Публикувано на: 12 ноември 2016
„Наблюдение на човешките права по света“
Тя пое куршума върху себе си, за да спаси живота на съпруга си, а сега гробът й се намира до неговия гроб в земята на катедралата в Уинчестър. Маргарет Дехкани-Тафти почина на 22 октомври 2016 г. на 85 годишна възраст.
Маргарет се запознала със съпруга си Хасан Дехкани-Тафти, ирански мюсюлманин, когато работела като преводачка в имперската иранска армия; те се оженили през 1952 г.
Хасан произхождал от бедно семейство, баща му бил мюсюлманин, а майка му по-късно станала християнка. Хасан се обърнал към християнството през 1938 г., когато бил на 17 години и учел в училище, поддържано от църквата. Скоро той станал водач на нарастващата младежка християнска общност в Исфахан.
Когато бил във Великобритания, където прекарал две години в очакване на ръкоположението му за свещенослужител, той сетне станал първият епископ на англиканската църква в Иран. Но този му пост застрашил сигурността на семейството му след иранската революция от 1979 г.
Една нощ към края на 1979 г. двама въоръжени мъже се спуснало по стената на къщата им и открили огън срещу Хасана както той и съпругата му спели. Като по чудо четирите изстрела не могли да го улучат, те само надупчили възглавницата му. Маргарет се хвърлила върху него, за да го предпази от куршумите, и пети куршум я улучил в ръката.
На следващата 1980 г. синът им Бахрам, студент в Оксфорд, Великобритания, се завърнал в Иран, където започнал да преподава английски в университета в Техеран. Един ден той се връщал в къщи с колата си от лекции, когато нападатели му устроили засада и го застреляли на място.
Никой не бил подведен под отговорност, нито за стрелбата срещу двамата съпрузи, нито за убийството на Бахрам.
Малко след това двамата съпрузи напуснали Иран и заминали за Великобритания. Те простили на убийците на сина им. „Само с Божията благодат ние имаме сили да прощаваме… прошката не е нещо, което са дава веднъж и завинаги. Прощавах им всеки ден, и така в продължение на 20 години, защото и Бог ми прощава,“ казва Маргарет.
През целия им съвместен живот Маргарет бе голяма опора за Хасан.
