Публикувано на: 16 април 2016
Марк Елис
(ASSIST News Service, 16 април 2016 г.). Ал-Рашид бил командир на фанатична ислямска групировка, която целяла обръщане към исляма на всеки човек и подчиняване на всички нации на ислямския закон. Той бил гневен заради новините, че мюсюлмани се обръщат към християнството и разпространяват евангелието. Ето защо той сформирал група със специално назначение – да открие християнските водачи, отговарящи за тези обръщания към християнството, и да ги обърне към исляма или пък да ги убие.
Рашид научил за пастор Павел, бивш мюсюлманин и водач на мисия, която смело евангелизирала мюсюлманите в Азия, Близкия Изток и в други развиващи се страни. Пастор Павел и съратниците му разпространявали библията на различни езици и сформирали домашни църкви в страни, които забранявали християнството.
Терористът разработил план, според който най-напред трябвало да бъде убито семейството на пастор Павел, след това да залови самия него, да го принуди да се обърне отново към исляма и така да използва случая за пропаганда срещу християнството.
Групата неколкократно опитала да нападне християните: „Няколко пъти ги нападнахме,“ спомня си Рашид, „но всеки път те като по чудо успяваха да избягат.“ Веднъж те замислили да избият семейството му през нощта, но като приближили, видели пред къщата нещо като войници, които като че я охранявали, и се отказали от нападението.
Сетне Рашид разбрал, че семейството няма достатъчно храна и че децата непрекъснато са гладни и са слаби. Затова той изпратил жена с отровена храна да я занесе на християните. Но по пътя към къщата едно куче ухапало жената и сериозно я наранило и така тя не успяла да стигне до дома. След нея изпратили втора жена с отровен шоколад за децата на пастор Павел. Синовете на пастора яли от него и нищо не им се случило, но дъщеря му се разболяла.
„С други двама наблюдавахме от една линейка, с която спряхме край болницата, да видим дали дъщеря му ще умре. Канехме се да отвлечем тялото й след като умре, а заедно с него да отвлечем и цялото семейство с нашата линейка,“ спомня си Рашид.
Тогава се случило нещо, което поразило Рашид. „Видях кълбо от светлина да се спуска от небето, след което то застана над стаята, в която дъщерята на пастора лежеше в безсъзнание,“ казва той. Не вярвайки на очите си, Рашид видял, как от огненото кълбо се протегнала ръка, която докоснала момичето и то веднага дошло в съзнание и се изправило на крака.
С невярващ поглед той успял да види дупка в средата на дланта, от която се стичала струйка кръв. „Обзе ме страх,“ казва Рашид, „главата ми се завъртя и паднах на земята. Приятелите ми веднага ме взеха и ме откараха на друго място.“
След този необикновен случай Рашид загубил съня си, винаги, когато се канел да заспива виждал ръката, подаваща се от кълбото светлина.
На следващата нощ освен ръката, той видял и сянка на лице, която го попитала защо се опитва да прикове ръката с гвоздеи. „Загубих всякакво спокойствие,“ спомня си Рашид. Същевременно се боял да разкаже каквото и да било на приятелите си. Но в стаята му имало библия. „В действителност, аз използвах стихове от нея, с които критикувах християнството и оправдавах исляма“
Той отворил библията и погледът му се спрял на стиха: „Съществуваше истинската светлина, която просвещава всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.“ (Йоан 1:9-10).
„Разбрах, че става дума за Иисус,“ казва Рашид. Той осъзнал, че светлинното кълбо всъщност бил Иисус, който страдал на кръста, към който бил прикован с гвоздеи. Сърцето му се обърнало и той отишъл при пастор Павел и му разказал всичко, което му се случило. Рашид не знаел каква ще бъде реакцията на пастора, но бил удивен, когато Павел го прегърнал и сълзи потекли по лицето му.
„И аз някога бях враг на Иисус Христос, но въпреки това Той ме обичаше,“ казал пастор Павел. „Той бе разпънат, Той даде живота си за мен, след това Той възкръсна от мъртвите. Поради Христовата любов сега аз мога да те обичам, защото и Христос те обича. Вярвам, че самият Иисус Христос те доведе при мен да споделиш любовта и да откриеш спасението.“
„Иисус е принцът на мира,“ продължил той, „и Той ще ти даде своя мир. Приеми Го като свой Спасител,“ възкликнал пастор Павел.
Рашид предал сърцето си на Иисус Христос и се родил в Христовата вяра. „Приех Господ Иисус като мой личен Спасител, покръстих се и получих даровете на Светия Дух. А сега евангелизирам хората чрез организацията ‘Библия за Близкия Изток’“, казва Рашид. Той станал един от водачите на организацията.
„Хиляди мюсюлмани тайно вярват в Иисус Христос като в Спасител. Те нямат библии и властите не им позволяват да имат такива, защото библията е абсолютно забранена в тези страни. А хората са толкова жадни за Словото Божие.“
„Мнозина в нашата организация са хора, обърнали се от ислям в християнство и получили даровете на Светия Дух, те придобиха добър опит в личната евангелизация, в провеждането на евангелски походи и обгрижването на домашни църкви,“ казва той. Немалко са и пасторите-миряни, които подпомагат служението на църковните пастори-мисионери.
