Публикувано на: 18 декември 2015
Изразителката на демокрацията в Мианмар Аунг Сан Су Кий се готви да поеме властта, в същото време двама баптистки пастори от етническите бежанци качин имат плахата надежда, че в страната ще се даде повече свобода на християните да изповядват вярата си, и че това дори е възможно да се случи до Рождество Христово.
От избухването на гражданската война в северната част на Мианмар през 2011 г. повече от 100 хиляди етнически качин бяха прогонени от домовете си, и оттогава насам те могат да си позволят твърде скромно празнуване на Рождество в бежанските лагери. Продължаващите стълкновения между правителствените сили и Армията на независимостта на качин не позволяваха бежанците да се завърнат по селата си.
„Наближава Рождество и искахме да репетираме някои от коледните песни,“ казва Хка Аунг, член на Качинското баптистко събрание и един от 3-те хиляди бежанци качин в бежанския лагер Нант Лим Па. „Но не можем да празнуваме по-нашироко, както правехме в нашите домове. Жалко е, че не можем да се върнем в къщи и там да отпразнуваме Рождество.“
„Ако си бяхме в къщи, щяхме да организираме празнуването на Рождество много по-добре. Там ще можем да отидем на църква, ще можем да изработим коледни украси, ще можем да запалим бенгалски огън. А сега трябва да празнуваме в тесните хижи, как можем да сме доволни, като знаем как беше в домовете ни?, казва Аунг. „Много ми липсват онези хубави дни, когато наистина можехме да се насладим на празника и да бъдем щастливи. Молим се на Бога час по-скоро да се завърнем по домовете си.“
Качинската армия на независимостта включва членове на една от 20-те етнически групи на малцинствата, които настояват за автономия още от времето на независимостта на Бирма през 1948 г. През 1989 г. военното правителство промени названието на страната от Бирма на Мианмар. Тази промяна се оспорва от немалко опозиционни сили в страната. По-голямата част от наброяващите 10 хиляди бойци на военните сили на Качинската армия на независимостта са християни, което отговаря на 90 процентното съотношение на малцинството качин, определящо се като християнско.
През 1994 г. бе постигнато споразумение за спиране на военните действия между бойците на качин и правителствените сили, но през 2011 г. те отново избухнаха. Около Рождество на 2012 г. правителствената армия начена офанзива, която принуди хиляди граждани, живеещи по границата между Мианмар и Китай, да напуснат домовете си.
„Тогава те осъществиха масов артилерийско обстрел срещу християните,“ казва преподобният Лама Йо, представител на Качинското баптистко събрание. „По време на коледните празници християните обикновено са заети с религиозните ритуали на Рождество.“ В съобщение на Асоциацията на жените-качин в Тайланд от 2013 г., армията е обвинена в разрушаването на 66 църкви и други религиозни сгради в щата Качин.
Йо казва, че миналият месец правителствената армия извършила въздушни нападения срещу бунтовниците качин, което принудило най-малко 200 цивилни граждани да потърсят убежище в църкви в района на град Мохнин, и това се случва въпреки победата в изборите на Националната лига за демокрация, предвождана от председателката на партията г-жа Аунг Сан Су Кий; тя е и лауреат на Нобелова премия за мир. Макар по конституция Су Кий да няма право да се кандидатира за президент (поради брака й с чужденец), тя ясно посочи, че има намерение да застане начело на новото правителство, когато парламентът избере новия президент през 2016 г. Тя казва също така, че се кани да включи в администрацията си представители на етническите партии и да позволи на местни етнически политици да упражняват местна власт заедно с тази на правителството.
Независимо от този развой на събитията в страната, още на 7 декември един от началниците на армията, генерал Мин Аунг Хлайнг, заяви, че „каквото и правителство да дойде на власт, каквато и политическа система да бъде приета в страната, главното задължение на армията да защитава националните интереси ще си остане непокътнато.“ Армията си остава главна сила в политиката на Мианмар, пък и самата конституция й гарантира 25 процента от местата в парламента.
„Загрижени сме за това как ще се развият отношенията между новото правителство и държавната армия,“ казва Аунг. И все пак, казва той, прогонените от домовете си качин са окуражени от победата на изборите на Националната лига за демокрация и се готвят да празнуват Рождество според както условията им позволяват. Някои вече си разменят сладкиши, други обикалят бежанския лагер и пеят коледни песни.
„Дедите ни казват колко много им липсват някогашните рождественски дни, когато те свободно празнували навечерие на Рождество, украсявали църквите с цветя от собствените си градини, обкичвали коледните дръвчета с подаръци и обикаляли селата, пеейки коледни песни,“ казва Аунг.
Той казва също така, че новото правителства на Су Кий трябва да донесе по-голяма стабилност и това би му дало възможност следващата година да се върне в къщи и да празнува Рождество и свързаните с него празници в родния си дом. „Надяваме се, че когато новото правителство дойде на власт следващата година, тогава ще можем да се завърнем в къщи. Но не можем да знаем със сигурност как ще се развият нещата в политическата сфера. Затова нямам особено големи надежди, пък и военните стълкновения продължават,“ казва Хка Аунг.
Аунг казва, че неотдавна той се обърнал към водачите на бунтовническите сили качин и към представители на правителствената армия, разположена в района на селото му, да позволят на селяните да се събират в изоставената църква, да окосят тревата и да проведат рождественското си богослужение в нея. От Качинската армия на независимостта отговорили, че са съгласни с това предложение, а армията решително отказала.
„По-рано армейските сили бяха разположени на около километър и половина от село Нант Лим Па,“ казва Ангу. „А сега чуваме, че те са се разположили из цялото село, включително около и вътре в църквата.“
Хка Аунг казва, че той и всички бежанци от лагера Нант Лим Па желаят да празнуват Рождество съвместно като едно църковно семейство. „Толкова ми липсват онези дни, когато можехме свободно да ходим от село на село, пеейки коледни песни. Имахме много животни тогава – крави, прасета, пилета. Приготвяхме хубави къри с месо, донасяхме го в църквата и го раздавахме на хората – ето това правехме, раздавахме къри,“ казва той.
Оттогава насам добитъкът почти е изчезнал. „Не можем да си позволим да се грижим за добитък,“ казва Аунг. „Нямаме месо, купуваме си сандвичи и сладкиши и тях си разменяме. А старите дни много ми липсват, тогава бяхме истински доволни и изпълнени със щастие. Молим се на Бога за завръщането ни в къщи.“
