FR US
Новини и репортажи > Репортажи от страните > Северна Корея >

Северна Корея осъжда 21 годишен американец на 15 години трудов лагер

Наблюдение на човешките права в света

Съдът твърди, че студентът действал по нареждане на църква в Охайо, пастор опровергава твърдението.

Северна Корея осъди 21 годишния американски студент на 15 години тежък труд, след като той си бил „признал,“ че откраднал някакъв пропаганден материал по време на пътуването си; кражбата уж му била поръчана от неговата църква в Уайоминг, Охайо.

lim_sentence1Ото Вармбиер е трета година студент по икономика в университета на Вирджиния, той бил арестуван на 2 януари 2016 г., когато се канел да се качи на самолета от Северна Корея за Китай. Обвинен бил в това, че се опитал да открадне някакъв пропаганден материал от хотела Янгакдо в столицата Пхенян, където бил отседнал.

След ареста му Вармбиер направил емоционално „признание“ на престъплението си по време на пресконференция, излъчена по държавната телевизия. В изказването си той казал, че една дякониса от неговата църква, принадлежаща към „Обединената методистка църква на приятелството“ в Охайо, му била обещала да му даде кола на старо, струваща около 10 хиляди долара, ако той й донесе някакъв пропаганден материал при пътуването си в Северна Корея. Но старши пасторът на църквата в Охайо казал, че не познава лице с име Ото Вармбиер, нито пък дякониса в неговата църква, и че Вармбиер не е член на църковната община.

Севернокорейската държавна новинарска агенция потвърди, че Вармбиер бил осъден по член от криминалния закон, наказващ опитите за сваляне на властта. Присъдата била издадена от севернокорейския Върховен съд на 16 март. Според тази новинарска агенция Вармбиер казал: „Целта на задачата, която трябваше да изпълня [да открадна този трофей], бе да представя в отрицателна светлина мотивацията и работната етика на корейците, но този опит бе твърде глупав от моя страна.“

На 15 март Бил Ричардсън, който дълго време бе американски дипломат и бивш губернатор на Ню Мексико и който многократно е посещавал Пхенян, се срещнал в Ню Йорк с двама севернокорейски служители, пред които изказал становището си г-н Вармбиер да бъде освободен по хуманитарни причини.

„Наблюдение на човешките права“ осъди присъдата, като каза: „Осъждането от страна на Северна Корея на Ото Вармбиер на 15 години тежък физически труд само заради някаква ученическа дребна простъпка е възмутително и шокиращо,“ в свое изявление казва Фил Робъртсън, заместник директор на отдела на организацията за Азия.

Северна Корея редовно задържа чужденци и по-късно организира публично шоу на техните „признания.“ Такъв бе случаят с корейско-канадския пастор Хьон Су Лим, който през декември 2015 година бе осъден на затвор, след като в една църква в Пхенян си „признал,“ че извършил престъпление срещу държавата. Той бил обвинен в множество престъпления, включително опити за сваляне на правителството и опити за установяване на религиозна държава. Присъдата на Лим, издадена от Върховния съд, дойде след като бяха направени опити за освобождаването му по дипломатически път, когато служител на канадската консулска служба в Ню Йорк разговарял неформално със севернокорейски делегати в ООН.

lim_sentence2

„Осъждането от страна на Северна Корея на Ото Вармбиер на 15 години тежък физически труд само заради някаква ученическа дребна простъпка е възмутително и шокиращо“ – Фил Робъртсън, заместник-директор на World Watch Monitor за Азия.

Лим, който е един от пасторите-водачи на презвитерианската църква Светлина в Торонто, посещавал Северна Корея повече от сто пъти във връзка с хуманитарната си дейност, но миналата година бяха изказани опасения, че бил под карантина във връзка с кризата с болестта ебола, тъй като от известно време бил изчезнал. След това през февруари 2015 година се разбрало, че той бил задържан от севернокорейските власти.

През юли той бил накаран да прочете публично признание по време на организирано от правителството събрание в една църква в Пхенян. Обикновено Северна Корея обявява присъдата няколко седмици след подобно „признание,“ както в случая с Вармбиер, но при Лим тя била оповестена няколко месеца по-късно. Източник казва пред „Наблюдение на човешките права в света,“ че „най-вероятно дипломатическите усили за освобождаването на Лим са се провалили.“

Предишен случай на доживотна присъда.

През май 2014 година Северна Корея осъди южнокорейския пастор Ким Йонг-Вук на доживотен тежък физически труд. Като мисионер Ким осъществявал задачи в китайския град Дандонг, намиращ се по границата със Северна Корея, при което осигурявал подслон, храна и друга помощ на севернокорейски бежанци, които преминавали в Китай в търсене на спасение от глада, който цари в тяхната страна. Ким също така учел бежанците на библията.

Под прикритие, севернокорейски агенти се включили в неговата мрежа и го убеждавали да посети страната им, което той и сторил на 8 октомври 2013 година. Той заминал, за да разбере какво се е случило с някои бежанци, с които изгубил връзка, но вместо това бил арестуван, разпитван, а навярно и измъчван.

През февруари 2014 година Ким казал пред журналистическите севернокорейски телевизионни камери, че шпионирал в полза на Южна Корея, дал пари на севернокорейци с цел организирането на 500 нелегални църкви и опитвал да свали режима. След процес, проведен през май 2014 г., държавните медии на Северна Корея оповестили, че обвинението настоявало за смъртна присъда за Ким, но че съдът сетне определил доживотна присъда, след като пасторът „искрено се покаял за стореното.“

Враг на държавата.

Северна Корея свързва християнството с Южна Корея и със Съединените Щати, а и двете са считани за врагове на севернокорейската държава. Още от времето, когато севернокорейски християни бягаха от комунистическото потисничество и отиваха на юг по време на Корейската война в началото на 50-те години на миналия век, християните са считани за предатели. След войната десетки хиляди християни бяха арестувани, насила вкарани в трудови лагери или пък убивани. Вярващите, които оцеляха, крият вярата си от властите.

За четиринадесета поредна година Северна Корея стои на върха на списъка от държави, в които християните живеят най-трудно, според данните на „Наблюдение на човешките права в света.“