Публикувано на: 12 декември 2015
Джеръми Рейнълдс
Лахор, Пакистан (новина на ANS от 10 декември 2015 г.). Якуб Масих е един от хилядите бедни християни, чиито временни домове в Исламабад могат да бъдат съборени.
Както съобщава новинарската агенция „Утринна звезда,“ тази заплаха е отправена миналата седмица, когато една правителствена агенция излязла с изявление, в което се казва, че временните паянтови жилища на християни-имигранти нарушават демографския изглед на мюсюлманското мнозинство.
Да бъдеш беден е едно нещо, но да бъдеш хем беден, хем християнин – това вече е лошо,“ казва мъж на средна възраст, който с голям труд изкарва прехраната си като строител. „Замисля ли се правителството къде ще отведа семейството си, ако ни изкарат на улицата?“
В изявление от 4 декември, което десни групи наричат фанатично, пакистанската Столична управа за развитие (СУР) се обръща към Върховния съд на Пакистан с мнението, че „вече трябва да признаем факта, че повечето временни бедняшки жилища са заети от християни,“ които са дошли тук от други части на Пакистан, и че „този темп на заселване на тези райони може да повлияе на мюсюлманското мнозинство на столицата.“
Изявлението на СУР идва като отговор на петиция, отправена към Върховния съд на 2 август 2015 г. от Исламабад-Равалпиндиския филиал на работническата партия Авами, в която се настоява за приемането на декларация, потвърждаваща, че съобразно конституцията правителството е длъжно да осигури жилища и други придобивки за гражданите на страната.
На 30 юли столичната управа за развитие започнала да изселва хора от район I-11 на Исламабад, в който живеят над 16 хиляди жители, като с булдозери събаряла временните домове и магазини. Едва през август Върховният съд издал заповед за преустановяване на събарянията.
Не всички жители в бедняшкия квартал I-11 на Исламабад са християни и първоначално СУР дори излязла с пропагандни призиви, поясняващи, че в него са намерили убежище ислямски терористи и по този начин оправдавала усилията си за изселване на живеещите там; мнозина от жителите на квартала са дошли от провинция Хибер Пахтункуа. Тя представлява силно радикализиран район, който по-рано се наричаше Северозападна фронтова провинция, намираща се по протежение на границата с Афганистан. Като цяло, обаче, някои квартали на Исламабад са населени с християни, чийто брой се оценява на около 80 хиляди.
„Утринна звезда“ потвърждава, че Масих и семейството му живеят в исламабадската колония Маскен, която е една от 30-те временни селища, на които СУР изпратила уведомления за събаряне на временните жилища в тях. „Старейшините ни живеят тук още от първите години на развитие на Исламабад през 1960 г.,“ казва Масих. „Повечето от нас се преселиха в този град от други краища на Пенджаб, преди всичко от Сиалкот, Наровал и Файзалабад, търсейки по-добър живот. Животът ни обаче никога не е бил лесен.“
Мнозина са бедните християни от тези бедняшки селища, които изпитват все по-големи трудности с намирането на работа в големия град, и то поради единствената причина, че са християни. Братовчедът на Масих, Амир, казва, че християните от тези селища често са принудени да работят като лакеи и слуги.
„Животът на нашите съседи мюсюлмани в Исламабад е много по-добър, те поне намират по-добре платени работни места, докато ние християните нямаме друг избор, освен да припечелваме като работим като чистачи,“ казва той.
„А сега те искат просто да си съберем багажа и да напуснем домовете си, защото според тях ще надминем по численост мюсюлманите. Това е напълно необосновано и целта му е да подклажда предразсъдъците, поради които страдаме вече толкова години.“
Ариф Бхати, друг християнин от селищата, казва, че е силно обезпокоен и не знае как ще изхранва осемчленното си семейство, ако СУР срине с булдозери временния му дом, състоящ се от две стаи. „Няма равни права в Пакистан, поне за християните няма такива,“ предава думите на Масих „Утринна звезда.“ „Живеем в колонията от 15 години насам, а сега ни заплашват да ни отпратят с камиони там, откъдето уж сме дошли. Те не разбират, че това е нашият дом и че нямаме друго място, на което да отидем.“
Председателят на Пакистанския религиозен съюз Саджид Ишак казва пред „Утринна звезда,“ че е жалко, че правителството проявява такъв религиозен фанатизъм към една от най-маргиналните общности в страната. Той продължава, като казва, че всеки изминал ден е тъжен ден за почти 80-те хиляди християни, които от години насам са се заселили в бедняшките селища на Исламабад в търсене на по-добър живот.
„Тези бедни християни в действителност са в много по-тежко положение тук в Исламабад, защото са принудени да работят нископлатена работа, да извършват черен труд, като метачи на улици или пък тежка работа по чуждите домове,“ казва той. „Член 38 на пакистанската конституция постановява, че социалното и икономическото добруване на пакистанския народ, независимо от пол, каста, вяра и раса, е една от първите задачи на правителството. Изглежда това не се отнася до бедните християни, които няма към кого да се обърнат и да потърсят справедливост.“
Нима има някой, който се стреми да дойде и да живее в бедняшките квартали? „Съзнаваме, че осигуряването на покрив над главата и възможности за получаване на справедливи доходи зависи от наличността на конкретни ресурси, но правителството не може да отнема и най-последното средство на тези бедни хора в борбата им за оцеляване,“ казва Ишак.
