Публикувано на: 10 декември 2014
ASSIST News Service
Задържаната в полицията за една нощ десетгодишна Ани е известна като най-младата „затворничка на съвестта” в Китай. Тя и по-голямата й сестра Рули са дъщери на активиста за човешки права, ветеранът Жанг Лин, който в момента излежава три и половина годишна затворническа присъда заради борбата му за правата на Ани да ходи на училище.
Двете момичета с техните майка и баща американци
С помощта на смели активисти в Китай и на САЩ, президентът на организацията „Права на жените без граница” Реги Литълджон успя да осигури прехвърлянето на двете момичета в Съединените Щати. Тя заедно със съпруга си Робърт приеха момичетата в дома си и се грижат за тях като за техни собствени дъщери.
Литълджон казва: „Изключително сме щастливи, че Ани и Рули получиха статута на бежанци и че могат да останат в Съединените Щати колкото искат. Голяма е благодарността ни към щатския адвокат Джесика Ким, чиято изключително професионална адвокатска защита изигра огромна роля за постигането на този щастлив изход. Благодарни сме и на конгресмена Крис Смит и на слепия активист на човешките права Чен Гуангчен за писмата, които те писаха от името на момичетата за даването на статута на бежанец.
„С Роб сме щастливи да бъдем американските майка и баща на Ани и Рули и много се гордеем с тях. И двете момичета изключително бързо се приспособиха към живота в Съединените Щати. В къщи те се учат по програма, която предвижда научаването на 50 английски думи всеки ден. И макар това да изглежда твърде много, те се справят без проблем с тази задача и трябва да кажем, че те са много умни.”
„Само за една година Ани измина пътя на момиче, което изобщо не знаеше английски, като достигна до признаването й за отличен ученик в училище! И тя като баща си е силна в математиката и науките. От почти никакви умения в свиренето на пиано тя вече свири почти съвършено. Ани се научи да кара колело само за два дена.”
„И Рули, която също въобще не знаеше английски, успя да вземе тестовете по езика в една гимназия. Тя вече работи, кара шофьорски курсове и се кани да постъпи в колеж, когато усети, че английският й вече е достатъчно усъвършенстван.”
„Чест е за нас, че имаме възможност да помогнем на такъв герой като Жанг Лин, като отглеждаме децата му. Той отдаде всичко в живота си в името на свободата и демокрацията в Китай и вече излежава четвърта затворническа присъда. Пародия е фактът, че той е в затвора само защото издигна глас, за да защити правото на дъщеря си на образование.”
Литълджон продължава по-нататък: „Както пишат в своето отворено писмо Ани и Рули, те са много доволни от новия начин на живот в Съединените Щати, но същевременно се безпокоят за баща си. Преди всичко те са разгневени поради несправедливостта, която държавата показва към него, тъй като той не е сторил нищо лошо. На всичкото отгоре той е преместен в друг затвор: преди това той беше в затвор, намиращ се в родния му град, където престарелите му родители имаха възможност да го посещават, а сега е в затвор в друг град, намиращ се на няколко часа път от дома му, където неговите родители няма да могат да го посещават. Ако роднините му не му донасят в затвора пари за храна, той ще продължава да яде само някаква рядка оризова кашица със зеленчуци.”
Литълджон казва, че организацията „Права на жените без граница” изпраща пари на родителите на Жанг Лин, но ако не могат да го посещават, те няма как да му дават тези пари, тъй че той да може да се храни нормално.
„Здравето му се влошава и се безпокоим, че ако той продължава да яде само кашица, здравето му окончателно ще се разруши,” добавя тя.
