Публикувано на: 31 март 2016
Асиф Акийл
От 18 до 21 февруари 2016 г. в Тайван се проведе първият Азиатско-Тихоокеански форум за религиозните свободи, чийто домакин бе бившият вицепрезидент на Тайван, г-жа Анет Лу. През последните няколко години в Азиатско-Тихоокеанския регион преследванията заради вярата на хората са се увеличили, казват участници във форума. Той се организира тъкмо по време на китайската Нова година и непосредствено след парламентарните избори в Тайван.
На форума бе представена декларация на намиращата се в САЩ организация „Къща на свободата,“ представлявана от нейния президент Марк Лейгън, който посочи, че тя е поела „задължението да основе и подсили връзките между защитници на човешките права, които да утвърждават в своите страни и в Азиатско-Тихоокеанския регион принципите на свобода на религията и вярванията и да създават правителствени и неправителствени механизми за утвърждаване на тези принципи.
Президентът на „Помощ за Китай“ Боб Фу, който е бивш китайски дисидент, казва, че декларацията представлява пътна карта „за онези, които жадуват за свободен свят.“
Участниците във форума са представители от 26 страни, включително от Пакистан, Китай, Камбоджа, Индонезия, Малайзия, Тайланд и Мианмар. Сред тях има и представители на благотворителни организации и на международни неправителствени организации, занимаващи се в въпросите на свободата на религията, например международната „Отворени врати,“ която работи в областта на малцинствените християнски общности по света.
За всички е ясно, че никой народ или организация не може самостоятелно да се справи с надигащата се вълна от омраза, затова е необходимо по-тясно сътрудничество между онези, които жадуват за един по-спокоен свят. Хората трябва да могат да се радват на вяра, надежда, добри дела, любов, състрадание, свободи, мир и сигурност.
Комисарят на американската Комисия за религиозните свободи по света д-р Катрина Лантос Сует определя форума като „историческа конференция с огромно значение.“ Тя добавя също така: „Никое общество не може да си осигури бъдещето, ако не осигурява на гражданите си свобода на съвестта. Поради тази причина първата гарантирана свобода в САЩ е свободното упражняване на вярата.“
Датският политик и член на Европейския парламент Бастиан Белдер казва: „Свободата на религията е неотменим дар от Бога за човеците; обществата, обаче, се опитват да го отрекат.“
На конференцията стана ясно, че доскоро главната заплаха за малцинствата са били отделни нетолерантни групировки, а днес тя идва от армията и от държавата. Конгресменът от републиканската партия на САЩ Крис Смит се обърна към присъстващите чрез интернет-връзка и каза, че светът днес поставя под въпрос самото съществуване на вярващите. Християните в Близкия Изток и мюсюлманите в Мианмар напускат домовете си бягат в други страни, а антисемитизмът се надига в целия свят.
Той посочи, че „никой народ или организация не може самостоятелно да се справи с надигащата се вълна от омраза, затова е необходимо по-тясно сътрудничество между онези, които жадуват за един по-спокоен свят. Хората трябва да могат да се радват на вяра, надежда, добри дела, любов, състрадание, свободи, мир и сигурност.“
Норвежкият парламентарист Абид Раджа казва, че религията е сила, която може да поддържа едно общество в хармония и същевременно е сила, която може да го разруши. „Религията може действително да донесе мир и успешно да го поддържа, но тя може да донесе и хаос,“ посочва той. „Ето защо трябва да помислим какво бъдеще искаме за нашите деца.“
Той потвърди също така, че парламентаристите по света могат да играят изключителна роля, като посочи „международната експертна група на парламентаристите за свобода на религията и вярванията и нейната борба за утвърждаване на мира чрез осигуряване на религиозна свобода.“
Участниците в конференцията научиха, че положението с религиозните свободи в такива страни, като Пакистан, Индонезия и Малайзия е приблизително еднакво: конституциите им гарантират основните човешки права на гражданите си, но държавният апарат не може да ги осигури на практика.
