Публикувано на: 16 септември 2016
Клаудия Атс, журналист на свободна практика, Берлин
Над 100 парламентаристи от 60 страни се събраха тази седмица в Берлин за поредица от работни срещи и семинари с общо заглавие „Правото, постигано чрез борба: защита и утвърждаване на свободата на религията и вярванията.“ Това е втора конференция от подобен тип след миналогодишната в Ню Йорк и тя бе организирана от Международната група на парламентаристите за свобода на религията и вярванията; домакин на срещата бе фондация Конрад Аденауер.
Групата на парламентаристите е неформална организация на парламентаристи и законодатели от цял свят, които са решени да се борят срещу преследването на вярващите и за утвърждаване на свободата на религията и вярванията според както това е оповестено в член 18 на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН. Този член постановява: „Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свобода на смяна на религията или вярата и свобода на упражняване на религията или вярването чрез обучение, практика, богослужение и друг вид почитание, самостоятелно или заедно с други хора, публично или частно.“
„Не трябва да си затваряме очите: 74% от световното население живее в страни, в които съществуват големи или изключителни ограничения и враждебност срещу религията, ето защо свободата на религията и вярата е право, постигано с борба, тя е главен въпрос на нашето съвремие,“ заявява канадският парламентарист Дейвид Андерсън.
Германският канцлер Ангела Меркел откри последния ден, 14 септември, който всъщност бе симпозиум с около 300 участника, включително неправителствени организации, представители на църквата и на медиите; той се проведе в германския парламент в Райхстага. Тя бе посрещната с ентусиазъм и мнозина изразиха благодарността си за нейната политика на „добре дошли“ и за подслоняването на толкова много бежанци от страни, в които християните като малцинство са преследвани: Сирия, Ирак и много други държави. Меркел увери присъстващите на симпозиума, че по време на посещенията си в други страни тя изразява загрижеността си, че човешките права в тях не се спазват, такива като Китай, Иран и Пакистан.
Тя каза също така, че желае въвеждането в Германия на задължително религиозно образование за всяко дете в държавните училища, където учениците ще изучават главните световни религии, а също така философия и етика; тя не може да установи религиозното образование като задължително, но може да предложи такава мярка да бъде приета. Едно по-добро образование ще бъде ключът за постигане на разбирателство и ще бъде добра основа за провеждането на продуктивен диалог между културите и религиите, казва тя. „Логическото следствие от свободата е постигането на действен плурализъм,“ казва Меркел. Но тя подчерта, че според нея носенето на фередже и забрадки на публични места, които напълно покриват лицето, препятства процеса на интеграция; тя счита, че подобно нещо не трябва да се позволява за хора, работещи в обществения сектор, например в съдилищата, правителствените учреждения, училищата.
Фолкер Каудер, председател на Християн-демократическия съюз, към който принадлежи и Меркел, бе подел кампания срещу преследването на християни заради вярата им; той обобщи положението със следните думи: преследванията на хора и нарушенията на човешките права никога не са били толкова лоши, колкото в днешно време. Докато в миналото преследванията се извършваха от отделни правителства, днес те са подети от неправителствени организации, такива като Ислямска държава, Боко Харам и други подобни, а също така в страни, в които правителствата не притежават реална власт или където водачите на държавата не обръщат внимание на насилията.
Той разказа за единствения положителен случай на справяне с преследванията, който имаше място в индийския щат Одиша, където индуисти-националисти редовно преследваха християните, но намесата на германското правителство и настояването му за провеждане на разговори с висши държавни служители спомогна за урегулиране на положението: жертвите получиха компенсация, а виновниците бяха изпратени в затвора. „Никой държавен водач не желае публично да бъде обявен за преследвач на християните,“ казва Каудер. Той покани повече парламентаристи да се присъединят към Групата на парламентаристите и обеща през идните седмици в Бундестага да даде едно рамо на тази организация, когато германските депутати ще обсъждат въпроси на свободата на религията.
Според Йоханес Сингхамър, заместник председател на Бундестага, коптските християни в Египет вече имат по-голяма сигурност по отношение на религиозната свобода. Той изрази загриженост за факта, че продължаващата война в Близкия Изток води до унищожаването на историческо християнско наследство и на постройки, които са отпреди хиляди години. От началото на войната в Ирак през 2003 година най-малко 700 хиляди християни са напуснали страната; през последните години преследванията на християни са се увеличили, казва той като цитира „Отворени врати“ – международна благотворителна организация, която подпомага християни, подложени на преследвания и насилия. „Преследвачите на християни действат на тъмно, затова нашата отговорност е да покажем делата им на светло,“ казва Сингхамър. Макар че не трябва да говорим за „издигане на стени между религиите,“ известно разрешение на проблема би било „прекъсване на паричния поток за репресивните режими.“
Малко по-късно в дискусията парламентаристката от Гърция Теодора Бакоянис каза: „Време е европейската твърде мека политика да бъде прекратена, нищо няма да променим, ако само подсказваме това или онова и ако само говорим. Всички имаме вина за това, че поставяме на първо място икономическите си интереси, а моралните и етическите изоставяме на втори план. Цялата ни йерархия на ценностите е погрешна… Никой не може да спре Саудитска Арабия, тя строи и финансира джамии в няколко европейски страни, в които арабите поставят свои имами; никой не прави нищо срещу това, защото всеки желае да поддържа добри търговски връзки с тази арабска държава. А от друга страна в нея не се позволява строежа дори на една църква.“
Друг участник в дискусиите отбеляза: „Саудитска Арабия екипира Ислямска държава с немски и други европейски оръжия. (Германската медия Дер Шпигел съобщава, че в началото на този година германски военен производител изпратил на Саудитска Арабия военно-оборудвани хеликоптери и картечници, а през 2015 година Великобритания изпратила в същата страна въоръжение на стойност три милиарда евро).
