най-необходимото за живота, каквато е водата, то по-добре е да не живеем или пък да напуснем тази страна.”

Пастор Самуил заключава: „Спирането на електричеството, водата и горивото за отопление изключително много усложнява живота на семействата и те едвам оцеляват. Твърде рядко може да се види някакъв знак на надежда сред хората, почти не могат да се видят обнадеждени или усмихнати лица.”

„Отворени врати” си сътрудничи с църкви и различни агенции с цел подпомагане и доставяне на помощи за християните в Сирия и в Близкия Изток.