Председателят на Комисията за човешки права на съвета на адвокатите в Малайзия Андрю Ку отбелязва, че редица „невинни“ и наглед благочестиви формулировки в законите с времето всъщност могат да се превърнат в „чудовища“ и в средства за дискриминация, потисничество и преследвания. Думи като „мир“ и „хармония“ звучат прекрасно, но тяхната практическа употреба се определя от управляващото мнозинство, а не от малцинството, за което те се отнасят.
Представителят на индонезийската Комисия за човешките права Мухамад Имдадун Рахмат също отбелязва, че конституцията на неговата страна гарантира свобода на религията, но че на практика нетолерантността в индонезийското общество е голяма.
Участниците в конференцията са убедени, че е необходима промяна в действията, а не наличието на изобилие от красиви думи, използвани от държавните функционери. Често държавите употребяват толерантни изрази, но в действителност речите на омраза, които би трябвало да бъдат преследвани от закона, са нещо обикновено. Отбелязано бе, че някои малцинства са изправени пред масово изселване и че религиозните конфликти нарастват по сила и обхват.
Форумът настоява за съхраняване на религиозното разнообразие, съчетано с универсалните ценности на човешката свобода. Представителката на пакистанския парламент Асия Насър казва, че никое общество не може да просперира в социален и демократичен смисъл, ако в него не са осигурени религиозните свободи. „Тероризмът се превърна в проблем за целия свят, но ние трябва да се справим с него, ако искаме да имаме по-добро бъдеще. В моята страна успешно бе приложена мярка за ограничаване използването на високоговорители, с което се злоупотребяваше, и мисля, че подобни стъпки трябва да се предприемат и от други страни,“ казва тя.
Всеки репресивен режим прави всичко по силите си, за да остане на власт и да продължи да управлява. Затова хората се борят за свободата си, но отделни хора плащат с живота си за това. Гражданите, подкрепящи правителствата, също трябва да покажат любовта и солидарността си към жертвите на преследвания.
Няколко участници във форума отбелязаха, че в целия свят съществува пропаст между научните изследвания и политиците и че неправителствените организации трябва да предлагат по-добре обосновани изследвания.
Роденият в Пакистан шведски политик Насим Малик подчертава, че народите по цял свят вече са убедени, че са необходими мир и стабилност, за да може държавите успешно да се развиват. Той допълни, че и държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион също трябва да осъзнаят тази реалност и значението й за неговия икономически ръст и прогрес. Подобно виждане бе споделено и от Брайън Грим, президент на фондацията Религиозна свобода и бизнес. Той посочи, че глобалната икономика вече се отличава с религиозно разнообразие и затова защитата на религиозните свободи допринася и за укрепването на световната икономика.
Дейвид Кампанейл, християнски демократ от Великобритания, сподели виждането си, че държавите избирателно решават кога даден закон е нарушен и кога не е, въпреки ясните конституционни гаранции и международните стандарти, важащи за дадена страна. „Репресивните режими правят всичко по силите си, за да останат на власт и да продължат да управляват. Затова хората се борят за свободата си, но отделни хора плащат с живота си за това. Гражданите, подкрепящи правителствата, също трябва да покажат любовта и солидарността си към жертвите на преследвания,“ посочва той.
Кампанейл оспори идеята за „неутрална към ценностите държава,“ като даде примера, че във Великобритания смисълът на „върховенството на закона,“ заложен в нейната конституция, дължи своя произход на християнството. „За пръв път в Магна Харта бе оспорено върховенството на краля и той се съгласи да се подчини на „върховенството на закона.“ Мирният договор между бароните и краля бе сключен от тогавашния кентърберийски архиепископ Стивън Лангтон,“ казва Кампанейл. „Тъкмо в Стария Завет виждаме царя, намиращ се под върховенството на Бога. Ето защо идеята за върховенството на закона и ограничеността на правителството има библейски основи.“
Конференцията бе организирана от „Помощ за Китай“ и от Демократичния тихоокеански съюз и бе спонсорирана от фондацията „Наследство,“ тайванската фондация „Религия,“ асоциацията „Религиозна свобода,“ фондацията „Хуманистична култура и образование,“ кръглата маса „Религиозна свобода по света“ и фондацията на Лантос „Човешки права и справедливост.“
