Публикувано на: 21 май 2015
Дан Удинг
Китай, ASSIST News Service, 21 май 2015. В навечерието на китайската Нова година снимките на баща и дъщеря му, тръгнали да навестят бабата на момичето, станаха достояние на целия свят. Те бяха публикувани в десетки блогове и други медиини форуми, съобщава Мариса Ленгор Куанинг от уебсайта www.bound4life.com.
„По телевизията видях полицията да предупреждава, че трябва да се пазим от трафиканти на хора и от джебчии, които по време на празника ще бъдат по улиците,” предава думите на г-н Чен всекидневникът Дейли мейл. „Не ме е грижа за джебчиите, но твърде се страхувам за дъщеря си да не би някой да я похити.”
Куанинг продължава разказа си: „Дори самата възможност за подобно нещо да се случи налага въпроса: как Китай можа да стигне до подобна опасност? Тази реалност има началото си отпреди повече от три десетилетия, когато правителството установи политиката на раждане предимно на момчета.”
„Строгият правителствен контрол върху броя на членовете в семейството породи нарушаване на баланса между половете поради политиката за раждане на синове, което от своя страна доведе до днешното положение, при което в Китай броят на мъжете е с 33 милиона по-голям от този на жените.”
Според един неотдавнашен доклад, „все повече мъже остават неженени, което увеличава опасността от антисоциално и насилническо поведение.”
Куанинг казва: „Големите медиини магнати, такива като Ню Йорк Таймс и БиБиСи, напоследък разпространиха новината, че има известна промяна в тоталитарната политика на Китай, в съответствие с която на китайските родители се разрешава да имат не само едно дете, но две деца, и че дори се предлагат съответни поощрения за това.”
„И все пак реалната картина на живота не е толкова благополучна, както „официалният” доклад желае тя да бъде представена. Тридесет и петте години на контрол върху националното население имат негативен резултат по отношение на структурата на китайското общество.”
Според бившия министър на здравеопазването на Китай Гао Кианг, днес населението на страната е с 400 милиона по-малко и това е резултат тъкмо от съответната политика. С други думи Китай е загубил повече хора, отколкото е цялото население на САЩ (321 милиона към днешна дата).
„Китайската комунистическа партия от дълго време дава на света неверни данни за резултата от предписанията за „семейно регулиране,” посочва Куанинг.
„Първоначално въведена през 1979 година, политиката „едно дете” предполагаше извършването на насилствени аборти, насилствена стерилизация и насила вземани контрацептивни средства с цел контролиране нарастването на броя на населението.”
„Приетият през 2013 г. закон в Китай се опитва да ревизира тази политика, като постановява, че семейства, в които единият от родителите е бил единственото дете в неговото семейство, могат да имат две деца. Но преразглеждането на предишните закони все още не може да предотврати нарушаванията на правата на човека, които съществуват и до днес.”
Активистката за човешки права и бивш адвокат Реги Литлджон е цитирана да казва: „Дори семейните двойки и да получат правото да имат две деца, все още няма гаранция, че китайската комунистическа партия ще прекрати ужасяващите си методи на насилие върху хората що се отнася до семейното планиране.” Литлджон описва какви са тези насилствени методи, упражнявани в продължение на десетилетия, след което продължава: „Жените, които забременеят без разрешение, все още ще продължават да бъдат насилвани – ще бъдат извеждани от домовете си, опъвани и връзвани на масата и насила абортирани, независимо от продължителността на бременността, дори и до деветия месец на бременност.”
Както се посочва в най-последния доклад на Изпълнителната комисия на американския конгрес за Китай, разпоредбите за семейно планиране в 22 от общо 31 китайски провинции изрично заповядват на властите да прилагат принудителни мерки, такива като насилствени аборти, които имат за цел да послужат като лек срещу „непланираните” бременности.
Както онези, които дават право на избор на жената на аборт, така и онези, които дават право на детето да се роди, се съгласяват в едно: никой не трябва да подкрепя насилствените аборти, тъй като при насилствени действия човек няма избор,” заключава Литлджон, която се бори за справедливост в рамките на дейност на организацията „Права на жените без граници” (www.womensrightswithoutfrontiers.org).
В разказа си Куанинг добавя, че предпочитанията на китайските семейства за раждане на синове са били дискутирани на една художническа изложба в Ню Йорк през 2014 г., на която артистът Прун Нури разяснявал сторените несправедливости по време на периода на „семеен контрол” в Китай.
„Да защитим ценността на всеки човешки живот е кауза, която може да промени културата на Китай,” казва Мат Локет, изпълнителен директор на международната организация „Предназначен да се роди”, която осъществява дейност в много страни. „Начена се и движение за молива, което подкрепя живота със същата твърдост, с която онзи бащата се опитваше да защити дъщеря си на летището.”