Публикувано на: 29 септември 2016
Барбара Дж. Бейкър, за „Наблюдение на човешките права по света“
Доверието на турските християни в съдебната система е „силно разклатено.“
Девет години, след като трима християни бяха измъчвани с ножове и убити в югоизточна Турция, криминалният съд в гр. Малатя, където това се случи, осъди петимата обвиняеми в убийство, като на 28 септември издаде за всеки от тях присъда от три последователни доживотни затворнически присъди.
Тримата християнски мъченици (отляво надясно): турските християни Некати Айдън, Угур Юксел и германския християнин Тилман Геске.
Новината за дългоочакваното решение на печално известното „мародерство Малатя“ бързо се разпространи от турските медии, когато приключи 115-то изслушване по делото. Петимата, Емре Гюнайдин, Салих Гюрлер, Абюзе Иълдирим, Кума Оздемир и Хамит Чекер бяха намерени за виновни в предумишлено убийство и получиха доживотни затворнически присъди без право на обжалване.
Но повечето медии не съобщиха за друго изненадващо решение на съда: обвинените убийци засега ще останат на свобода (те просто ще бъдат наблюдавани от полицията), докато тече апелът пред две други по-висши съдебни инстанции.
Петимата младежи бяха арестувани на местопрестъплението, където те бяха прерязали гърлата на турските християни Некати Айдън и Угур Юксел и на германския протестант Тилман Геске в издателството Зърве в Малатя на 18 април 2007 година. През ноември същата година започнаха съдебни дела, на които обвиняемите и техните адвокати твърдяха, че нападението било с цел прекратяване на „вредоносната дейност“ на мисионери, които уж се опитвали да разклатят националното единство в Турция и да подложат на съмнение ценностите на исляма. Скоро след това избухна сериозен скандал, когато вътрешният министър бе принуден да заповяда начеването на разследване срещу държавни служители за предполагаем таен сговор и срещу неоправданото поведение на държавни обвинители по делото.
След това през март 2014 година малобройната протестантска общност в Турция бе шокирана, когато научи, че заподозрените били освободени под гаранция и поставени под домашен арест. Сега действащият наказателен кодекс не позволява заподозрян да бъда задържан за повече от пет години, преди да бъде оповестена крайната му присъда. На трима от заподозрените, които живеят в Малатя, бяха поставени електронни проследяващи устройства, а другите двама, които живеят в градове в дълбоката провинция, трябва всяка седмица да се явяват в местната полиция за отчет.
Ето защо сега дори първоинстанционният съд в Малатя да ги намери за виновни, това решение трябва да бъде преразгледано и утвърдено от апелативния съд, преди присъдата да влезе в сила.
Според присъдата, изложена на цели 47 страници и издадена от председателстващия съдия Ведат Коч, още двама други военни служители получили затворнически присъди за извършено престъпление във връзка с делото на убийците. През януари 2015 година двамата били освободени (а с тях и университетският изследовател Рухи Абад), след като прекараха почти четири години в затвора за предполагаемо участие в случая. Двамата офицери били намерени за виновни в това, че нарушили конфиденциалността на секретна комуникация и че подправяли документи. Ръководителят на жандармерията в Малатя, полковникът в оставка Мехмет Улчер, получи присъда от 13 години и девет месеца, а майор Хайдар Йесъл получи 14 години, десет месеца и 22 дена.
Както и при петимата убийци, така и в този случай присъдите не могат да бъдат изпълнени, докато не приключи решението на апелативния съд.
Генералът в оставка Хурсит Толон, високопоставен в близкото минало военен офицер, също бе обвинен в съучастничество в убийствата и той също бе оправдан заедно с още други 15 заподозрени съучастници.
Часове след обявяването на решението на съда за освобождаване на убийците пастор Ихсан Озбек излезе с изявление в пресата от името на Асоциацията на протестантските църкви в Турция. Като изказва съжаление за неспособността на съдебната система да „разкрие мрака, който е обгърнал убийствата,“ Озбек обяви, че протестантската общност желае своевременно и „справедливо решение,“ което да посочи мотивите на извършителите и да ги накаже за престъплението.
