Църковни водачи от Еритрея все още в затвора от 12 години насам

Публикувано на: 25 април 2016

Дан Удинг, основател на новинарската агенция Подкрепа

Еритрея, Източна Африка (ASSIST News Service). Макар че малката източноафриканска държава Еритрея има население от 6 милиона души, тя е една от водещите страни в света, от която хората бягат и търсят убежище в европейските страни. Причините за това са много, но сред главните е липсата на религиозна свобода.

Както съобщава „Наблюдение на човешките права по света,“ през 2002 година еритрейското правителство постави извън закона молитви и богослужение, които не са мюсюлмански или тези на православната църква, евангелските лутерани и католическата църква, като по този начин всички други християни станаха нелегални, защото бяха подложени на различни ограничения и притеснения. Оттогава насам хиляди християни бяха арестувани и пратени в затворите, без да имат възможност да потърсят справедлив съдебен процес.

Сред тях са известни църковни водачи, арестувани през 2004 година, които и до днес остават зад решетките след почти 12 години затворничество. „Наблюдение на човешките права по света“ разговаря със семейството на един затворник.

Хайле Найгзи, водач на еритрейската църква „Пълното евангелие,“ бе арестуван в ранните часове на 23 май 2004 година. Той бе взет от дома си и отведен в Първи полицейски участък на Асмара, след това бе преместен в Уонгел Мармара – затвор-тъмница в Асмара, където се намира и до днес заедно с най-малко петима други известни църковни водачи (вж. списъка по-долу). Те нямат надежда, че скоро ще видят бял свят.

През всичките тези години от ареста на Найгзи съпругата му и трите им деца (имената им не се съобщават с цел защита на самоличността им) очаквали освобождаването му. През 2013 година жена му получила достоверна информация, че властите се канят да я арестува заедно с децата, затова тя решила да избягат.

Както „Наблюдение на човешките права по света“ съобщи миналата година, напускането на страната е съпроводено с големи опасности. Придвижването из Еритрея стриктно се контролира чрез вътрешна пропускателна система и контролно-пропускателни пунктове, а всеки, който се опита да прекоси границата, бива застрелван на място.

„Ако и да успеете да преминете тези две препятствия, очаква ви пустинята, в която климатът е безмилостен и в която върлуват незаконни трафиканти на хора. В която и посока да хванете, в края на краищата ще прекосите Средиземно море в опасна за пътуване лодка или ще бъдете отново депортирани в Еритрея от други африкански страни, с които тя поддържа дипломатически и идеологически отношения,“ се казва в доклада на „Наблюдение на човешките права по света.“

Представители на организацията не могат да разкрият повече подробности за пътуването на съпругата на Найгзи, нито пък къде се намират в момента, но изглежда, че тя и децата й вече са в друга страна, която им е дала убежище. „Тук се чувстваме в безопасност,“ казва тя. „Можем свободно да служим на Бога. Радвам се и за това, че децата ми учат в добро училище.“ Но 19 годишната им дъщеря тъгува за родния дом. „Още с напускането на страната ни нещата драматично се промениха и ние не очаквахме такава огромна промяна. От тръгването ни от дома за неизвестна страна разбрахме, че ще трябва да преодолеем много трудности и да се борим с живота, докато накрая стане възможно един ден да се върнем обратно в къщи. Всичко изглежда толкова истинско.“

Съпругата на Найгзи добавя: „Съпругът ми толкова много ми липса! Без него съм изключително самотна.“ Най-голямата дъщеря за последно е видяла баща си, когато е била на седем години, а най-малкият син, който е на 13 години, не си го спомня, нито пък времето, когато всички са били заедно. По-големият син, който е на 17, за последно е видял баща си, когато е бил на пет години; той също си признава, че тъжи за родината си. „Липсва ми нашия дом, приятелите ми също ми липсват и всичко, което бе наше, ми липсва,“ казва той.