Той подчертава, че Върховният съд не би трябвало да позволи на СУР да осъществи религиозно-пристрастния си план за изселване на бедните християни от домовете им, докато властта не им осигури други алтернативни възможности за заселване.
По закон едно преселване може да се извърши ако преди това са осигурени други по-добри условия за заселване, казва Ишак. „Изселване се допуска само в изключителни случаи и при положение, че предварително е разработен и одобрен, преди всичко чрез консултации с местните жители, план за условията на изселване,“ казва пред „Утринна звезда“ защитникът на човешките права.
Секретарят на Исламабад-Равалпиндиския филиал на работническата партия Авами Амар Рашид казва, че изявлението на СУР, че миграцията на бедни християни в Исламабад ще направи мюсюлманите да се превърнат в малцинство в пакистанската столица, „е израз на начина на мислене и на боравене с думите на хората, управляващи Исламабад.“
„Становището на СУР е доказателство за дълбоко наслоения от миналото тип мислене, който преобладава в тази Управа в отношението й към работния народ и малцинствата, което е отношение на пълно презрение,“ предава думите на Рашид „Утринна звезда.“ „Подобно нечовешко и насочено срещу малцинствата поведение няма място в 21 век, то трябва да бъде изхвърлено на боклука на диктаторската история, от която е произлязло.“ Като столица на цялата пакистанска нация, Исламабад принадлежи на всички свои граждани, а не само на бюрократите от СУР, казва той.
„Не бедняшките селища, а елитарната политика на СУР не позволява по-нататъшно успешно развитие на Исламабад, което да го направи процъфтяващ и гостоприемен град, каквито са повечето други големи столични градове в света,“ посочва Рашид.
Адвокат Абид Хасан Минто, който представлява Исламабад-Равалпиндиския филиал на работническата партия Авами и жителите на бедняшките селища пред Върховния съд, казва, че правителството си е затворило очите за нарасналите нужди на местните хора от храна, жилища и сигурност, особено на живеещите в Исламабад. „След като няма конкретна държавна политика, живеещите в бедняшките селища нямат друг избор, освен да живеят във временни и набързо построени жилища, чийто брой в Исламабад действително нарасна,“ казва той. „Но те са родени в Пакистан и живеят тук от много години насам и изселването им на практика е наказание заради това, че са бездомни.“
Той добавя, че политиката на изселване не само е нарушение на основни човешки права, но и престъпление, извършвано от едно правителство. „Като първо създава условия за бездомен живот и сетне наказва бездомните, държавата на практика преследва най-уязвимите си жители,“ предава думите на Минто „Утринна звезда.“ „Ако домовете на бедняците от селищата бъдат разрушени и не им се предоставят други жилища, държавата има ли си на представа къде ще нощуват тези хора?“
Представителят на СУР Рамзан Саджид отказва да коментира отговора на Управата към съда, като посочва, че той не може да обсъжда въпрос, който все още се решава от съда, и че СУР вече е дала отговор на петицията на бедняците от селищата.
„Утринна звезда“ се опита да се свърже с Тарик Фазал Чодри, нарочен министър в столичната администрация, но никой не се отзовал на запитването.
Настояване за разрешение на проблема
На 28 октомври 2015 г. Върховният съд, в състав от трима съдии, председателствани от съдия Еджаз Афзал Хан, наредил на федералните и областните управи да представят конкретни планове за осигуряване на подслон на бездомните. Той подчертал, че подобни конкретни планове отдавна е трябвало да бъдат разработени. „Ето защо нареждаме на федералните, а също така на провинциалните управи да ни представят отчет за това как този сериозен проблем може да бъде разрешен в най-скорошно време; а този проблем с всеки изминал ден се разраства все повече и повече,“ се посочва в съдебното нареждане.
В него се посочва също така, че представяните досега от правителството мерки на пръв поглед изглеждат впечатляващи на хартия, но при по-старателно разглеждане става ясно, че те не са конкретни и практически изпълними. Съдът подчертава, че осигуряването на жилище е основно човешко право, което досега е било пренебрегвано от властта, в резултат на което хората са били принудени набързо да си построят временни жилища там, където са намерили подходящо място.
„Онези, които се разпореждат с дадената им власт, като че се събуждат една сутрин и решават да премахнат бедняшките жилища с цялата бруталност на властта си,“ предава думите на съдебното нареждане „Утринна звезда. „Те дори и за секунда не се замислят какъв точно е проблемът. Те се замислят едва когато времето за предварително мислене и обсъждане вече е изтекло. Затова мерките за закърпване на положението още повече го влошава.“
По-нататък съдът нарежда на федералните и провинциалните градски управи да изработят практически планове по проблема в съответствие с конституцията.
