Публикувано на: 17 декември 2015
Майкъл Айърлънд, старши репортер на ASSIST News Service (http://www.assistnews.net/)
Хасаках, Сирия ( новина на ANS от 15 декември 2015 г.). Съединените Щати едва сега одобриха участието на жени във военни действия, но група сирийски християнски бойци от женски пол вече от няколко месеца се съпротивляват срещу Ислямска държава.
Сирийки по време на стрелково обучение.
Една от жените казва, че въобще не съжалява, че е оставила две деца и работата си като козметичка, за да се присъедини към християнската женска милиция, бореща се срещу Ислямска държава в Сирия. Вавилония е страховито изглеждаща 36 годишна жена в състава на бойното подразделение на сирийското християнско малцинство в североизточната част на страната; тя е убедена, че с действията си допринася за по-доброто бъдеще на децата си.
„Лимар и Габриела ми липсват, все си мисля дали са гладни, жадни или им е студено. Но се опитвам да им казвам, че се бия заради тяхното бъдеще,“ казва тя пред агенция Франс Прес, която публикува статия от Делил Сюлейман; статията бе препечатана и от асирийската световна новинарска агенция (http://www.aina.org/).
Сюлейман пише, че Вавилония е в състава на малък и неотдавна сформиран батальон от сирийски християнки в провинция Хасаках, участващ във военните действия срещу Ислямска държава. Батальонът е създаден по примера и на други женски батальони, биещи се срещу джихадистите, например батальонът на YPJ, който е посестрим на бойното подразделение на кюрдската народна сила за защита.
Сюлейман пише също така, че засега тази бойна единица е твърде малочислена, в нейния състав са около 50 жени, завършили тренировъчно обучение в град Ал-Кахтаниех, известен в Сирия още като Кабре Хиоре или Тирбеспи на кюрдски език. Подразделението се нарича „Женски сили за защита на земята ни между двете реки“ – това е пространството между Тигър и Ефрат – и в него участват жени, желаещи да покажат, че и те могат да се бият срещу Ислямска държава.
Сюлейман пише, че съпругът на Вавилония бил този, който я подтикнал да остави деветгодишния Лимар и шестгодишната Габриела и да се включи в батальона, който приел първите успешно завършили бойната тренировка участнички през август тази година.
Вавилония казва, че съпругът й, който също е боец, я подтикнал да вземе оръжието и да се „бие, като докаже, че идеята, че сирийските жени не ги бива за нищо друго, освен за домакинска работа и гиздене, е невярна идея.“
„Аз изповядвам християнството и мисля за децата си, което ме прави силна и решителна в намерението ми да се бия срещу Даеш,“ добавя Вавилония, използвайки арабския акроним за Ислямска държава.
Както се съобщава в статията, сирийските християни изповядват източно ориентално християнство и използват арамейски език. Това християнство включва както православни, така и католически общини, съставляващи около 15 процента от всички християни в Сирия, чийто брой се оценява на 1.2 милиона вярващи. Материалът добавя също така, че преди началото на конфликта през март 2011 г. християните, принадлежащи към 11 различни деноминации, съставлявали около пет процента от цялото сирийско население.
Статията потвърждава, че първото по-голямо участие на женското подразделение било в състава на новосъздадените Сирийски демократични сили, които представляват коалиция между кюрдски, арабски и сирийски бойци и които неотдавна успели да си върнат обратно от ръцете на джихадистите град Ал-Хол.
„За пръв път участвах в бой в района на град Ал-Хол, макар че моята военна група не бе нападната от бойци на Ислямска държава,“ казва 18 годишната Лусия, която изоставила следването, за да се бие в състава на милицията. Сестра й също се присъединила към групата, въпреки възраженията на майка им. „Оръжието ми е Калашников, но все още не съм готова да стана първокласен снайперист,“ казва срамежливата тийнейджърка, на чиято шия се вижда дървено кръстче и главата й е обвита с камуфлажна лента.
Статията продължава изложението си, като съобщава, че бойните действия в района на Ал-Хол, намиращ се на стратегическо място между контролираните от Ислямска държава територии и Сирия и Ирак, е първата голяма победа на женските бойни сили. В хода на тези действия са освободени около 200 села само за последните няколко седмици. Подразделението получило подкрепа от поддържани от Съединените Щати коалиционни сили, борещи се срещу Ислямска държава; подкрепата включвала и спускане от въздуха на американски оръжия.
Сирийки по време на стрелково обучение.
Сюлейман пише, че 18 годишната Ормия първоначално се изплашила от военните действия. „Страх ме беше от стрелбата на оръдията, но скоро страхът ми се разсея,“ казва тя. „И сега вече много бих искала да бъда на фронтовата линия и да се бия срещу терористите.“
Жените-бойци от батальона придобиват военни умения в изоставена мелница, програмата им на обучение включва военно изкуство, физическа и образователна подготовка.
Подразделението има все още ограничен опит във военното дело и затова то се съсредоточава преди всичко върху защитата на християнските територии на провинция Хасаках, пише Сюлейман.
Тхабирта Самир, на 24 години, която помага при военните тренировки, счита че досега успешно са завършили обучението си около 50 жени-бойци. „По-рано работех в една културна институция в Сирия, но сега с удоволствие се трудя на полето на военното дело,“ казва тя. „Не се страхувам от Даеш и присъствието ни в предстоящите битки ще бъде все по-осезаемо.“
Самир потвърждава, че както местни, така и „чуждестранни сили“ оказват помощ при тренирането на жените, без да указва конкретно каква е националността на помагащите.
Все повече жени-бойци преминават военно обучение.
Сюлейман пише също така, че според кюрдски източници, американски войници влезли в град Кобани, северната част на Сирия, за да обучават кюрдски бойци и да планират нападателни действия.
В статията на Агенция Франс Прес се цитират изказванията на жени, които решили да се включат във военните действия заради спомените на сирийците от т.нар. Сайфо („меч“), масовото клане през 1915 г. на сирийски, асирийски и халдейски християни.
„Общността ни е потискана от другите,“ казва 18 годишната Итра. Тя се включила в женското подразделение преди четири месеца тъкмо под влияние на спомените за Сайфо: както се твърди, в това клане отоманците избили десетки хиляди християни в Турция и Иран. Момичето казва, че общината им има надеждата, че ще може да предотврати „ново клане, подобно на онова, което отоманците сториха… когато те се опитаха да изтрият от лицето на земята всичко християнско и сирийско.“
