Публикувано на: 2 октомври 2015
Новина на Christian Aid Mission
На няколко пъти в своя вървеж към смъртта си чрез обезглавяване и разпъване на кръст единадесет работници-християни, живеещи недалеч от Алепо, Сирия, имаха възможността да напуснат района и да живеят. Дванадесетгодишният син на един от водачите на християните също можеше да спаси живота си, ако се беше отрекъл от Христос.
Бойците на Ислямска държава настояват да се установи ислямския закон (шариата) в цял Ирак и цяла Сирия (снимка от Уикипедия)
Тези местни мисионери нямаше защо да остават в селото си, намиращо се край Алепо в Сирия – директорът на центъра за обучение на мисионери, където те били обучавани, изрично им бе казал да напуснат селото. Алепо бе превърнат във военна зона и земя на опустошението поради бойните действия от страна на бойците на Ислямска държава, на други бунтовнически групировки и на правителствените сили; разрушенията засегнаха и околните села. Но сирийските християнски лидери предпочетоха да останат в селата си, за да помагат на жителите им в името на Христа.
„Помолих ги да напуснат, но им казах също така, че те имат свободата да решат за себе си какво да направят,“ казва директорът на центъра с треперещ глас, спомняйки си картината на тяхната смърт. „Като техен ръководител аз трябваше да бъда по-настоятелен, тъй че те да бяха си заминали оттук.“
Християните останали, защото вярвали, че са призвани да проповядват Христа сред онези, които се намират под кръстосания огън на отделните враждуващи фракции, казва той.
„Когато и да разговаряхме с тях,“ казва директорът, „те непрекъснато повтаряха: ‘Искаме да останем тук – Бог е този, който иска това от нас. И това е, което искаме да вършим.’ Те просто искаха да останат и да проповядват евангелието.“
Но дори и останали тук, те биха могли да се скрият някъде из околността или в други райони, както направиха членовете на семействата им, които оцеляха. Директорът на центъра научил за жестоката им екзекуция тъкмо от оцелелите роднини на обезглавените християни.
Те му казали, че на 7 август християнските работници били пленени от бойци на Ислямска държава в едно от селата в района (името му не се споменава от съображения за сигурност). На 28 август ислямистите ги попитали дали те са се отрекли от исляма, за да приемат християнството и когато те им казали, че тъкмо това са сторили, бойците отново ги попитали дали желаят да се върнат обратно към исляма. Но християните твърдо отговорили, че никога няма да се отрекат от Христос.
Алепо е арена на бойни действия от страна на бунтовници и правителствени войски още от началото на войната, която начена през 2011 г. (снимка от Уикипедия).
В единия край на селото ислямистите разпитвали 41 годишният лидер на християните, неговия син и двама други пастори на около 20 годишна възраст. По време на разпита се събрала и голяма тълпа да наблюдава „процеса.“ Християнският лидер ръководел девет домашни църкви, които били устроени с негова помощ, а синът му след два месеца щял да навърши тринадесет години.
Пред очите на бащата и на роднините, които били сред тълпата, ислямските екстремисти отрязали пръстите на ръцете на момчето и го пребили от бой, като същевременно казвали на бащата, че ще спрат мъчението, ако той се върне отново към исляма. Но когато бащата отказал, споделят роднините, ислямистите започнали да измъчват самия него, а също и другите двама пастори. След мъченията те разпънали на кръст тримата мъже и момчето.
„Те бяха пребити от бой и след това бяха разпънати,“ казва директорът на центъра. „Оставиха ги да висят на кръстовете цели два дена и не позволяваха на никого да ги снеме оттам.“
Край тези мъченици за вярата ислямските екстремисти поставили знак с надпис „неверници.“
Същият ден, 28 август, други осем пастори, включително две жени, били отведени в друг край на селото и на тях им били зададени същите въпроси пред събралата се тълпа. Двете жени, едната на 29 и другата на 33 години, се опитали да кажат на мъчителите от Ислямска държава, че те само искали да разказват на другите за мира и за любовта, които Христос дарява на всички, и същевременно попитали ислямистите дали с това са сторили нещо нередно, че да заслужават такива мъчения. Тогава ислямистите публично изнасилили жените, които по време на насилието продължавали да се молят; това още повече озлобявало мъчителите и те започнали неистово да ги бият.
След това двете жени и шестимата мъже били заставени да коленичат, за да бъдат обезглавени, и в това време те също продължавали да се молят.
