Публикувано на: 15 март 2015
Дан Удинг
Брат Андрей, родения в Холандия автор на бестселъра „Божиите контрабандисти” и основател на „Отворени врати,” изказа благодарността си към д-р Дейл Кийцмън за голямата помощ, която той му оказал през годините на работа на „Отворени врати,” както и за помощта за дейността на Кори тен Буум. Кийцмън мирно почина в ранните часове на четвъртъка, 12 февруари 2015 г.
В изявление, което имах привилегията да прочета по време на организираното „Честване на живота” на д-р Кийцмън, проведено в събота на 14 март 2015 г. в църквата на Лейк Авеню в Пасадена, Калифорния, брат Андрей започна речта си, като каза: „Щеше ли да я има „Отворени врати” днес без Дейл Кийцмън? Не зная отговора на този въпрос, но зная, че той бе Божи дар за мен и то тъкмо когато бе необходимо да се изгради ръководство, от което имахме голяма нужда в усилията ни да укрепим това служение.”
„Той остави като наследство тази организация, която помага за укрепване на преследваните християни в десетки страни по цял свят, където християните заплащат най-висока цена в живота си, само и само да следват Христос.”
„Той помогна не само на мен, но и на холандската ми приятелка и колежка в служението Кори тен Буум, когато тя трябваше да продължи работата си в Южна Калифорния.”
„И последно, но не по важност – той организира бразилския клон на „Отворени врати”, първоначално с цел да се достигне до говорещите португалски език страни в Латинска Америка. Този клон се превърна в изключително мощна организационна структура – тя е единствената, чието начало не бе положено от мен. Благодаря ти, Дейл!”
Брат Андрей приключи речта си, като каза: „Дейл бе скъп приятел, непрекъснато даващ ми добри съвети и мъдрост. Той ще ми липсва.”
Изразените от брат Андрей чувства отразяваха чувствата на мнозина, които държаха реч по време на това специално честване на живота на този изключителен човек, който изигра решаваща роля в живота на много хора, включително в моя живот.
„Д-р Дейл,” както бе познат на многото си приятели, изигра огромна роля за успеха на глобалната Църква през деветте десетилетия на живота си.
Той бе директор на организацията „Преводачи на Библията Уиклиф”, спомогна за начеването на обществени организации с нетърговска цел в САЩ, особено голяма помощ оказа на брат Андрей, на Кори тен Бум, на служението „Помощ за преследваните християни” – това са само част от основаните от него групи. Чак до самата си смърт той посвети много години от живота си в помощ на местните народи на Латинска Америка. Той бе съосновател на служението „Помощ за местните латиноамериканци” (www.laim.org), което днес се ръководи от внука му Дейвид Андре Кийцмън.
Дейл Кийцмън бе роден в Гари, Индиана, и бе член на Преводачите Уиклиф в Перу и Бразилия. Той спомогна за организирането на „Помощниците Уиклиф”, а дори има и свой университет, в Дуала в Камерун, който носи неговото име – „Университетът Дейл Кийцмън” (www.dkuniversity.org).
Сред присъстващите, които в събота изразиха уважението си към Дейл Кийцмън, бе преподобният Андре Тала, президент на Университета Дейл Кийцмън: той долетя от Камерун, за да сподели мислите си за човека, който промени живота му.
Тала разказа как бил докторант в международния университет „Уилиям Кери” в Пасадена и как д-р Кийцмън го ръководел като негов учител. Тала сподели, че „този велик мъж” бе човекът, който предпочиташе да остава в сянка. Самият Кийцмън бил удивен от идеята на Тала да бъде основан университет на името на учителя му. По-късно обаче Кийцмън оказваше голяма помощ на университета, който днес обучава немалко африкански църковни лидери.
По време на честването и аз споделих как д-р Дейл Кийцмън помогна на мен самия и на семейството ми – на съпругата ми Норма и двамата ни сина, Андрей и Петър – да се преместим в Южна Калифорния през 1982 г., тъй че да мога да начена работа като директор на отдела за информация на „Отворени врати” в САЩ. Това бе служението, което Кийцмън повери на брат Андрей.