„Трудно ни е, но се уповаваме на Иисус,“ казва съпругата на Найгзи. А дъщерята добавя: „Разбрахме, че Бог не е планирал да водим живот, обсипан с рози и щастие, а че всичко, с което светът ни предизвиква, е насочено към укрепване на нашия дух и уподобяването му на Христовия дух, който сам Христос иска да види в нас. Всъщност съм щастлива, особено като съзнавам, че съм дъщеря на Всевишния Бог. Щастлива съм и за това, че съм дъщеря на затворник, който страда заради Христос. Той е най-добрият баща, когото познавам. Един ден Бог ще направи всичко според Своя план и аз Му вярвам с цялото си сърце. Зная, че Той винаги спазва думите Си.“

Еритрея се намира на трето място в списъка на „Наблюдение на човешките права по света,“ който включва 50 страни, в които животът на християните е най-труден. Никой не знае още колко християни остават в затворническите центрове, пръснати из цялата страна. Макар че броят на арестите е намалял, несигурността за християните и за обществото като цяло си остава голяма. Все още хиляди са онези, които възнамеряват да напуснат Еритрея, като повечето от тях се канят да се установят в Европа, а стотици са онези, които в опита си да стигнат до континента умират по пътя.

Църковни водачи, намиращи се зад решетките

Патриарх Абуна Антоний, глава на православната църква, бе свален от поста се през 2007 година, след като разкритикува еритрейското правителство за намеса в делата на църквата. Двама свещенослужители, придружени от агенти на службите за сигурност, влезли в резиденцията на патриарха и иззели патриаршеските му атрибути. За глава на църквата бе поставен Абуна Диоскор, чието назначаване бе оркестрирано от властите. Патриарх Антоний никога не получи някакво обвинение за каквито и да са нарушения на закона и въпреки това остава в домашен арест и под строго наблюдение от страна на властта.

Огба-Михаил Теклехайманот, главен пастор на църквата Кале Хивот, бе арестуван заради участието му в протестантска сватбена церемония в Баренту на 9 януари 2005 година. Той бе отведен в Пети полицейски участък на Асмара, след това в продължение на 10 месеца се намираше в единична килия и бе подложен на тежък физически труд във военния лагер Сауа. Шест години по-късно е освободен, но след шест месеца отново е арестуван за това, че по телефона му се обадил член на църквата, който преди това се опитвал да избяга от страната, докато същевременно бил наблюдаван от службите. Пасторът отново бил върнат в затвора в Баренту, където лежи вече единадесета година.

Кидане Уелду, главен пастор на църквата „Пълно евангелие“ и член на изпълнителния комитет на международната организация Гидеон за Еритрея. Когато през 2005 година съпругата и четирите им деца намерили изоставената му кола, те предположили, че той е арестуван. Счита се, че е зад решетките на затвора Уонгел Мармара.

Хайле Наигзи, водач на еритрейската църква „Пълно евангелие,“ който бе арестуван в дома си в ранните часове на 23 май 2004 година и отведен в Първи полицейски участък на Асмара.

Кифлу Гебремескел, основател и главен пастор на югозападната църква „Пълно евангелие,“ член на изпълнителния комитет на тази църква в Еритрея. Преди да стане пастор, д-р Гебремескел бил лектор по математика, а до 1999 година бил декан на факултета в университета на Асмара. Докторската си титла получил от университета в Чикаго. През май 2004 година той бил отведен от дома си в Асмара Геджерет и оттогава насам на съпругата му и децата им не е позволено да го посетят в затвора.

Мил-Йон Гебреселасие е доктор по анестезия и пастор на църквата Масауа Рема; той бил арестуван на 3 юни 2004 година, пет дена след като друг пастор, Тесфасион Хагос посетил църквата му, а сетне и дома му (Хагос бил освободен и след това получил убежище в друга страна). Гебреселасие не е женен. Той бил арестуван на един контролно-пропускателен пункт, когато се канел да влезе в Асмара на връщане от дома на пастор Хагос, където бил отишъл, за да му върне негови лични вещи. Отведен бил във Втори полицейски участък на Асмара, където е държан в продължение на около два месеца и откъдето бил изпратен в затвора Уонгел Мармара, в който се намира и до днес.

Фуцум Гебренегус, единственият психиатър в Еритрея, който същевременно служел и като православен свещеник. Арестуван е през ноември 2004 година по обвинение, че вземал участие в обновленческо движение в православната църква.

Гебремедхин Гебрегиорсис, богослов и православен свещеник, арестуван е през ноември 2004 година по обвинение, че вземал участие в обновленческо движение в православната църква.

Теклеаб Менгистеаб, лекар и същевременно православен свещеник, също арестуван през ноември 2004 година по същото обвинение – участие в обновленческо движение в православната църква.