„Съселяните им разказват, че едни от тях се молели в името Христово, други казвали Господната молитва „Отче наш,“ а трети повдигнали глави и молели Христос да приеме духа им,“ казва директорът на центъра. „Едната от жените повдигнала лицето си, на което се изписала някаква особена усмивка, когато тя казала „Иисусе!“
След като били обезглавени, телата им били окачени на кръстове, казва директорът с треперещ глас. Той самият обучавал тези християни и ги учел как да проповядват евангелието и той самият кръстил християнския водач и няколко други пастори.
Стотици християни в Сирия, които се отрекли от исляма, са изправени пред опасността да бъдат пленени и убити от бойците на Ислямска държава, които се борят за установяването на халифат – в него отстъплението от исляма се наказва със смърт. От юни 2014 година насам броят на „катакомбните църкви“ в този район нарасна изключително много, и оттогава насам ислямистите усилиха терора си срещу онези, които не приемат правилата на халифата, независимо дали това са немюсюлмани или мюсюлмани. По този начин се увеличи и възможността за масови екзекуции, особено след завземането на по-обширни територии от бойците на Ислямска държава.
„Когато се обръщаме за помощ чрез подаването на различни проекти, ние се опитваме да кажем на хората: ‘Помощите са само за преследваните, те са за съпрузите, които са загубили своя мъж или жена, но продължават да отглеждат децата си,’ казва директорът. „Но много ни е трудно, броят на нуждаещите се е огромен и ние продължаваме да помагаме, крепени от вярата си; и въпреки това нуждите са огромни.“
Някои от роднините на убитите християни все още са в Сирия и не могат да напуснат, защото нямат средства или пък не могат да уредят издаването на необходимите документи за пресичане на границата. В много случаи те са загубили близък човек, когото обичат и който е бил единственият източник на доходи за семейството. Мисионери, подпомагани от „Мисията за християнска подкрепа“ (Christian Aid Mission), осигуряват средства и се опитват да намерят други пътища за евакуиране на тези семейства.
Немалко от местните пастори и техните помощници също остават в Сирия. „Мисията за християнска подкрепа“ подпомага онези, не искат или не могат да напуснат домовете си, като им осигуряват минимални средства, с които те да могат да преживяват и да продължават мисията си.
Но дори и онези, които напускат Сирия, също могат да пострадат от ислямистите на Ислямска държава или от други престъпни групи в бежанските лагери, казва водачът на друга мисия, която също е подпомагана от „Мисията за християнска подкрепа“. Той разказа за един мюсюлманин от Северна Сирия, който, както и другите от този завзет от силите на Ислямска държава район, бил заставян да приеме условията на халифата или в противен случай ще бъде убит.
Той бил вербуван от ислямистите на Ислямска държава, но напуснал страната, след като брат му бил убит по време на военни действия. Разочарован от Ислямска държава, но все още изповядвайки исляма и учението му, че християните и евреите са нечисти „свине,“ той заминал за Аман, Йордания, тъй като разбрал, че някои негови роднини получавали помощ от християните. Мюсюлманинът (името му не се споменава поради съображения за сигурност) отишъл на едно християнско събрание с намерението да избие християните, доставящи помощи, които се били събрали там по това време. Но нещо го възпряло и той не могъл да осъществи плана си. А същата нощ в съня си той видял Иисус, разказва директорът на центъра.
„На следващия ден той се върнал отново сред събралите се християни и им казал: ‘Дойдох, за да ви убия, но тази нощ видях Иисус и затова сега искам да разбера какво учите другите – кой е Този, Който не ми позволи да ви убия?’“ разказва директорът. „Той бил кръстен със сълзи на очите и днес вече помага на Църквата и на нуждаещите се. Молим се още много такива с име „Савел“ да се променят и да станат „Павел.“
Неописуема е скръбта на директора, който миналият месец загуби 11 от своите пастори и сина на единия от тях, но продължава да мисли, че тяхната вяра би могла да обърне сърцата на преследвачите и убийците им. „Та те продължаваха да се молят и да проповядват Христа до сетния си дъх,“ казва той. „И правеха това пред очите на съселяните си за свидетелство на мнозина други.“
Той се обръща към хората с молба да се молят за оцелелите членове на семействата на убитите и за него самия. „Много трудно преживявам тази загуба,“ казва той. „Какво лошо сториха тези хора, че заслужиха смъртта си? А днес все повече и повече хора приемат християнството, служението ни се разраства все повече. По-рано се молехме поне един мюсюлманин да се обърне към Господа, а сега толкова много хора се обръщат в християнство, че не можем да смогнем в служението си сред тях.“