Ян Фигел от Словакия бе назначен за пръв специален представител, занимаващ се с утвърждаване на свободата на религията и вярванията на народите извън Европейския съюз. Фолкер Каудер приветства създаването на това ново назначение и същевременно изрази съжалението си, че Фигел ще отделя само по два дена на месец за тази нова служба и ще има само един помощник; Каудер обеща, че ще опита да промени този факт.
Парламентарист от Македония подчерта, че и много други страни трябва да имат своя специален представител, той приветства Германия, която даде пример на другите с дебата, който се организира в германския парламент; същото стори и равин Дейвид Сапъстейн, американският специален посланик в различни страни, работещ за утвърждаването на религиозните свободи. Сапъстейн каза, че няма надежда въпросът с тези свободи да бъде поставен на дебат в американския Сенат.
Асия Назир от Пакистан, една от съоснователите на Групата на парламентаристите, също взе участие в дискусията. Тя е християнка и е парламентарист в Националното събрание (парламента) на Пакистан вече за трети пореден мандат от страна на партията Джамиат Улема-е-Ислям; това е партията, представляваща малцинствата в страната. Назир каза, че тя е спечелила уважението на своите колеги парламентаристи-мюсюлмани. Тя посочи също така, че в Пакистан се позволява църквите да имат собствени сгради и вярващите да се събират за молитва, но че на християните се забранява да проповядват вярата си сред нехристияни. Законите за богохулство не позволяват на християните да споделят вярата си с другите, казва тя, като същевременно с тези закони се злоупотребява и чрез тях християните биват преследвани; тя посочи като пример преследването срещу Шахзад и Шама Масих, млада двойка християни, които бяха изгорени живи от тълпа мюсюлмани, след като по високоговорителите на една джамия бе оповестено, че те били изгорили един коран.
Тъкмо заради дейността на Назир като парламентарист на джамиите повече не се позволява да използват високоговорителите си за подобни цели. Тя казва, че нейното мото е „Не можеш да вървиш напред, ако си изолиран от другите.“ Тя споделя също така, че продължава да работи с представители на други малцинствени групи в страната, които също са лишени от основни права.
Друг участник в дискусията бе Виан Дакхил, единствената представителка на язидите в кюрдската партия и в иракския парламент. В речта си тя описа положението на язидите – кюрдско малцинство в Ирак. Тя посочи, че от август 2014 година насам язидите непрекъснато биват нападани, убивани и поробвани от Ислямска държава. Хиляди мъже са убити, 6 хиляди жени и момичета са отвлечени и изнасилени, стотици хиляди живеят като бежанци в палаткови лагери. Понякога за хиляда щатски долара те успяват да откупят момиче от Ислямска държава, казва тя, но момичетата вече са силно травматизирани.
Парламентаристите и присъстващите подписаха четири писма-призиви, разглеждащи религиозните свободи в конкретни държави, а именно, Еритрея, Пакистан, Судан и Виетнам. В тях са упоменати имената на църковни водачи, които са в затворите, в ареста или под домашен арест само заради това, че изповядват вярата си. В писмата се отправят критики и относно измъчванията на затворници, конфискуването на църкви или тяхното разрушаване, забраната за разпространението на книги и библии. Фолкер Каудер съобщи, че тези страни ще бъдат посетени от специални делегации, които ще установят дали има някакъв напредък с религиозните свободи.
В хода на разискванията на конференцията един представил на африканските парламентаристи съобщи, че в Африка е учредена собствена Група на парламентаристите, която ще работи в сътрудничество със създадената в Берлин. Леонардо Кинтао, парламентарист от Бразилия, каза, че по-късно тази година в Парагвай ще се проведе събрание на южноамериканския клон на Групата на парламентаристите.
Дейвид Андерсън, парламентарист от Канада и член на изпълнителния комитет на Групата на парламентаристите, каза: „Не трябва да си затваряме очите: 74% от световното население живее в страни, в които съществуват големи или изключителни ограничения и враждебност срещу религията, ето защо свободата на религията и вярата е право, постигано с борба, тя е главен въпрос на нашето съвремие. Тъкмо свободата да вярваш е онова, което прави всички нас хора, а ако я нарушаваме, ние рискуваме да я изгубим.“ Като обобщи резултатите от конференцията, той напомни на парламентаристите, че те се сеячи на словото и имат отговорността да привлекат към каузата още хора; той каза, че „маратонът тъкмо започва.“
„За кратко време постигнахме много, преди три години започнахме само с петима парламентаристи, а днес вече сме разширяваща се мрежа от единомишленици, която постигна немалко,“ каза Абид Раджа, парламентарист от Норвегия, който също е член на изпълнителния комитет. Мнозина изразиха мнението си, че Групата на парламентаристите за свобода на религията и вярванията е органична мрежа от различни представители, а не статична организация.
Раджа посочи пример за успех на Групата, като цитира неотдавнашно посещение на парламентаристи от пет страни в Мианмар, които се срещнали с представители на правителството, с които разговаряли за нарушенията на човешките права в страната. Баронеса Елизабет Беридж, член на палатата на лордовете на британския парламент, също член на изпълнителния комитет на Групата на парламентаристите, посочи, че северноамериканският екип на Групата би бил по-малко ефективен при разрешаването на проблеми в Северна Корея, отколкото екипа от Азия. Парламентаристът от Малайзия Чарлз Сантяго потвърди това, като съобщи за продуктивните разговори, които се провели в севернокорейското посолство в Малайзия.