В американския офис на „Отворени врати” ние с Дейл бързо се сработихме, едно от първите неща, което свършихме, бе да наченем отдела „Новини на Отворени врати”. Този отдел бе едно от първите подобни служения в света, чиято дейност включваше преди всичко предаване на съобщения за преследваните християни. В речта си споделих: „Дейл ме попита къде искам да отида, за да предавам новини за преследваните християни от конкретна страна, и скоро започнах да пътувам до различни страни и да се връщам оттам с различни разкази. Това бяха все „горещи точки,” такива като Албания, Аржентина, Бирма, Бразилия, Китай, Куба, Египет, Салвадор, Етиопия, Газа и Западния бряг, Гренада, Индия, Израел, Йордания, Кения, Ливан, Малайзия, Малави, Никарагуа, Румъния, Южна Африка, Южна Корея, Тайланд и Уганда. Това са само някои от страните, които посетих в хода на моето служение.
„Години по-късно, когато почувствах призива да основа служението „Помощ за преследваните християни”, наречено ASSIST, а сетне наченах и новинарската агенция на ASSIST, отново нашият „Д-р Дейл” бе човекът, който ни помогна с документацията за основаване на организацията, като той стана и нашият председател на борда на директорите. Както вече споменах, той помогна на Кори тен Блуум да се премести в Южна Калифорния, а също на сина ми Андрей, който известно време работеше с него и с Кори.”
В хода на тези мисли споделих и следното: „Д-р Дейл беше този, който ми помогна да посетя Северна Корея, заедно с неговия приятел д-р Давид Чо. Това стана малко след смъртта на Ким Ир Сен. Д-р Дейл спомогна и за осъществяването на историческото посещение в Северна Корея на Били Греъм и Джими Картър – той го организира по време на свое посещение в тази страна.”
Богослужението по време на честването бе ръководено от пастор Роджър Бош, дългогодишния пастор на църквата Лейк Авеню; началото на службата бе положено от г-н Дан Кастро, песнопенията бяха изпълнени от Марио Феранте.
В списъка на онези, които държаха реч, можеше да се видят имената на Том Гонзалес, съосновател на служението „Помощ за семействата,” който говори за ранните години на Дейл, т.нар. перуански и бразилски години; той бе придружен от съпругата си Джанин; Дони Хейн-Лам, приятел на семейство Кийцмън, който разказа различни истории от живота на д-р Дейл, включително историческото му посещение в Северна Корея, когато бяха организирани и посещенията на Били Греъм и Джими Картър в тази страна; д-р Тимотей Парк от асоциацията „Мисия в Азия”, който тясно работеше с д-р Дейл; д-р Робърт Блинкоу от международния университет „Уилиям Кери” в Пасадена, в който и самият д-р Дейл работеше дълги години; Хюрън Клаус, президент на организацията „Християнска надежда за латиноамериканските индианци-ескимоси” – д-р Дейл помогна на бащата на Хюрон, вече починалия преп. Том Клаус, за основаването й; Давид Тамез, член на борда на „Служение на латиноамериканските местни народи”: той разказа за голяма си обич към д-р Дейл и за многобройните им пътувания в Централна и Южна Америка.
Последва „микрофонът е ваш,” по време на което мнозина говориха за това как д-р Дейл е променил живота им, и накрая честването завърши с песнопението „На Бога подобава слава” – едно от любимите му песнопения, което бе изпълнено от всички присъстващи.
Дейл и съпругата му Хариет, която той загуби преди няколко години, имат четири деца: Рут, Марк, Робин и Памела. Двете момичета живееха с него и се грижеха за него и за дома му в Пасадена. Дейл има и трима внуци, Давид, Лори и Скот, а също и двама правнуци, Марко и Даниел.
