Публикувано на: 17 септември 2016
Виктория Арнолд, руски кореспондент на „Форум 18“
Повече от едно десетилетие законът за „екстремизма“ представлява заплаха за свободата на религията и вярата в Русия. Макар приетият през 2002 година „закон за екстремизма“ да цели предотвратяване на случаите на насилие и омраза, основани върху расова, религиозна или друга обществена черта, в действителност той и свързаните с него членове от наказателния и от административния закон редовно се използват срещу отделни религиозни общности и отделни вярващи, чиято дейност и вяра не нарушават ничии права.
Нарушенията на религиозната свобода и на вярванията, свързани със „закона за екстремизма,“ са толкова разпространени, че тук ги разглеждаме отделно от проучването на „Форум 18“ за нарушенията на тези свободи в Русия (което по-късно ще бъде публикувано отделно).
Вниманието на служителите на законността в момента е фокусирано върху две групи хора (и обръщането на това „внимание“ продължава от 2007 година насам), които се опитват да осъществяват дейността си на основата на свободата на религията и вярванията: „свидетелите на Йехова“ (някои техни местни организации са забранени) и техните привърженици, общини и издания, и някои мюсюлмански общини, преди всичко привържениците на учението на турския богослов Саид Нурси, който вече не е между живите. Мюсюлманите, които се придържат към учението му, са обвинявани, че принадлежат към забранената организация „Нурдзхулар“ (руски вариант на турския израз „последователи на Нурси“), макар те самите да отричат такава организация да съществува. Привърженици на други вярвания (включително атеистични) също са подложени на проверки за предполагаем „екстремизъм,“ макар че подобни случаи са твърде редки.
Особено от 2014 година насам оправданието „екстремизъм“ (както и други законови мерки) се използва все по-често срещу представители на „свидетелите на Йехова,“ техните общини и публикациите им. Силите на реда проверяват всяка тяхна дейност, провеждана на различни нива, от предлагането на литература по улиците до дейностите, осъществявани под ръководството на националния координационен център, чиято администрация се намира в Санкт Петербург. Преследващите власти се опитват да намерят начини „Новият свят,“ версията на библията според свидетелите на Йехова, да бъде забранена като „екстремистка“ книга.
Законите за „екстремизма“ се прилагат срещу агресивни националистични и радикални ислямски групировки, но се използват и за ограничаване и наказване на свободата на религията и на вярванията и на други хора и религиозни общности. Тази практика създава атмосфера на враждебност и подозрение, насочени срещу определени религиозни организации. Практиката се подхранва и от съответна реторика, оповестявана от канцелариите на законодателите, на местните власти и в някои случаи – на „антисектантските“ активисти на руската православна църква; всичко това създава впечатлението, че конкретни религиозни групи са опасни за обществото. В някои случаи ефектът се усилва и чрез пускането по медиите на „снимки от операции“ на полицията или на службите за сигурност по време на техни нападения или арести.
Законът за „екстремизма“ е в сила и в Крим, който бе анексиран от Русия през март 2014 година. Там бяха организирани съдебни дела, свързани със съответни членове на административния кодекс (вж. проучването на „Форум 18“ за Крим).
Загрижеността на ООН
В описаните наблюденията от април 2015 година относно придържането на Русия към Международната конвенция за гражданските и политическите права (подробности тук), Комитетът по човешките права на ООН отново изрази загрижеността си, която първоначално бе обявена през 2009 година, че „смътната и позволяваща добавки дефиниция на „екстремистка дейност,“ според както тя е описана в „закона за екстремизма,“ всъщност не посочва някакъв елемент на насилие или омраза, и че законът не представя точни критерии за това как материалите се класифицират като екстремистки; посочва се, че „законът все по-често се използва за ограничаване на свободата на изразяването, включително случаите на политическо дисидентство и на свобода на религията.“
Комитетът още веднъж повтаря становището и препоръката си Русия „да преразгледа без всякакво забавяне „закона за екстремизма,“ като по-точно изясни смътните и позволяващи тълкуване дефиниции на това какво е „екстремистка дейност“ и като ясно посочи конкретни елементи на насилие или омраза и даде ясни определения и критерии за това как материалите ще се определят като „екстремистки;“ властите трябва да вземат всички необходими мерки срещу произволното използване на закона, като същевременно преразгледат Федералния списък на екстремистки материали.“
Основания на закона за „екстремизма:“ принципни механизми, позволяващи ограничения и репресии
Законът за „екстремизма“ позволява прилагането на редица ограничения и налагането на наказания, които уж трябва да предотвратят проявите на омраза на расова, религиозна и социална основа, но които на практика често се използват за ограничаване на свободата на религията и вярванията, включително публичната изява на религиозни вярвания, които не проповядват нарушаване на човешките права на другите. Сред другите механизми на закона ключов е забраната за разпространяване на религиозна литература, считана за „екстремистки материали.“ Неспазването на това изискване може да повлече след себе си редица други законови предписания, които да позволят разтурването на организации и привличане на „провинилите“ се лица към съдебна (а също административна) отговорност.
