Публикувано на: 4 септември 2017
Дейвид Кейтън, Асошиейтед прес
Сто и шест годишна афганка, която извървя опасно пътуване през Европа, носена от сина и внука й през планини, пустини и гори, сега е изправена пред депортация от Швеция, след като молбата й за убежище бе отхвърлена.
Бибихал Узбеки е инвалид и едвам може да говори. Семейството й подало апел срещу отхвърлената молба; тя има право да подаде до три апела и този процес може да бъде твърде продължителен. Едни от молбите за убежище на другите членове на семейството са приети, други все още изчакват отговор и трети са отхвърлени.
Пътуването на семейството бе широко отразено от медиите през 2015 г., когато огромен поток от бежанци от Сирия, Афганистан, Ирак и други страни се отправи към Европа. Те вървели пеша или пък пътували с влак през Балканите, преди да достигнат до Швеция.
Шведската миграционна агенция потвърди решението си и настоя, че възрастта не е основание за даване на статут на бежанец.
През октомври 2015 г. Узбеки пристигнала в бежанския лагер Опатовац в Хърватия след 20 дневно пътуване към Европа заедно със 17 други нейни роднини, включително 67 годишния й син и 19 годишния й внук, които по време на пътуването често я носели на раменете си.
Писмото, уведомяващо за отхвърляне на молбата й, пристигнало по време на рамадана. Роднините й се опитвали да скрият от нея новината, но тя усетила, че поведението им е подозрително. 22 годишният Мохамед Узбеки казва: „Сестрите ми плачеха и баба ми попита защо плачат – как можехме да скрием от нея?“
Роднините споделиха, че скоро след като тя разбрала за отхвърлянето на молбата й, нейното здраве се влошило и тя дори получила удар. Роднините й казват, че участта на афганците не трогва шведските власти. Не са малко европейските страни, които отказват убежище на афганци, особено ако те идват от опасни региони на страната.
Преди пътуването им към Швеция семейството на Узбеки живеело в Иран, като пребивавало там незаконно. Напуснали Афганистан поради продължаващата война и опасностите. Мохамед Узбеки казва, че е трудно да докажат на шведските власти, че при завръщането им обратно в Афганистан ги заплашва някаква непосредствена опасност.
„Ако знаех кой е врагът, щях да го избягвам,“ казва Узбеки, като намеква за Ислямска държава, талибаните и самоубийците с бомби; проблемът е в това, че невинаги човек може да разбере кой е врагът и откъде може да дойде опасността.