Публикувано на: 5 август 2016
„Наблюдение на човешките права по света“
Председателят на Върховния съд на Индия постанови, че все още не е изплатена адекватна компенсация на жертвите от религиозно мотивираното насилие от 2008 година, осъществено от индуисти срещу християни в района на Кандхамал на щата Одиша (предишния Ориса) в източната част на страната. Успехът на петицията, отправена през 2008 г. от Рафел Чийнатх, местен католически архиепископ, се състои в това, че главният съдия на Върховния съд Тхакур наредил на местното правителство на Одиша да осигури допълнителна компенсация на засегнатите от насилието.
Обесвар Наяк върху развалините на къщата му в село Боримунда на област Кандхамал. Правителството постановило, че тя е само „частично“ повредена и затова му дала символична компенсация.
Около 100 християни бяха убити, 300 църкви и 6000 християнски къщи бяха разрушени и 56000 човека бяха прогонени от домовете си (мнозина и досега не са се върнали обратно), след като на 23 август 2008 година индуисткият водач Свами Лаксманананда Сарасвати бе убит. Смъртта му провокира най-ужасяващото насилие срещу християни в индийската история, след като индуистки фундаменталисти обвиниха християните за убийството на Свами.
Активисти споделят, че индийската комисия за правата на човека от години настоява за по-голяма компенсация на християните, които получиха от 150 за частично до 750 долара за напълно разрушена къща. Като пример можем да посочим случая на Обесвар Наяк от село Боримунда, който над 25 пъти ходи до офисите на правителството и въпреки това му била отказана максималната компенсация от 50 хиляди рупии (750 щатски долара) за „напълно разрушена къща,“ защото „част от стената й си е непокътната“ и затова той получил само частична компенсация. Друга „частично разрушена къща“, на която таваните на първия и втория етаж напълно изгорели, е тази на Джон Прадхан в село Гуркапиа: правителствените чиновници я определили като „частично разрушена,“ защото част от стената си била здрава.
След убийството на Свами тялото му било носено през целия Кандхамал, „придружено от хиляди индуисти…. чрез което сред тях се разгаряло старото чувство на отмъщение в един от най-изостаналите райони на Одиша,“ се казва на уебсайта, създаден за осигуряване на справедливост за засегнатите християни. „Те [индуистките екстремисти] искаха да направят цяло представление чрез носенето му [на тялото] и бяха готови – както събитията по-късно потвърдиха – да се възползват от настроенията, които щяха да избухнат. По време на шествието те вървяха не по най-краткия път, а го [Кандхамал] обиколиха целия,“ се отбелязва в доклад на група организации, защитаващи човешките права.
75% от щетите, нанесени на християнски къщи, са на местата, където минавал пътя на погребалната процесия, съобщава уебсайтът. Сред призивите, които били отправяни, бил и този: „Убивайте християните и унищожавайте институциите им.“
„Повече от очевидно бе, че реакцията на обществото на убийството на такъв известен религиозен водач като Свами ще бъде бурна. Но когато след убийството били разглеждани различните възможности за урегулиране на положението, ясно се вижда, че политическото и официалното ръководство от по-висок ранг не е предложило подкрепа и съвет на местната администрация,“ казват представители на Националната комисия за малцинствата, след като през септември 2008 година те посетили Кандхамал.
Къщата на Джон Прадхан в село Гуркапиа също била определена като „частично повредена.“
След насилията местната общност се борела да получи адекватна компенсация от правителството, което предизвикало немалко спорове. Както съобщава вестник „Индуист,“ доклад от юни 2013 година препоръчвал правителството на щата Одиша „да предприеме незабавни мерки за адекватно уреждане на споровете и настаняване на оцелелите жертви на насилието в Кандхамал.“ Докладът също така подканял правителството „да осигури пълна репарация за онези, чието домакинство е засегнато от насилията и раздорите.“
Саджан Георги, председател на Глобалния съвет на християните в Индия, казал пред новинарската агенция „Фидес:“ Това е стъпка към по-голяма справедливост за жертвите от Кандхамал и позитивен сигнал за факта, че Върховният съд на Индия призна за несправедлива изплатената компенсация. Съдебните процедури са бавни и неадекватни, но това все пак е знак за надежда.“
Анто Акара, който написа книга за събитията в Кандхамал с названието „Кой уби Лаксманананда?“ пише в нея, че назначеният през декември 2015 година 43-ти председател на Върховния съд на Индия главен съдия Тхакур декларирал: „Народът [на Индия] не трябва да живее в страх докато дойде времето, когато съдебната система ще стане независима. Конституцията гарантира върховенството на закона за онези, които не са граждани на страната, значи тогава и на въпрос не може да става, че гражданите на Индия, независимо от тяхната религия или вярвания, могат да се чувстват незащитени.“
Назначаването на Тхакур, казва Акара, било „като лъч на надеждата за онези, които живеят в страх,“ защото самият Тхакур заяви: „Ние [Върховният съд] желаем да защитим вярванията на нашите съграждани. Никой не трябва да се страхува, щом правото на закона първенствува.“
Акара започна петиция, с която иска да посочи големите несъответствия и очевидната несправедливост в делата на седмина християни, които през 2013 година бяха обвинени в убийството на Свами и които получиха доживотни присъди.
Неуспешният опит за компенсация, чрез която правителството се опитва да възстанови християнската община, доведе до поне още една трагедия за християните: имиграцията в други щати. Отец Аджая Кумар Сингх, директор на Форума за социално действие на Одиша, казал през април 2016 година пред новинарската агенция Азия Нюз: „След насилията от 2008 година младите хора емигрираха в други щати в търсене на работа.“
Преди около година най-големият син на двама родители, 25 годишният Рахул Наяк, решил да им се обади по мобилния си телефон (по това време родителите му били в Кандхамал), тъй като той бил заминал да работи в Тхрисур (в южния щат Керала на хиляди километри от дома му). Родителите му се изкачили на един от върховете, тъй като само там мобилните телефони могли да получат нормален сигнал за разговор, и там били убити от бойци на най-голямата федерална паравоенна организация, „Централните полицейски сили на запасняците,“ които патрулирали районите на маоистките бунтовници. Активистът посочва, че вече цяла година „никой представител на властта не е посетил селото, нито пък е предприето каквото и да е разследване на случая.“ Говори се, че протестите на хората накарали правителството да даде компенсация на сираците (включително двамата сина в тийнеджърска възраст), но все още не е проведено разследване на полицаите, взели участие в убийството на родителите.