Например, ако една книга веднъж е забранена, то всеки, който отново я публикува или я разпространява, може да бъде обвинен по чл. 20.29 на Административния кодекс (с название „Публикуване или масово разпространяване на екстремистка литература“). Ако бъдат намерени за виновни, тези лица ще трябва да заплатят глоба от хиляда до три хиляди рубли или пък ще излежат 15 дена в затвора. Глобите за онези, които публикуват или разпространяват подобна литература в качеството им на длъжности лица (включително собственици на книжарници) варират от две хиляди до пет хиляди рубли. Глобите пък за т.нар. юридически лица (което включва търговски, издателски, медийни и регистрирани религиозни организации) са от сто хиляди рубли до 1 милион рубли. Хиляда рубли се равняват на 125 норвежки крони, 15 евро или 15 щатски долара. Ако полицията или обвинителите намерят дори само едно копие на забранена публикация в дадено място за богослужение, то общността може да получи официално предупреждение за извършването на „екстремистка“ дейност, въпреки че законът говори за „масово разпространение,“ а не за отделни копия на такава литература. Ако подобно нещо се повтори или потрети, обвинителите могат да поискат разтуряне на организация чрез санкция на съда. След като една религиозна организация е определена като „екстремистка“ и е разтурена, бившите й членове могат да бъдат подведени под криминална отговорност, ако продължават да се събират на едно място (според както гласи чл. 282.2, част 1: „Организирането на дейност на обществена или религиозна асоциация или друга организация, за която съдът е взел решение за ликвидация или забрана на дейността, която е счетена за екстремистка;“ а част 2 говори за „участие“ в такава организация).
Последиците от едно обвинение в проява на „екстремизъм“ може да продължават доста време след като дадена глоба е платена или присъдата е излежана.
Разпоредбите на „закона за екстремизма“ най-често наказват свободата на международно признатите права на свобода на религията и вярванията, като екстремизмът се схваща като „пропаганда на изключителност, върховенство или пък липсата на еднаква ценност на разбиранията на даден индивид на основата на неговата религия, религиозна принадлежност или въобще отношение към религията.“ Обвинителите интерпретират тези съждения като твърдения от страна на някои организации и лица, че определена религия или вярване стои над другите религии. Тази интерпретация се прави въпреки обявеното от закона право на религиозни или нерелигиозни възгледи на хората като базисна част на международно признатите права на свобода на религията и вярванията.
Заключение
„Законът за екстремизма“ и свързаните с него членове на Административния и Наказателния кодекс на практика осигуряват функционирането на множество свързани помежду си механизми, използвани от силите на реда за ограничаване на свободата на някои религиозни организации и отделни лица и непозволяване на свободно изразяване на техните вярвания, като се създават взаимнозависими мерки за ограничения и наказания. Макар тези механизми да са насочени към предотвратяване на расова и религиозна омраза, те често се използват срещу хора и организации, които не се занимават и не проповядват нарушаване на човешките права.
От 2014 година насам значително са се увеличили случаите на преследване на отделни лица (мнозина сред тях са пенсионери) по обвинение в „производство или масово разпространение на екстремистки материали“ (наказуемо според Административния кодекс, член 20.29); предприети са и редица ограничителни мерки на силите на реда срещу общините на Свидетели на Йехова, като някои от тях били разтурени като „екстремистки“ организации. Криминалните разследвания често са депресиращи (особено тези срещу привържениците на съчиненията на ислямския учен Саид Нурси), защото заподозрените и обвинените често са подложени на тормоз поради нахлуванията на силите на реда в домовете им и в местата за богослужение; те бива задържани и процесите срещу тях са изключително продължителни и съдебните дела изключително скъпоструващи.
