Публикувано на: 15 юли 2017
Собствени новини на Врата на Надеждата: Брита Милованцева
Новината разпространена и от „Мохабат Нюз“
На 3 юли 2017 г. Амин Афшар Надери бе осъден на 15 години затвор, които да излежи в затвора Евин в Иран.
След като чу присъдата си, в състояние на отчаяние и несъгласие с решението на съда, Амин Афшар Надери написа до служителите на съда сърцераздирателно писмо, в което обяснява защо слага край на живота си.
„Какво сторих срещу вас и срещу страната ни, че ви кара да ме мразите толкова много? От библията научих, че трябва да обичам враговете си и да се моля за онези, които ме ненавиждат. А вие какво всъщност научихте?
Цяла година вече търпя нападките срещу мен… а вие продължавахте да ме мразите с всеки изминал ден. Оставям се на жестокото ви решение и решавам постепенно да сложа край на живота си… Надявам се, че ще се почувствате по-добре, като гледате бавната ми смърт и страданията, които понасям.“
По-долу можете да прочетете и пълния текст на писмото на Надери
Надери и още петима християни бяха арестувани на 26 август 2016 г. докато със семействата си пътували към частна вила във Фирузкух, намиращ се в планинския район на Алборз в Иран.
В продължение на 6 месеца е държан в изолатор, без никаква яснота дали ще бъде обвинен. На 5 февруари 2017 г. той начена гладна стачка в знак на протест срещу несправедливото третиране на случая му.
Вследствие на това той загубил немалко тегло и достигнал критична точка и едва тогава иранските власти му обещали, че ще се проведе надлежен съдебен процес. Тогава той прекратил гладната стачка и бил прехвърлен в отделение 26-то на Революционния съд – 8 месеца след началото на затворничеството му.
По време на процеса от 21 юни 2017 г. той бил обвинен в „нарушаване на националната сигурност чрез организиране на домашни църкви и проповедничество на християнството.“
Бил осъден на 3 юли 2017 г. на 15 години затвор, от тях 10 години получава по горното обвинение и 5 допълнително за богохулство. След като излежи присъдата си той няма да има право да напусне страната в продължение на две години.
Отчаяното писмо на Надери до иранските власти
„Защо реших да начена гладна стачка“
Библията ме учи да обичам враговете си и да се моля за онези, които ме ненавиждат. Но вие какво научихте?
Какво сторих срещу вас или срещу страната ни, че ви накара да ме мразите толкова много? Библията ме учи да обичам враговете си и да се моля за онези, които ме ненавиждат. Но вие какво научихте?
Научих се да не използвам враждебен език, а вие какво научихте? Вие използвахте груб език по време на разпитите, подигравахте се с вярата ми и нападахте религията ми, която проповядва единния Бог. Аз никога не ви нагрубих и то не защото нямах възможност за това, а защото вътрешно се молех за вашето благополучие.
Вие написахте доклад, пълен с лъжи, настоявате, че съм засегнал религиозните ви вярвания! Дори накарахте съкилийниците ми да приемат и да се подпишат под символа на вярата! А аз само ви наблюдавах и се молех за вас.“
От година насам понасям нападките, които съкилийниците ми, охраната и вие лично отправяте срещу мен, при положение, че не съм сторил нищо лошо и бях лишен от най-необходимото.
Но винаги се молех за вас, тъй че да бъдете справедливи и честни. Вие не само не спазихте ни едно от обещанията си, които дадохте в съда пред очите на пастора, семейството ми и на всички присъстващи, но и продължавахте да ме мразите с всеки изминал ден, а накрая ме скрихте от очите на посланиците от различни страни, които бяхте поканили да посетят затвора!*
Нямам какво повече да кажа, правете каквото искате – както и правехте досега – но го правехте не според нормите на справедливостта, морала и закона. Моят въпрос обаче е: щом като ние сме онези, които вие твърдите, че сме, и щом сме засегнали религиозната ви вяра и щом като съдебният процес още от началото на разпитите и до времето на съдебните слушания е законен, защо тогава ни криете от другите хора? Но хубаво, и с това ще се съглася. Предавам се на жестокото ви решение и решавам постепенно да сложа край на живота си, като начена гладна стачка. Обещавам да не ви бъда във финансова тежест, дори отказвам да получавам и лекарствата си. Надявам се, че ще се почувствате по-добре, като гледате бавната ми смърт и страданията, които понасям.“
* На 5 юли 2017 г. 50 посланици от различни страни по света отидоха в Иран да инспектират съдебната система; в хода на визитата си те посетиха и затвора Евин. Докато посланиците били придружавани от охраната на затвора, затворническите пазачи и затворническите власти скрили Надери и другите затворници и не им позволили да видят или да говорят с посланиците.
