Публикувано на: 5 август 2016
Хиляди хора, включително журналисти от цял свят, присъстваха на погребението на отец Жак Хамел, френския свещенослужител, който бе убит на 26 юли по време на литургията, на която служел. За хората от Запад нападението срещу френския свещеник им напомня други неотдавнашни терористични събития, но както отбелязва „Наблюдение на правата на човека по света“ подобни атаки непрекъснато се случват и в други части на света. Убийството на двамата пастори в Нигерия бе отразено от много по-малък брой световни медии.
Убитият на 30 юни Йосиф Курах; Юнис Елиша, убита 10 дена по-късно
Йосиф Курах, регионален председател на Асоциацията на християните в Нигерия от централния нигерийски щат Насарауа и пастор на евангелската църква „Да спечелим всички“, бе убит на 30 юни във фермата си в Оби – най-вероятно от овчари фулани. А на 9 юли бе убита Юнис Елиша, на 42 години и помощник-пастор на „Църквата на изкупените“ в квартала Кубуа на нигерийската столица Абуджа. Тя бе погребана на 23 юли, който трябваше да бъде нейният рожден ден. Местните медии публикуваха снимките на съпруга й Оловале и техните седем деца, всички облечени в светло-сиво, стоейки до ковчега. Оловале разказа как тя умряла.
„Преди около три седмици жена ми проповядваше недалеч от една джамия, в която в същото време проповядвал един имам. Имамът спрял да говори и се заслушал в думите на Юнис, сетне казал на събралите се мюсюлмани да чуят какво казва тя; а тя казвала истински думи за Бога. Когато тя ми разказа за този случай, аз й казах да бъде изключително внимателна.“
След като някакъв непознат ги посетил, като казал, че бил местен имам и като поискал пари от Юнис, Оловале „бил обхвата от някаква тревога.“ Той казал: „[На 8 юли] се молехме цяла нощ, а Юнис ръководеше богослужебните песнопения… По това време не знаехме, че това ще бъде последният път, в който ще бъдем заедно. Легнахме си някъде към 4 часа сутринта, а в 5 часа Юнис вече стана и отиде за сутрешна молитва и проповед, както обикновено прави всяка сутрин. Обикновено тя се връща към 6.30, но в тази сутрин не се прибра в къщи. Докато лежах в леглото си се зачудих какво ли може да се е случило.“
Мартина Курах и шест от децата й
„В това време синовете ми отидоха на учебни занимания по футбол и докато играели някои от момчетата им казали, че на улицата им току що е била убита жена, докато проповядвала. Те веднага се затичали към къщи. Аз веднага скочих от леглото и се затичах към мястото, където било извършено убийството. Но не намерих никого там, освен локва кръв. Попитах хората, които бяха наоколо, къде е жена ми и те ми казаха, че полицията е отнесла тялото с колата си в полицейския участък. Отидох в него и там видях тялото на жена си.“
„Не можах да се сдържа и избухнах в плач. Хората в участъка се опитваха да ни утешат, накрая някой ни откара в къщи, защото аз бях изпаднал в шоково състояние. Изгубих своя най-истински сътрудник.“
А Мартина Курах разказва за убития си съпруг Йосиф. „Завинаги ще запомня 30 юни, денят, в който загубих най-добрия си приятел.“
„Три дена преди това Йосиф разбра, че в района има дървосекачи и отиде да ги попита дали може да ползва техниката им, за да отсече няколко дървета във фермата си. Докато сечеше дърветата, младеж се приближил и започнал спор с него, като казал на Йосиф, че едно от дърветата е негово. Йосиф разказал за спора на местния етнически кмет, който привикал и двамата на разговор. Кметът наредил на Йосиф да заплати отсеченото дърво и той дал поисканите пари, но в края на срещата младежът го заплашил, като казал, че „битката не може да свърши само за един ден.“ Всички присъстващи чули тези думи, включително кметът, който предупредил младия човек да не предприема нищо повече.“
„Йосиф реши през следващия ден да не се прибира във фермата, но когато младите помощници, които той наел да му помогнат, през късния следобед му казали, че резачката се повредила, той отишъл да им помогне с поправката. Умолявах го да не ходи, но той искаше да помогне за отстраняването на повредата. След като заменил повредената част, той продължил да работи с тях, за да успеят да свършат работата този ден.“
„Докато си прибирали нещата, те чули викове, чуващи се от близкия храсталак. След миг група мюсюлмани излязла от него и се затичала към тях. ‘Знам, че идват за мен’ казал той на младите си помощници и те избягали, но Йосиф останал лице в лице с нападателите. Те го убили и оставили на земята обезобразеното му тяло.“
Оловале Елиша
„Аз си бях в къщи, но започнах да се тревожа все повече и повече. Една съседка дойде и попита дали той се е прибрал, но когато й казах, че все още не си е дошъл, тя ми каза, че чула слухове, че той бил нападнат и бил тежко ранен, а [ръцете му били отрязани]. Цялата се разтреперах, като се надявах, че само е ранен. Но само няколко минути по-късно член на църквата дойде при мен цял облян в сълзи и ми каза „Нашият отец е убит.“
„Започнах да крещя и накрая се срутих на земята. Няколко мъже от църквата отидоха и донесоха тялото, след което го занесоха в моргата. Плаках толкова дълго, че накрая не ми останаха сълзи в очите.“
Авен-Езер, най-големият син на Мартина, казал, че много искал да отмъсти за смъртта на баща си. „Първоначално реших, че трябва да отмъстя за смъртта на баща си, дори и с цената на собствения ми живот. Но след като различни хора започнаха да ме увещават, разбрах, че две злини не могат да поправят стореното и че баща ми вече си е отишъл и че няма повече да го видя. Затова започнах да се моля убийците му да не намерят покой, докато не се покаят и обърнат към Христос.“
Християнската асоциация на Нигерия обвини овчарите фулани за убийството и изрази тревога от бруталността, с която то е извършено. От асоциацията казали, че зачестилите нападения срещу християни не им позволяват да се върнат във фермите си.
